Как виждат България германските инвеститори
Бизнесът залага повече на търговията, отколкото на инвестиции
~ 3 мин.
На пръв поглед всичко изглежда прекрасно: 10 години след влизането на България в Европейския съюз (ЕС) търговският обмен между България и Германия е нараснал цели седем пъти и, най-вероятно, през 2016 ще възлезе на рекордните 7 милиарда евро. Дисбалансът между износа на България за Германия и вноса на германски стоки на българския пазар намалява с осезаеми темпове. Обемът на изнасяните от България стоки и услуги за германския пазар е вече само с 25% по-малък от този на насрещния внос от Германия.
Федералната република пък продължава да е най-важният пазар за стоките и услугите, произвеждани в България. Основен принос за това имат създадените с германски капитали предприятия в страната, които изнасят своята продукция за компаниите-майки в Германия. Знакови компании като Сименс, Либхер, Луфтханза Техник, Фесто и Аурубис изградиха сравнително големи предприятия в България, но страната остава настрана от големите капиталови потоци. За сметка на това германски търговски вериги като Метро, Кауфланд и Лидъл успяха да овладеят сектора на модерната търговия. С пълна сила важи максимата, че търговията с България е по-изгодно и сигурно начинание отколкото инвестициите в българската индустрия. Нещо повече - за момента тя е нещо като негласно правило за бизнес-средите във Федералната република.
Плюсовете...
Заместник-управителката на Германо-българската индустриално-търговска камара Кармен Щрук е доволна от развитието на двустранните икономически връзки през 2016-та. „Около 80 процента от нашите членове (над 500 фирми) заявяват в ежегодната ни анкета желанието си отново да инвестират в България. 57% от тях оценяват позитивно бизнесклимата в страната. Някои от работещите от години в България германски предприятия продължават да разширяват производствените си мощности. Отличното географско местоположение, ниските данъци, заплати и производствени разходи са сред факторите, които най-силно привличат чуждестранните капиталовложения в България“, посочва Кармен Щрук.
Управителят на „Кауфланд-България“ Димитър Спасов също не крие задоволството си от експанзията на компанията през 2016. Със своите 56 магазина и 6500 души персонал известната търговска верига е сред най-големите работодатели в България. С изцяло деклариран нетен оборот от 1,4 млрд. лева годишно предприятието е и сред най-големите данъкоплатци. Само за подобряването на комуналната инфраструктура около своите магазини веригата е похарчила около 100 млн. лева.
...и минусите
Но редом с позитивите има и много пречки, спъващи бизнеса. На първо Кармен Щрук изтъква нарастващия дефицит на квалифицирана работна ръка. За да се справят с проблема, германските фирми са принудени да откриват центрове за дуално обучение в изградените предприятия, където технически да образоват и обучават младите хора в спецификите на своите производства. Въпреки това недостигът на кадри става все по-осезаем, което несъмнено допълнително ще ограничи притока на нови капиталовложения, прогнозира тя.
Решаването на този проблем минава през повишаването на заплатите и въвеждането на гъвкаво работно време за квалифицираните специалисти. Не по-малко важни, от гледна точка на мотивацията на младите българи, са възлагането на интересни задачи и създаването на климат на доверие, съпричастност и отговорност към резултатите от тяхната работа, продължава Щрук.
Според нея, най-интересни за германския бизнес в България са отрасли както електрониката и електротехниката, информационните технологии, аутсорсингът, химическата и фармацевтична промишленост, машиностроенето, транспортът и логистиката, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, туризмът и здравеопазването. „На фона на нарастващите разходи за производство в Азия и на политическата нестабилност в други части на света, региони като Югоизточна Европа и страни като България придобиват значимост в очите на инвеститорите.
Но продължаващото изтичане на квалифицирани кадри, наред с проблемите в образователната система и производителността на труда, са сериозна пречка за осъществяването на инвестиционни намерения“, изтъква зам.-управителката на съвместната Индустриална камара.
Факторът бедност
Пречки има и пред търговията. Ниските доходи на българите и съответно слабото потребителско търсене не са добра предпоставка за увеличаване на двустранния търговски обмен.
„Висококачествените германски стоки и услуги са популярни в България. Но обемът на вноса зависи и от покупателната способност на българите“, посочва Кармен Щрук. Тя е категорична, че значението на България като инвестиционна дестинация за германския бизнес ще продължава да нараства. Но за да се реализират повече намерения в тази насока Германо-българската камара очаква енергични усилия от страна на правителството и институциите в България за бързо подобряване на бизнес-средата в България. Според Щрук, основните проблеми в това отношение са липсата на правна сигурност, корупцията и опорочените публични търгове за възлагане на обществени поръчки.
