Каролев: Правителството сгреши с подхода си към Volkswagen

Правителството направи грешка като не нае професионални консултанти и лобисти, за да привлече новия автомобилен завод на Volkswagen. Това каза икономистът Владимир Каролев в ефира на БНТ, добавяйки, че е бил скептичен относно успеха на начинанието още от самото начало. Той даде пример със Словакия, Унгария и Полша, където са наели такива световно известни професионалисти и сега там има производства на германския концерн.

„Сигурно и Борисов е говорил с Меркел, но аз говоря за професионални лобисти, които имат контакти в автомобилния сектор и на най-високо политическо ниво“, коментира икономистът.

Той посочи и други неща, които още от началото са давали ясни сигнали, че компанията предпочита турската ни съседка. „Първо, VW си промени проекта заради Турция. По принцип този завод трябваше да е за производство на SUV. Защото това е новата фамилна кола. Но Ердоган обеща Турция да купува по 35 000 коли всяка година от този завод за публичната администрация. И те промениха проекта си, за да правят и седани там“, каза Каролев.

Той също така напомни и за липсата на достатъчно квалифицирани хора в България, които да работят в завода. „Да ме извинят пловдивчани, но в България има само едно място, където може да влезе инвестиция с такъв размер, както като пари, но и като хора – това е Софийското поле. Нямаше начин да се намерят в района на Пловдив 5000 души от необходимия калибър. На компанията и трябват 1000 инженери, 300-400 мениджъри, а другите да са хора с квалификация“, каза още икономистът.

Каролев коментира и темата със здравеопазването в България. Според него в системата има три проблема - има прекалено много болници, в които има много легла и малко пациенти, остойностяването на услугите се прави грешно и Касата харчи твърде много пари за лекарства.

„По брой болници и брой легла на глава от населението сме на второ място в ЕС. В България е пълно с болници, в които има много легла и мало пациенти. Трябва да се направи анализ и е неизбежно закриването на общински и държавни болници. Ако една частна болница не може да се издържа, тя ще се самозакрие и тези, които са инвестирали в нея, ще загубят парите си. Това досега не се е случвало“, каза Каролев.

Той обаче смята, че където се закрива болница, там трябва да се създава много модерен център за бърза помощ и да се създадат условия за мобилност. „Тоест, ако не може да се случи нещо в този център, ако трябва и с хеликоптер да се стигне до най-близката болница“, каза икономистът.

Като втора причина за проблеми в здравеопазването Каролев посочи начина на остойностяването на пътеките. „Фокусът върху клиничните пътеки според мен е грешен. Неслучайно частните болници се създават само за най-финансираните клинични пътеки – за онкологичните заболявания и за сърдечно-съдовите заболявания. И затова те просперират. Не са многопрофилни“, каза той.

Каролев даде пример с бюджета на Здравната каса, който расте 3 пъти по-бързо от икономиката. „Тази година бюджетът е 4.3 млрд. лв. Миналата година беше 3.8 млрд. лв. Само преди 5 години беше с 50% по-нисък. За този период икономиката е нараснала със 17%. Т.е. бюджетът на Касата расте три пъти по-бързо от икономиката. Очевидно не дава ефект този модел“, смята той.

Третият проблем, според Каролев, е с реинбурсирането на лекарства. „В болниците обикновено се поръчват най-скъпите лекарства и най-скъпото оборудване. Ние не се Швейцария, за да можем да си позволяваме скъпи лекарства. Касата трябва да доплаща само генерични лекарства, т.е. с изтекъл патент. Затова трябва да има икономисти в управлението на здравния сектор. Аз съм доволен, че за първи път имаме такъв – министър Кирил Ананиев“, каза още Каролев.