Корейският президент иска да забрани кучешкото месо

Президентът на Южна Корея Мун Дже-ин повдигна възможността да забрани консумацията на кучешко месо в страната. Повечето корейци никога не са яли кучешко и търсенето му е намаляло през последните години. Но се изчислява, че до един милион кучета все още се колят за храна всяка година в Южна Корея, съобщава BBC.

Изказвайки се по време на среща с министър-председателя, Мун постави под въпрос дали е време „да се помисли разумно“ за забрана.

Това е първият път, когато президентът, известен любител на кучета, повдига перспективата за пълна забрана. Той направи коментарите, докато беше запознат с новите мерки за защита на изоставените животни в страната.

Вече съществува закон, забраняващ жестокото клане на кучета и котки, но самото потребление не е забранено. Въпреки това през последните години хората се отказват от яденето на кучешко месо, особено на фона на нарастващата тенденция за отглеждане на животните като домашни любимци. В резултат на това три от най-големите пазари на кучешко месо в страната затвориха.

Проучване през 2020 г., проведено от Nielsen за Humane Society International, установи, че 84% от южнокорейците никога не са консумирали кучешко месо или казват, че не искат да го консумират в бъдеще. То също така установи, че 59% от южнокорейците подкрепят забраната на кучешкото месо.

Групи за защита на животните, които отдавна призовават да се спре търговията с кучешко месо, приветстваха коментарите на Мун.

Все по-голям брой южнокорейци разглеждат консумацията на кучешко месо като малтретиране на животни, а не като традиция“, каза пред Korea Times Джеон Джин-кюнг, ръководител на Корейските защитници на правата на животните.

Дискусията по темата ще се активизира в навечерието на президентските избори, които са насрочени за следващата година. Няколко кандидати вече повдигнаха възможността за забрана на кучешко месо.

Губернаторът на провинция Кьонги Ли Дже Мьонг, смятан за силен кандидат, го спомена в предизборната си кампания, като каза на поддръжниците си, че трябва да има нови закони и политики, основани на „социален консенсус“.