Кохезионната политика създаде над един милион работни места в Европа

Корина Крецу отговаря за регионалната и кохезионната политика на Европейския съюз - нещо, което тя описва като "съществен елемент, който превежда солидарността, която обединява Европа".

Комисар Крецу, Вие сте силен поддръжник на Кохезионния алианс. Европейската комисия се бори за амбициозно, устойчиво и приобщаващо бъдеще на Европа. Бихте ли обяснили на европейските граждани защо е толкова важно политиката на сближаване да продължи да обхваща 1/3 от следващия бюджет на ЕС?

Вашият въпрос има два аспекта. Първо, Кохезионния алианс: за пръв път помислих за него през 2016 г.; тогава усетих, че политиката на сближаване, като уникално и невероятно постижение сама по себе си заслужава да бъде по-видима в цяла Европа. Идеята ми беше да създам за бенефициентите на средства от политиката на сближаване една неформална структура и да говоря от името на тази политика. Но за да бъде истинско движение на местно равнище, то очевидно не би могло да бъде координирано от Комисията. Затова поисках от Комитета на регионите да го координира и съм благодарна, че те веднага се съгласиха.

Днес, този алианс е събрал около 5000 подписа от цяла Европа и от възможно най-широк кръг от сектори: градове и региони, разбира се, но и от представители на бизнеса, болници, университети, НПО, синдикати ...

Никога досега политиката на сближаване не е събирала толкова много застъпници.

Това ме води към втория аспект на въпроса: съществуват редица причини поради които политиката на сближаване винаги е била, е и трябва да остане един от най-силните стълбове на Европейския съюз. Всеки потвърждава важността на икономическото й измерение (в последните години, политиката на сближаване създаде над един милион работни места в Европа, което представлява една трета от всички създадени работни места, при това в разгара на най-тежката икономическа криза, била някога в Европа. Също така има силно социално измерение. Често казвам, че политиката на сближаване е там, където частният сектор не се осмелява да бъде и с това искам да кажа, че финансираме проекти в по-бедни райони, били някога богати региони или градове, не само поради икономически причини, но и за да намалим социалните различия и да подобрим качеството на живот на хората. И накрая, благодарение на двете споменати по-горе измерения и поради това, че е толкова видима, политиката на сближаване има огромно политическо измерение: показва Европа в най-добрата й светлина, Европа на работа във вашите улици, във вашия град или село. Поради всички тези причини политиката на сближаване заслужава по-големи финансови ресурси.

Как може да гарантирате ефективно изразходване на тези ресурси?

Това е много разумен, много оправдан въпрос. Всъщност, дебатът не е само за това колко пари да се инвестират, но и как да ги инвестираме мъдро и ефективно. Позволете ми да започна с развенчаването на митове: с ниво на грешки от 4%, това прави 96% без грешки - кохезионната политика може да се гордее с рекорда си. Второ, настоящият финансов период въведе концепцията за предварителните условия, които трябва да бъдат изпълнени преди проектите да получат одобрение за съфинансиране; тези предварителни условия включват изискването да се покаже, че всеки проект наистина е необходим, че ще доведе до положителна промяна и ще подобри живота на общността. И накрая, Сметната палата си върши своята работа: непрекъснато оценява, извън нашите механизми за проверка и оценка, не само колко правилно са били използвани нашите фондове, но и колко голямо въздействие имат. Поради всичко това мога да заключа, че вече вършим доста добра работа.

Можем ли да постигнем още? Можем ли да бъдем още по-добре? Разбира се! Ето защо в момента има цял дебат дали да се обвържат фондовете на ЕС с други параметри като например структурните реформи или как да се засилят взаимодействията между различните програми и политики, за да "дърпат всички в една и съща посока". Предложението на Европейската комисия за бъдещия финансов период, което ще бъде представено на 2 май, ще даде конкретни отговори по този въпрос. 

Различията между по-развитите и по-слабо развитите региони В Европа са се увеличили или са намалeли?

Тъй като 2018 г. още не е приключила, все още не можем да кажем със сигурност, трябва да изчакаме до следващата година, за да имаме ясна представа. По-важното тук е, ще ви насоча към Доклада за сближаване, който представихме миналата година. Докладът, който се публикува на всеки три години, е истинска "моментна снимка" на състоянието на сближаване в Европа. Заключенията и даните на доклада са разнообразни, но позволете ми да подчертая някои от тях.

Докладът показва, че неотдавнашната икономическа и финансова криза са увеличили тези несъответствия, които дотогава са се свивали, като някои региони са преодолели кризата по-добре от други, включително и на територията на държавите-членки на ЕС. Докладът също така показва, че по-бедните региони, най-вече в Централна и Източна Европа, са имали по-висок темп на растеж в сравнение с някои традиционно по-богати региони в Западна Европа (във Франция, Германия, Швеция и само няколко в Италия). Това е важно заключение, тъй като този тип региони, уловени в "капана на средния доход", крепят своята икономика на промишлена продукция и сега се борят с глобализацията и новите технологии. Ето защо през миналия декември стартирах инициативата "Региони в индустриален преход", за да им помогна буквално да се преоткрият икономически. Намаляването на съществуващите и нарастващите различия ще бъде основно икономическо и политическо предизвикателство за бъдещето.

Какво е най-голямото предизвикателство за ЕС и как можем да подобрим европейското бъдеще?

Вече споменах:  глобализацията, новите технологии също са едно от тези предизвикателства. И политиката на сближаване ще играе решаваща роля за това колко добре ще се справим с тях, за да направим икономиката на Европа по-силна в дългосрочен план. Brexit е друго предизвикателство, най-вече защото бюджетът на ЕС ще загуби един от основните си дарители. Съгласна съм и с изказването на президента Макрон на последната пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург: трябва да намерим начин да се справим с възхода на партиите с авторитарни тенденции; Европейският съюз беше създаден, за да бъде фар на демокрацията и солидарността, един сплотяващ вик за тези ценности и той трябва да остане такъв.

Убедена съм, че един от начините да направим това е като покажем по-грижовното лице на Европа, като покажем Европа, която се грижи за всички, която не оставя никой зад гърба си. И отново, това е сцена, на която политиката на сближаване може да има водеща роля чрез работата си с местните власти и заинтересованите страни на терен, чрез своите проекти, които видимо подобряват живота на хората.  

Какво мислите за Портала на европейските общини и неговата основна цел е да информира европейските граждани за това какво се случва в Европейския съюз?

Идеята да има портал, който да се съсредоточи върху европейските общини и да информира европейските граждани за това, което се случва на място в ЕС, е страхотна. Също така харесвам лесно достъпното оформление и структура, и как с един клик може да намериш проекти и събития, които се провеждат във всяка една държава-членка.

TheMayor.eu организира награди „Кмет на Европа“. Основната цел на събитието е да поощри важния принос и работа на местните власти, както и да популяризира и подкрепи градските стратегии, проектите и идеите, които имат потенциал да подобрят живота на гражданите. 

Смятате ли, че европейските кметове имат нужда от такова признание?

Вече 15 години има награди "Световен кмет", но да има подобни награди на европейско ниво е страхотно. Това е в духа на традиционните ни "Награди RegioStar", които отличават най-добрите проекти част от политиките на сближаване в различни категории: става въпрос за поставяне на местните постижения в центъра на вниманието. Награждаването на кметове (и техният екип съответно) за конкретни и осезаеми постижения в техния град, помага да се покаже динамиката на европейското местно равнище и насърчава обмена на най-добри практики. Всеки е победител!