Кюстендилската „АБ-Терм“, която произвежда детайли за германските железници

Всички сме слушали колко бързи и качествени са германските влакове, но едва ли мнозина знаят, че някои детайли в тях са произведени в България. В случая с кюстендилската компания „АБ-Терм“ – тя произвежда металните кошчета за боклук във вагоните, за които Deutsche Bahn държи да са от неръждаема стомана.

В производствената база в село Гърляно срещаме Артур, който в момента е там, за да договори поредна сделка с българската фирма. Неговата компания работи в две направления – доставка на детайли и изделия от неръждаема стомана, специално проектирани за германските и швейцарски железници, и продукти за санитария. Той идва с проектите си тук, в България, и заедно с експертите на „АБ-Терм“ обсъждат новите модификации, решения и възможности за производството им, както и идеи за оптимизация на конструкцията или функционалност на продукта.

Питаме Артур защо е избрал да работи именно с българската компания, а той ни отговаря, че "тук работят добре" и разчита на качеството им, както и на вече изградените във времето партньорски отношения. Амбициите са и други части от неръждаема стомана (диспенсъри, мивки) в тоалетните на германските влакове да започнат да се произвеждат у нас.

Успехът не е случайност

Зад успехите на дружеството днес стоят над 20-годишна история и технологичният и управленски опит на основателя му – инж. Михаил Абаджиев, който го основава заедно със синовете си Борис и Христо Абаджиеви. Те ръководят компанията и до днес. „АБ-Терм“ е фокусирана върху производство на професионално кухненско оборудване, както и продукти и детайли от неръждаема стомана.

Между 75 и 80% от продукцията е преназначена за износ, като основни пазари са Франция, Германия, Холандия, Австрия, Швейцария, където се работи по стандартизирани каталози.

За местния пазар се реализират цялостни решения – специализирано кухненско оборудване за конкретен ресторант, заведение, хотелски проект и др. Силно застъпена е и социалната дейност на фирмата – има изпълнени десетки индивидуални проекти за детски градини, домашни социални патронажи, домове за настаняване, разказа пред Economic.bg Александър Ташов, мениджър „Инфраструктура“ в компанията.

Производствената база се простира на 4000 кв. м, а за компанията работят общо 95 човека. Плановете вече са начертани и „АБ-Терм“ ще се мести в много по-голямо хале в град Кюстендил, където производствените процеси могат да бъдат по-добре оптимизирани. Новата фабрика ще се захранва и от 1 MW соларни панели, разположени на покрива ѝ, като те ще покрият изцяло нуждите от ток на дружеството в топлите месеци, а дори ще има остатъци и за продажба на свободния пазар. 

Клиентите увеличават своето портфолио с цел запазване или подобряване на пазарния дял в държавите, в които работят, респективно работата към нас рефлектира по същия начин. Така ние сме принудени да се движим с тяхното темпо, за да можем да отговорим на изискванията им“, коментира още Ташов.

За да се движи напред компанията, никога не спира с инвестициите и оптимизацията.

Подкрепа от ЕС

6 от 8-те машини в базата, в която се намираме, са закупени с помощта на европейски средства, без които дружеството признава, че трудно ще успее да посреща изискванията на клиентите си и не с тази скорост, с която го прави в момента.

„АБ-Терм“ е активен участник в европейските програми. Преди няколко години кандидатства с проект за подобряване на производството и конкурентоспособността чрез програма „Иновации и конкурентоспособност“ от Европейския фонд за регионално развитие. Общият му бюджет е малко над 1 млн. лв., а европейското финансиране поема 38% от него. Целта на проекта е да се разшири капацитета на съществуващата база, което от своя страна да доведе до повишаване конкурентоспособността на предприятието и до по-успешното му присъствие на националния и външния пазар.

Инвестицията е в нова машина за лазерно рязане Fiber Laser TRUMPF TruLaser 3030, която увеличава обема на произведената продукция, което позволява да се повиши и износът, да се оптимизира производствения процес и да се повиши качеството на предлаганите продукти. Лазерът за рязане на детайли (ламарина) е 8 години по-нов от предишния TRUMPF, който обаче продължава да работи. 

Машината е немско производство, водеща марка в бизнеса, това е „мерцедесът на машините“ в нашия бранш“, казва гордо Ташов, допълвайки, че когато всички машини са на една марка, е по-лесно да се работи.

Предстои въвеждане на ERP система, с която машините да се свържат.

И на двете функцията е една и съща – изрязване на детайли по определена форма. Но новата генерация лазер работи по-бързо и има много по-добра форма на лъча, която се дължи на малкия ъгъл на отваряне, с малък радиус на лъча и висока ефективност.

Новият лазер удвоява капацитета на предишния, а допълнителната му функция е, че има модул, който позволява да се режат тръби.

Това автоматично води до оптимизация в конструкцията на дадени детайли, допълнителни елементи, които вече можем да произвеждаме, като например правоъгълен отвор на тръба, който иначе не можеш да изрежеш“, разказва още мениджърът. 

Капацитетът на цялата фабрика да бъде удвоен, тъй като над 95% от детайлите, които се използват в производството, минават през лазерите.

Естественият процес е за новото оборудване да са необходими и още хора. Нещата се движат каскадно и машината се нуждае от двама оператори. Те обаче не решават изцяло проблема, защото удвоявайки капацитета на входящия материал, назад по цялата верига трябва да се вдигне капацитетът на обработващите ламарината звена. Има нужда от повече хора за огъване на тази ламарина, за заваряване, монтаж и т.н. И след закупуването на лазера са наети общо допълнителни около 10 човека.

Предстои компанията да закупи още три машини за производството си по друг европроект, за който вече е одобрена. А с него ще влезе в Топ 10 на проектите „Иновации и конкурентоспособност“ в ЕС за новия програмен период.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.