Кристалина Георгиева може да промени сметките между Запада и Русия

Надпреварата за поста на генерален секретар на ООН стана по-сложна в сряда, когато български дипломат, за когото от дълго време се носеха слухове, че се стреми към тази позиция, официално се включи в състезанието, пише New York Times.

Кандидатурата на Кристалина Георгиева, която е зам.-председател на Европейската комисия и бивш вицепрезидент на Световната банка, може да промени дипломатическите сметки между Запада и Русия по въпроса кой да замени Бан Ки-мун като генерален секретар през януари, отбелязва вестникът.

В досегашните предварителни гласувания в Съвета за сигурност на ООН бившият португалски премиер и върховен комисар за бежанците Антониу Гутериш се очерта като ясен фаворит, но според дипломати Георгиева е силна конкуренция, пише вестникът.

Русия настоява следващият генерален секретар да е от Източна Европа. Макар че г-жа Георгиева отговаря на това изискване, тя е смятана за близка до Запада, отбелязва New York Times.

Кандидатурата на Георгиева беше издигната ден след като българският министър-председател Бойко Борисов разговаря по телефона с руския президент Владимир Путин. Смята се, че Русия като един от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН има ключово значение за осигуряване на подкрепа за кандидатурата на Георгиева, пише американският в. WallStreet Journal.

Решението на българския Министерски съвет да смени кандидатурата на Ирина Бокова за висшия пост в ООН с тази на Кристалина Георгиева може да предизвика правителствена криза в страната, пише пък московският официоз „Росийская газета”.

България реши да смени своя кандидат за поста генерален секретар на ООН – вместо „любимката” на Путин ще бъде предложена еврокомисарка. Така описва случая руското онлайн издание News.ru. „Бокова не се предава, а Георгиева прогнозира „тежка компроматна война”, добавя изданието.

Мнозина български политици и политолози смятат, че шансовете на Георгиева да оглави Обединените нации са минимални, а кандидатурата й е натрапена от чужбина, пише „Росийская газета”.

Българското правителство обаче сметна всички критики от този род само за елемент от политическите борби в навечерието на президентските избори през ноември.

Външният министър Даниел Митов категорично отхвърли твърденията за чуждестранна намеса при вземане на решението за смяна на кандидата, посочва всекидневникът. Обаче нито германската канцлерка Ангела Меркел, нито унгарският премиер Виктор Орбан не криеха, че „биха желали” София да предложи Георгиева, отбелязва руският официоз.

В руското издание „Икономиката днес” политологът Екатерина Шумицкая „обяснява защо решението за смяна на кандидата изглежда изненадващо само на пръв поглед”.

„Българският печат отдавна раздухваше слухове за такава рокада, предвиждаше се точно този вариант за смяна, затова тук няма нищо чудно. Фактически може да се предположи само една причина за тази ротация – Ирина Бокова бе наричана проруски кандидат”, пише Шумицкая в материал под заглавие „Отново Путин е виновен, или защо Бокова няма да стане генерален секретар на ООН...”

„Експерти неведнъж напомняха освен това за дейността на баща й, който е бил навремето значима и влиятелна фигура в българската компартия. Подобна кандидатура не бе приемлива за управляващия елит в България. Представителите на партия ГЕРБ, поели властта, от самото начало се обявиха за проевропейски политици. Те се опитват стриктно да изпълняват всички препоръки на Европейската комисия и на Брюксел и са последователни членки на ЕС”, добавя руската анализаторка.