КРИБ е обединител на светлия, национално отговорен бизнес

- Г-н Иванов, бихте ли представили накратко кампанията на КРИБ „Бизнес на светло”, подкрепена и от КНСБ?

- Националната кампания „Бизнес на светло за по-добро бъдеще!" на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ съвместно с Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ стартира с поредица от кръгли маси, посветени на борбата със сивата икономика като един от приоритетите на социалните партньори. Отговорният български бизнес обедини усилията на всички заинтересовани страни, за да покаже нетолерантното си отношение към неформалната икономика, да изтъкне добрите бизнес практики и да очертае основните проблеми и пътища за тяхното преодоляване. Лица на Националната кампания са г-н Кирил Домусчиев, председател на КРИБ, и г-н Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Кампанията включваше провеждането на поредица от регионални срещи с представители на водещи компании и организации на работниците и служителите със съдействието на областни управители, кметове, Националното сдружение на общините в България, представители на държавната администрация, регионалните представителства и браншовите организации на КРИБ и федерациите на КНСБ и  заключителна среща в София, която се проведе на 25 септември, и в която участваха г-н Бойко Борисов - министър-председател на Република България, г-н Томислав Дончев - заместник министър-председател по европейските фондове и икономическа политика, г-н Ивайло Калфин - заместник министър-председател по демографска и социална политика и министър на труда и социалната политика, г-н Владислав Горанов - министър на финансите и г-жа Николина Ангелкова - министър на туризма. Това показва подкрепата на правителството за борбата със сивата икономика и за целите, които сме си поставили с националната кампания.

- Какви са данните за сивата икономика в България, с които разполагате?

- Статистиката дава стряскащи цифри - според неотдавна появили се в медиите данни, процентът на сивата икономика в България е между 15 и 30 процента. Ние следим и статистиката на ЦРУ, според която сивата икономика е близо 30 процента. Това, което обаче не се вижда в цифрите, но е изключително опасно, е изкривяването на конкуренцията - основният постулат на пазарната икономика,  което се получава в резултат на сивата икономика. Всъщност тези, които са „на сянка”, получават конкурентни предимства пред светлия бизнес.

- Защо българските компании трябва да подкрепят кампанията „Бизнес на светло за по-добро бъдеще”?

- Проведените поредица от срещи и активното участие в тях показаха, че компаниите, членове на КРИБ, подкрепят Националната кампания „Бизнес на светло за по-добро бъдеще”. Това е така, защото КРИБ е обединител на светлия, национално отговорен бизнес. Всъщност ние показваме на обществото, че има два вида бизнес в България: единият, който обединява национално отговорни фирми в белия сектор, и другият, който се свързва с фирми, които осъществяват нелоялна конкуренция в същите отрасли, като не плащат данъци и осигуровки, или поне не в пълен размер. Мога да Ви уверя, че в КРИБ няма предприятия от сивия бизнес. Ние в Управителния съвет на КРИБ отказваме членство на такива фирми и те съответно намират място в други организации. Добре е да се знае, че наши членове са на практика всички фирми от Топ 500 на България, като изключим държавните. И всички тези фирми са представители на национално отговорния светъл бизнес.

- Можете ли да дадете пример за добри бизнес модели и практики, чието въвеждане КРИБ ще насърчава сред членовете си?

- През последните повече от десет години ние сме проучвали опита на нашите международни партньори, като например на италианската асоциация на работодателите – Конфиндустрия, и на немските работодателски организации БДИ и БДА. Още през 2003 г. (България не беше още член на Европейския съюз) се включихме в голям европейски проект за противодействие на сивата икономика.

Преди четири години, през 2011 г., КРИБ изготви пакет от мерки за насърчаване на добросъвестните работодатели, които преценихме, че са приоритетни и от основно значение за развитието на българската икономика. Мерките, които официално предложихме на вниманието на правителството през 2011 г. , бяха в няколко сфери – данъци, данъчен кредит, осигуровки, обществени поръчки.

Предложихме също така да се извършват редовни и чести проверки на търговски обекти без ПОС терминал. Препоръчахме да се въведат глоби и за работника при работа без трудов договор. Предложихме фирми, в които компетентните органи са установили използване на нелицензиран софтуер, да не бъдат допускани до обществени поръчки за определен период от време.

- Защо е важно служителите в компаниите да бъдат осигурявани върху пълния размер на доходите?

- Всъщност, това е много важен въпрос. Дупката в бюджета на Националния осигурителен институт се образува точно защото някои сенчести работодатели не плащат пълния размер на осигуровките и след това светлият бизнес плаща -или му вдигат осигуровките, или му вдигат данъците, или съкращават разходите за насърчаване на бизнеса, за да бъде запълнена дупката в НОИ. Тъкмо затова тези фирми трябва да бъдат накарани да осигуряват служителите си върху пълния размер на доходите. От своя страна, работниците и служителите също би трябвало да имат интерес да бъдат осигурявани напълно, защото в бъдеще това ще им даде една нормална по европейските стандарти пенсия.

Трябва да отбележим, че сред различните работодателски организации има различно отношение към минималната работна заплата и към минималните осигурителни прагове. Принципната позиция на КРИБ винаги е била, че сивият сектор работи на минимални заплати и при минимални прагове, а останалото се плаща под масата. Тъкмо затова ние винаги сме били за повишаване на минималната запалата и минималните прагове. Сега има лек нюанс в нашата позиция, като в никакъв случай не сме против плавното и разумно повишаване на минималната работна заплата, но начинът и процедурите, по които това става, буди повече въпроси, отколкото отговори.

- Смятате ли, че са нужни законови промени, които допълнително да ограничат ефектите на сивия сектор? Ако да, какви са те, и ще инициира ли КРИБ тяхното обществено обсъждане и приемане?

- Законовите мерки са предложени вече от правителството, и КРИБ в голямата им част ги подкрепя. Така например, сива икономика е отсъствието на връзка между НАП и фискалните устройства на различни търговски обекти (като бетонови възли, автосервизи, търговци на едро на зърно, складове за търговия на едро, борси, туристически обекти). По време на кабинета Борисов 1 КРИБ внесе предложение за свързване на бензиностанциите с НАП и това работи много добре вече няколко години, като приходите в бюджета бяха повишени. Впоследствие този режим беше разпространен и към по-малки обекти и това трябва да продължи.

Друга законова мярка, на която държим, е ограничаване на кешовите плащания, които трябва да бъдат приведени в съответствие със средните европейски практики. КРИБ беше инициатор на въвеждането на таван от 15 хил. лв., който според нас е близък до европейските стандарти.

Много от тези наши идеи и искания за излизане на икономиката „на светло” бяха изпълнени през годините, някой със сигурност ще бъдат реализирани от правителството в най-скоро време. Участието на премиера и на правителството в Националната кампания „Бизнес на светло за по-добро бъдеще!” ни дава увереност, че ще бъдат предприети всички необходими законови промени и други действия, за да се постигне още по-голяма ефективност на борбата със сивата икономика. Защото, както е нашето мото - бизнесът не расте на тъмно; бизнесът расте на светло!