Какво каза БАН за АЕЦ „Белене” и какво разбрахме

Това обаче са и най-маловажните въпроси, тъй като те зависят от направените допускания и доколко реалистични са те. Така например, ако допуснем, че в следващите години българската икономика расте номинално със 17%, датската – с 4%, а швейцарската с 2% и няма кризи, то България ще изпревари Дания по БВП след 15 години, а Швейцария – след 41 години. В действителност обаче средният номинален ръст на българската икономика в периода 2008-2016 г., който включва икономическа криза през 2009 г., е около 4.6%, този на Дания е около 2%, а на Швейцария е 6.4%, което прави горните допускания по-близки до халюцинация, отколкото до част от икономически модел.

На първо място прави впечатление прогнозата за неоспорим ръст на потреблението на електроенергия от електропреносната мрежа, който е изчислен на база на прогнозите за ръст на икономиката. Не става ясно как е направена връзката между двете на фона, тъй като с все по-ниско потребление на електроенергия се създава все по-висок брутен вътрешен продукт. Така например с 1 ГВтч електроенергия се създава 1.8 млн. лв. БВП[1] през 2003 г., 2.4 млн. лв. през 2009 г. и 3 млн. лв. през 2015 г. Т.е. в рамките на 12 години икономиката и обществото подобряват електроенергийната си ефективност над 1.5 пъти, което може да се очаква да се запази и в бъдеще. В резюмето са споменати фактори, които единствено могат да увеличат потреблението на електроенергия, но не е обърнато внимание на възможностите за енергийна ефективност, навлизането на сгради с нулево потребление на енергия, собственото производство и т.н.

Нещо повече – самата прогноза за потреблението на електроенергия почива на грешни исторически данни, което се вижда на долните две графики.

Според резюмето потреблението на електроенергия постоянно нараства в периода 2000-2015 г. Отчетените данни от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) обаче показват, че се наблюдава увеличение в периода 2004-2011 г., а след това се наблюдава намаление. Така потреблението на електроенергия през 2015 г. е с 9% по-ниско в сравнение с 2003 г.

Следва отговорът на въпроса „Възможно ли е проектът АЕЦ „Белене” да бъде реализиран на пазарен принцип и разработване на вариант за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с проекта АЕЦ „Белене”, в отделно търговско дружество и провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол“. Според резюмето проектът е жизнеспособен при условие, че инвестиционният разход е под 10.5 млрд. евро., те се финансират със средства в съотношение привлечен/собствен капитал по-голямо или равно на 70/30 и лихвата за привлечените средства (кредит) е под 4.5%.

Това обаче не означава, че проектът е жизнеспособен и че БАН препоръчва да се изгради, а означава, че ако влезе в тези параметри, може да работи. Това ни връща на проблема с примера след колко години България ще е по-богата от Дания – колко реалистични са тези прогнози. Първоначалната инвестиция е оценена на под 6.9 млрд. лв., а през 2012 г. вече достига 10.3 млрд. евро. От тогава са изминали пет години и е нормално цената да е още по-висока. Нещо повече – опитът от поръчките за ремонти на пътища, сгради, строителство на магистрали и т.н. знаем, че първоначалната цена винаги е по-ниска от реалната. С други думи инвестиция от 10.5 млрд. евро изглежда силно нереалистично.

Следва капиталовата структура – 70/30 привлечен спрямо собствен капитал. Такова съотношение наистина е възможно и постижимо, но то по-скоро е оптимистичната граница за кредиторите, които биха предпочели да участват с по-малко от 70% от средствата. Това се вижда и от анализа на HSBC за строителството проекта, който предвижда 60% привлечени средства и 40% собствен капитал. Т.е. това също изглежда по-скоро като пожелание, отколкото като реалност.

Накрая е лихвата от 4,5%, която също изглежда твърде оптимистична за проект, който в момента е на в 36-тата си година и за втори път купува оборудване за дълъг цикъл на производство (реакторите, за които осъдиха НЕК в средата на 2016 г.). Проектът е пускан и спиран няколко пъти и едва ли вдъхва достатъчно доверие в бъдещите кредитори, които не само да вложат над 70% от необходимите средства, но и да го направят при сравнително ниска лихва. За сравнение наскоро одобреният от Европейската комисия проект за нов АЕЦ „Пакш-2” предвижда средна лихва за периода от 32 години от около 4,5%, но пък кредитният рейтинг на Унгария е с едно ниво над този на България, което означава, че лихвите за инвестиции тук ще бъдат по-високи, а и проектът не се реализира на пазарен принцип.

В крайна сметка въпросът, на който БАН трябва да даде отговор е крайно хипотетичен – „възможно ли е проектът АЕЦ „Белене” да бъде реализиран на пазарен принцип”, и те дават хипотетичен отговор – „да, възможно е при определени условия”. Това, което липсва обаче е колко вероятността тези условия едновременно да бъдат изпълнени. Реално това е пазарният тест – готови ли са частни инвеститори и кредитори да „паркират” значителни средства в подобен проект и, ако да, то при какви условия, на каква цена, за колко време и т.н.

С други думи на теория проектът може и да е жизнеспособен при определени условия, по същия начин, по който аз мога да надиграя Григор Димитров, ако е с вързана дясна ръка, тежести на краката и превръзка на едното око. На практика обаче ситуацията е малко по-различна.

[1] БВП е представен по постоянни цени, за да се сравни обемът на създадената продукция.