Какво трябва да знаем и очакваме от срещата на Байдън и Путин днес

Когато американският президент Джо Байдън се срещне с руския си колега Владимир Путин в Женева днес, това ще бъде една от най-гледаните „пиеси“ в геополитически театър тази година, пише CNBC в свой анализ. Срещата в Швейцария, избрана заради историята на своя политически неутралитет, няма да бъде първата за двамата. Но това ще бъде първата им среща, откакто Байдън е президент на САЩ, така нареченият лидер на свободния свят.

Очаква се разговорите сега да дадат рязко различен тон в отношенията между двете страни спрямо срещата, състояла се през юли 2018 г. между тогавашния президент Доналд Тръмп и Путин в Хелзинки.

Срещата тази седмица е в рамките на първото международно пътуване на Байдън като президент, в което той потвърди съюзите с лидерите на Г-7 и НАТО. В централата на алианса американският президент каза пред журналисти, че се е консултирал с другите световни лидери в дните преди срещата си с Путин.

„Всеки световен лидер тук, повечето от тях го споменаха и ми благодариха за срещата с Путин“, каза Байдън в понеделник. „Проведох дискусии с тях относно това, което те смятат за важно от тяхна гледна точка и кое според тях не е важно“, каза той и добави, че колегите му оценяват неговата прозрачност и координация.

Във вторник помощник на Кремъл заяви, че ядрената стабилност, изменението на климата и киберсигурността са на дневен ред за срещата на върха, както и перспективите за руските и американските граждани, задържани в другата държава.

Въпреки това помощникът заяви, че не е сигурен, че могат да бъдат постигнати споразумения.

Затвор за Навални

Русия до голяма степен се разглежда като противник на Запада след поредица от инциденти, извършени от, или поне с участието, на Москва през последните години и които предизвикаха международно осъждане и критики.

Конфронтацията заради осъждането на опозиционера Алексей Навални е последния „инцидент“ в и без това напрегнатите отношения.

През януари Навални отлетя за Русия от Берлин, където прекара почти половин година във възстановяване, след като беше отровен миналото лято в Русия. Той бе арестуван при паспортния контрол. Месец по-късно руски съд го осъди на повече от две години затвор за нарушения на условното освобождаване – обвинения, които според него са политически мотивирани.

През септември германското правителство заяви, че руският дисидент е бил отровен от химически нервен агент, описвайки токсикологичния доклад като „недвусмислени доказателства“. Нервният агент е бил от семейство „Новичок“, което е разработено от Съветския съюз. Токсикологичните тестове, проведени във Франция и Швеция, стигнаха до същото заключение.

Кремъл многократно отрича да е участвал в отравянето на Навални. Западът многократно призовава Москва незабавно да освободи Навални. Байдън предупреди в понеделник, че ако Навални умре, докато е в затвора в Русия, отношенията на Москва с останалия свят ще се влошат още повече.

В интервю за NBC News Путин каза, че не може да гарантира, че Навални ще напусне затвора жив.

Вижте, подобни решения в тази страна не се вземат от президента“, каза Путин.

Хакерски атаки

Очаква се Байдън да изрази пред Путин загриженост и за поредицата от рансъмуер атаки и други опасения за киберсигурността.

Миналия месец хакерска група, известна като DarkSide, със съмнения за връзки с руски престъпници, предприе атака срещу Colonial Pipeline, принуждавайки американската компания да спре дългия 5500 мили тръбопровод. Това доведе до прекъсване на почти половината от доставките на гориво за Източното крайбрежие и предизвика недостиг на бензин в Югоизточна Европа.

Рансъмуер атаките включват злонамерен софтуер, който криптира файлове на устройство или мрежа, което кара системата да не работи. Престъпниците зад тези видове кибератаки обикновено изискват откуп в замяна на освобождаването на данни.

Говорейки след атаката срещу DarkSide, Байдън каза пред репортери: „Засега няма доказателства от нашите разузнавачи, че Русия е замесена, въпреки че има доказателства, че рансъмуерът е руски, те носят известна отговорност да се справят с това.“ Той добави, че ще обсъди ситуацията с Путин.

Кремъл отрече твърденията, че провежда кибератаки срещу САЩ.

