Когато висотата срещне посредствеността

С измененията в Конституцията от 2015 г. се разширяват правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Така на практика, освен да извършва проверки за качеството и срочността на актовете на съдиите и прокурорите, ИВСС се превръща и в съдебното КПКОНПИ, пред което магистратите подават имуществените си декларации. На 18 юли тази година, в нарушение на закона, инспекторатът публикува имуществената декларация на съдия Мирослава Тодорова без да заличи нейните лични данни и данните на семейството ѝ. Файлът бе наименован “NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII”.

"Извинявай, другарче, повече няма да правя така" - по този начин прозвуча писменото обяснение на главния съдебен инспектор Теодора Точкова по случая. Извинението обаче не е резултат от осъзнаване на причиненото зло, а идва под давлението на външни фактори като медиен интерес.

Освен комсомолско козируване на властта, обяснението изразява и пълно незачитане на личното достойнство, неприкосновеност и личен живот на български гражданин и редови магистрат. В такъв момент (на тежко нарушение) няма нужда от надиплени декларации с елементи на извинение, с каквито реагира и Висшият съдебен съвет. Все пак ВСС следва да прилага закона, а не да го декламира. Това е така, защото подобно "извинение" не поражда нищо в правния и обществен мир.

В правния, защото по никакъв начин не стана ясно как точно е извършено нарушението и какви правни последици ще настъпят, тоест:  

1. Каква ще е грижата за пострадалия магистрат; 

2. Кои институции и по какъв начин ще участват в установяването на фактическото положение и отговорността, която следва да се понесе в следствие на това от главният съдебен инспектор като ръководител на ИВСС?;

3. Какви мерки ще се предприемат, за да няма рецидив на немарливостта и умишленото причиняване на зло в бъдеще?

В обществен, защото затвърждават впечатлението, че човекът в тази държава няма значение, а когато не пристава на лакомата власт, е използван за назидание и предупреждение за всички, които биха допуснали еретичната мисъл да не нахранят властовата паст. Поредната импотентна ad hoc декларация на ВСС пък само показва, че "намира за неприемливо" е новото  "оправяй се, не ни пука особено".

Това усещане само се засилва с отказа на главния инспектор да се яви лично пред ВСС, за да бъде изслушана във връзка с нарушението (вероятно решението да не си прекъсне отпуска е тежко, колкото и на шефката на НАП). Изслушването на съдия Тодорова обаче бе важно не само като урок по достойнство, но и като плътно присъствие с обосновано говорене по фактите и техния анализ. Като противовес на институционалното малодушие, изразено в отсъствието на ръководителя на ИВСС Точкова.

И понеже мандатът на госпожа Точкова като главен съдебен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет е към своя заник можем да кажем следното - тя е поредният апаратчик, който с присъствие и поведение може да обезсмисли поверената му институция, която и да е тя. Отбелязваме две паметни за мандата ѝ действия на инспектората:

ИВСС не откри нищо нередно от срещата между Георги Гергов, Сашо Дончев и действащия главен прокурор Сотир Цацаров. С това действие ИВСС затвърди прокуратурата като легитимно средство за политически и икономически натиск;

ИВСС не намери правно основание да накаже председателката на Софийския апелативен съд Даниела Дончева при обективно установено нарушение. Припомняме, че Дончева неправомерно иззема делото за сградата на фалиралата КТБ от съдия Милен Василев. Така при множество нарушения отново не се стигна до наказание.

И докато лятната ваканция прелъстява с безметежност, спокойствието (в смисъл на необезпокояваност) на недосегаемите ражда институционален произвол, който смазва всеки, застанал на пътя на стремящата се към тотално господство и подчинение власт.

Ползваме случая да припомним на г-жа Точкова финалното изречение от концепцията ѝ като кандидат за главен съдебен инспектор от 2014 г.: „Само съвместните усилия на всички институции и магистрати ще променят отношението на  обществото към съдебната система. В този смисъл не следва да се забравя казаното от Целз, че правото е изкуство за доброто и справедливото.“ Разликата между написаното и стореното също NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIII.