Кражбите на Китай от Америка достигат невиждани размери

Китай е врагът на Америка, когато става въпрос за икономически шпионаж. Около 80% от всички съдебни преследвания от този тип, повдигнати от Министерството на правосъдието на САЩ, са насочени към поведение, което би облагодетелствало китайската държава.

Според оценка от 2017 г. цената за САЩ от откраднатите търговски тайни, изпиратствания софтуер и изимитираните продукти от страна на Китай е между 225 и 600 млрд. долара годишно. Данните на Financial Times за технологичното съперничество между двете държави цитират източници от американското разузнаване, според които стремежът на китайската комунистическа партия да придобива американска интелектуална собственост става „все по-агресивен“.

Тази констатация следва изявление от 2020 г. на директора на ФБР Кристофър Рей. Той каза, че контраразузнаването и шпионажът от Китай представляват „най-голямата дългосрочна заплаха“ за икономическата жизненост на САЩ. Подобни кражби, добави той, представляват един от най-големите трансфери на богатство в човешката история.

Агент на ФБР в Силициевата долина казва пред FT, че китайските шпиони се стремят да придобият ноу-хау в „спираща дъха“ гама от технологии, включително биотехнологии, нанотехнологии, селскостопански технологии, квантови изчисления и други. Смята се, че голяма част от тази дейност остава неразкрита, но случаите, които излизат наяве, показват рязка възходяща тенденция.

Около 73% от 137 публично съобщени случая на свързан с Китай шпионаж срещу САЩ от 2000 г. насам са се случили през последното десетилетие, според CSIS, аналитичен център във Вашингтон. Ново дело за контраразузнаване срещу Китай се образува средно на всеки 12 часа, казва ФБР.

Представянето на Вашингтон в борбата с тази заплаха досега е смесено. „Китайската инициатива“ – програма, стартирана през 2018 г., имаща за цел да хване учени шпиони в САЩ, споделящи тайни за националната сигурност с Китай – беше преустановена през февруари след критики за расово профилиране и погрешни стъпки.

Въпреки че инициативата наистина доведе до много присъди, някои други знакови дела се провалиха поради липса на доказателства. Особено вредни за репутацията на САЩ бяха случаите основани не на доказателства за посегателства върху националната сигурност, а на процедурни детайли като неразкриване на финансиране за научни изследвания от китайски субекти.

Възприятията за расово профилиране се влошиха от данните, събрани от Mасачузетския технологичен институт (MIT), които показват, че 90% от обвинените в рамките на инициативата са от китайски произход. Така че беше добре дошло, че служителите по националната сигурност, когато отхвърлиха инициативата, признаха щетите за репутацията от схващанията, че САЩ прилагат по-ниски стандарти към своите разследвания и наказателни преследвания на престъпни действия в случаи, свързани с Китай.

Такива уроци трябва да бъдат взети под внимание. Вашингтон даде да се разбере, че въпреки че „Китайската инициатива“ е прекратена, разследванията му срещу заподозрени в технически шпионаж остават в ход.

За да възстановят репутацията си за справедливост, САЩ трябва внимателно да избягват расовото профилиране и да подпомогнат научната експертиза на своите правоприлагащи органи, за да сведат до минимум случаите, които смущаващо се провалят.

Опитът на САЩ дава уроци на другите страни. Способността на Вашингтон да изразходва време, усилия и средства разкри мащаба на китайския научен шпионаж. По-малките или по-малко бдителни държави трябва да преразгледат собствените си уязвимости.

Китай, от своя страна, трябва да помисли за щетите, които нанасят на репутацията му ръководените от държавата операции за технологичен шпионаж. Кражбата на технологични тайни отчасти беше причината Вашингтон да започне търговската си война срещу Китай през 2018 г. Подобно напрежение е очевидно и в Европа. За Пекин цената на подобно пиратство може би вече надвишава печалбите.