През април Вашингтон удари с още санкции Русия заради нарушения на човешките права, мащабни кибератаки и опити за влияние върху изборите в САЩ. Администрацията на Байдън също изгони 10 служители от руската дипломатическа мисия.

Москва отрече обвиненията и определи последните ходове на Белия дом като удар по двустранните отношения.

В отговор на американската акция Русия изгони 10 американски дипломати от посолството в Москва и санкционира осем висши служители на американската администрация, включително директора на ФБР Кристофър Рай и директора на националното разузнаване Аврил Хейнс.

Междувременно газопроводът „Северен поток 2“ остава основен в раздора между САЩ и Русия (и дори Европа), като Байдън напълно се противопоставя на почти завършения проект.

Няма пробивни моменти?

В обобщение, САЩ и Русия трябва да свършат много работа, но експертите нямат голяма надежда за някакви „пробивни“ моменти в разговорите между Путин и Байдън.

Фабрис Потие, главен стратегически директор в Rasmussen Global, заяви пред CNBC във вторник, че Байдън „не е вдигнал много високо летвата, що се отнася до предстоящата среща на върха“.

Конкретни резултати? Не мисля“, отбеляза Потие.

Крис Уифър, изпълнителен директор на базираната в Москва консултантска компания Macro-Advisory, заяви, че „очакванията са ниски за какъвто и да е пробив“ и че фразата, която често се използва за описване на очакванията, е „надежда за завръщане към предвидима стратегическа стабилност“.

Уайфър отбеляза, че в Русия се очакваше, че САЩ ще въведат още санкции срещу страната, но „надеждата е, че те ще бъдат относително меки и без значение за икономиката и за мултинационалните компании в Русия“.

Въпреки малкото очакване за нещо извън сътрудничеството в стратегически области, като например контрола на ядрените оръжия, Уифър смята, че основният положителен резултат от срещата на върха ще бъде, че Русия премахва САЩ от списъка си с „недружелюбни“ държави, т.е. тези, за които се смята, че са извършили „недружелюбни действия“ срещу Русия, нейните граждани или компании.

„Това би позволило нормализиране на работата на персонала в посолството и консулството, както и политически и дипломатически ангажимент“, добави Уифър.

„Рамка за бъдещи връзки“

Андриус ​​Турса, съветник за Централна и Източна Европа в Teneo Intelligence, се съгласи, че макар срещата на върха „да е малко вероятно да донесе пробив в двустранните отношения, възможни са символични споразумения за възстановяване на доверието“.

Той очакваше повече от всичко да бъде очертана „рамка за бъдещи връзки“.

„Срещата на върха, инициирана от САЩ, вероятно има за цел да възстанови личните връзки между двамата президенти и да очертае по-широка рамка за провеждане на двустранни отношения по време на председателството на Байдън“, каза Турса в бележка от вторник.

Докато двете страни имат интерес за по-стабилни и предсказуеми отношения в определени области на глобалната дипломация, като и задълбочаване на споразуменията за контрол на оръжията и борбата с изменението на климата, очакванията за тази първоначална среща трябва да бъдат по-приглушени, казва Турса.

Стратегическата стабилност е една област, в която и двете страни могат да търсят по-голямо сътрудничество“, каза той.

„През последните години и двете страни се оттеглиха от Договора за ядрени сили със среден обсег (INF) и Договора за отворено небе, което намалява прозрачността и увеличава рисковете. Въпреки че Москва и Вашингтон удължиха Новия договор за СНВ до февруари 2026 г. по-рано тази година, той не обхваща редица модерни оръжейни системи, както и нововъзникващите ядрени сили като Китай. Като се има предвид обаче значимостта и сложността на въпроса, може да е твърде оптимистично да се очаква бърз напредък в тази област.“

Той подчерта, че двете страни също са споменали изменението на климата, кибертероризма, пандемията от коронавируса и различни регионални конфликти като други потенциални теми за дискусия.

„Както при стратегическата стабилност, не трябва да се очакват бързи пробиви в нито една от тези области. Всъщност, дори малки стъпки за изграждане на доверие между двете страни – като предложената размяна на киберпрестъпници или частично нулиране на дипломатическите отношения – биха били успешни“, добави Турса.