Ключово десетилетие за младежката заетост

Коефициентът на демографско заместване е един от по-рядко обсъжданите показатели на демографското развитие, който обаче ще окаже значително влияние върху пазара на труда през следващото десетилетие. Той показва съотношението на 15-19 годишните към 60-64 годишните, което по последните данни на НСИ (за 2017 г.) е 64,2% - видимо подобрение спрямо дъното от 61,5% през 2013 г.
 
Това означава, че на всеки 100 души на възраст 60-64 години през 2017 г. се падат по 64 души на възраст 15-19 години, които да заемат тяхното място на пазара на труда. Ако хвърлим поглед назад, се вижда, че през далечната вече 2001 г. стойността на показателя е била 123,6%, т.е. лицата, на които е предстояло да влязат на пазара на труда, са били повече от тези, които са били към края на трудовия си живот.
 
Последвалият двукратен срив на този показател в периода до 2013 г. показва защо създаването на максимално добри предпоставки за влизането на пазара на труда на младежите, родени между 2000 и 2007 г., е от ключово значение за бъдещото развитие на пазара на труда.
 
Коефициент на раждаемост и коефициент на демографско заместване
 

 
Някои от данните за структурата на безработните младежи, предоставени ни от Агенция по заетостта (АЗ), обаче, будят притеснение. Въпреки че образователната структура на безработните младежи е всъщност по-добра от тази в по-високите възрастови групи, липсата на квалификация остава проблем за сериозна част от тях, особено в някои от най-бедните райони на страната. През 2018 г. средният относителен дял на безработните младежи на възраст до 29 години, които нямат специалност, е 55%, но в Сливен те достигат 75%. Там се наблюдава и най-високият относителен дял на безработните младежи с начално или по-ниско образование – 51% при средно 22% за страната.
 
Относителен дял на регистрираните безработни младежи на възраст от 15 до 29 г., които нямат специалност, 2018 г. (%)
 

Аргументът, че професионалната и образователна структура на младите не е показателна, понеже не са завършили образованието си, не е валиден, тъй като 15-19 годишните формират едва 6% от безработните на възраст до 29 години, а най-голям дял (63%) формират 25-29 годишните.
 
Силно неблагоприятна образователна и професионална структура се наблюдава още в области като Монтана (67% без специалност и 31% с начално и по-ниско образование) и Видин (69% без специалност и 30% с начално или по-ниско образование). В други области (като столицата и Стара Загора) образователната структура на безработните младежи също е неблагоприятна, но не само младежката безработица, а и броят на безработните младежи е по-нисък от този, например, в Сливен.
 
Важността на ранното и ефективно интегриране на стъпващото в момента на пазара на труда поколение не може да бъде по-голяма, особено що се касае до рискови групи като ромите. Спадът на раждаемостта след 2009 г., увеличаващата се продължителност на живота, влошаващата се възрастова структура и нагласите на младите към миграция са основните, но не всички предизвикателства. Все пак трябва да се отчете, че нагласите към емиграция на младежите са значително намалели спрямо тези, отчитани през 2014 г. и още повече – през 2001 г. В последното мащабно социологическо проучване на Галъп Интернешънъл“ и Институт по социология „Иван Хаджийски“ за младежта в страните от региона, 61% от българските младежи на възраст 14-29 г. нямат намерение да емигрират, спрямо 47% през 2014 г. и едва 14% през 2001 г.
 
Бюрата по труда трябва да намерят начин да станат по-атрактивни и за работодателите, и за безработните младежи. Фактът, че по последни данни (за първите три тримесечия на 2018 г.) 76% от обявите са за служители без квалификация, показва ясно, че търсенето на труд през бюрата по труда не е представително за широката икономика, макар да отговаря на профила на голяма част от безработните лица. За същия период обаче, лицата без квалификация, които са постъпили на работа, формират едва 40% от общо постъпилите на работа, което показва, че все някакви минимални умения и квалификация се търсят дори от работодателите с ниски изисквания.
 
Някои от данните за състоянието на пазара на труда показват, че страната ни е на път да проспи един от малкото периоди на очаквано подобрение в коефициента на демографско заместване, а именно 2014-2024 г. Относително по-късното начало на самостоятелния трудов живот у нас (включително и заради високата средна възраст на напускане на дома на родителите и липсата на традиции в дуалното образование), ни дават още няколко години толеранс, тъй като относителният дял на 15-19 годишните, които са икономически активни, е изключително нисък. Това обаче не може да бъде повод за отлагане на решения като повече усилия за  привличане и задържане в училище (заедно с постигане на реални образователни резултати за децата в риск), по-широко разпространение на дуално образование, изработване на механизъм за определяне на минималната заплата и цялостни мерки в посока облекчаване на трудовите регулации и подобряване на бизнес средата.