Македонци с български паспорти водят активна антибългарска кампания

Г-н Николовски, очаквате ли да има промяна в позицията на България по отношение на Северна Македония от страна на новото правителство и в каква посока?

Македоно-българските отношения през последните две години са на най-ниското си ниво в историята. Това е сериозен индикатор, който трябва да покаже на политиците от двете страни на границата, че трябва да се промени политиката така, че да се избегнат трайни негативни последици за двата народа. Не е от решаващо значение дали ще има промяна в позицията на едната или другата страна, а дали новото правителство в България и новият премиер в Македония (който се очаква да бъде избран през януари) ще успеят да признаят реалността и да се фокусират върху същностните проблеми, които са важни за отношенията между двете страни, а не да дразнят чувствата на гражданите.

Продължавам да твърдя, че няма съществен проблем между Македония и България, ако се погледне през призмата на реалността. Стратегически интерес ли е за България Македония като независима държава да бъде част от семейството, в което е и България – ЕС? Стратегически интерес ли е Македония, като малка страна на Балканите, да бъде част от съюза, а България да ѝ бъде ментор по този път? Искат ли двете държави в ЕС да бъдат един глас за националните си интереси и да се подкрепят взаимно? Ако това са нашите общи интереси, всичко останало е страничен въпрос, който лесно се решава. Но ако стратегическият интерес на България е Македония да не съществува като независима държава, да не е член на ЕС и ако смятате, че разпадането на Македония е неизбежно, или пък ако стратегическият интерес на Македония е да остане в сферата на влияние на Белград и само да използва България за свои някакви цели, тогава няма как да се разберем.

Но мисля, че нашият и вашият национален интерес е в посока на споделяне на ценностите на ЕС, защото това е концепцията за развитие. За да се достигне да това разбиране обаче, е необходима политика на идентични ценности, а не политика на национал-бошевишки фалшив дневен ред. При разрешаването на този спор няма да има победители или загубили. Успешно решение е само ако има победители. В противен случай ще излезе, че не сме направили нищо.

Кирил Петков и Асен Василев от "Продължаваме промяната", както и БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България", имат историческия шанс да решат, първо, какво искат да постигнат с Македония, второ, да се пристъпи към приятелството, към европейската политика на разбирателство. Казвам това, защото опитът показа, че блокадните политики не водят до здравословен път. Вместо това те водят по балканските непроходими пътища, в които всички губят.

Какви отстъпки може да направи Северна Македония по отношение на историята и признаването на българското малцинство?

Това са два противоположни въпроса, които може и да изглеждат близки на някого, но са напълно отделни. Историята е един от въпросите, които свързват, но и сериозно ни разделят. Малцинствата са напълно друга тема. Македоно-българската история се отбелязва като една точка от общо пет. Ако цената на разбирателството е решаването на малцинствения въпрос на българите в Македония, тогава няма проблем. Македонското общество е структурирано според тази концепция – признаване на всички права на малцинствата по всякаква линия. Македония има Конституция, която включва малцинствените етнически групи като държавноизграждаща структура.

За да няма заблуди в българското общество, българското малцинство в Македония се признава и не се отрича. Може и да не е записано в Конституцията на страната, то съществува и на никого не е забранено да изрази националната си идентичност. Да, в Македония няма голяма симпатия към България, но доскоро поне нямаше сериозни вражди, докато не се появиха тези условия между двете държави. Да, в Македония има стереотипи и много невежество по отношение на  българското общество, но не само Македония е виновна за това. Напротив, виновна е и България. В крайна сметка и двете страни са виновни, че не изграждат отношенията на близост, а изграждат отношения на разделение.

И все пак ще бъде ли включено българското малцинство в Конституцията?

Включването на българите в Конституцията на Македония е най-малко спорният въпрос, но в Македония има несигурност – какво следва? Какво ще се промени, ако направим това? Ще се промени ли нещо в отношението на България към Македония? Освен това не е ясно дали цялата българска общественост иска Македония да включи в Конституцията българското малцинство. В България има националистическа структура, която смята, че това е погрешно. Въпросът е дали българската общественост има  единна позиция.

И ключовият въпрос … за кое българско малцинство говорим в Македония? За тези, които се чувстват българи и които се определят като такива в преброяването? Те са между три и пет хиляди. За тези, които участват в изборния процес в България, и гласуват на изборите в България? Те са  от 300 до 600 души? Или пък за тези, които имат българско гражданство и които по български данни са около 120 000? Кое е българското малцинство в Македония?

Не са ли тези 120 хиляди македонци, които имат български паспорти?

Според мен българското малцинство в Македония е това, което публично и безспорно се самоопределя като такова и което до голяма степен е против политиката на вето на България спрямо Македония. Изключително важно е това да се разбере от българското общество, защото то трябва да изостави илюзията, че в Македония има 120 000 репресирани българи.

Да, може да има 120 000 македонци с българско гражданство, но най-отговорно твърдя, че от тези 120 000 поне 100 000 са носителите на антибългарската кампания в Македония. Може да звучи странно, но е истина. А в Македония имате и хора с българско гражданство, които просто искат добросъседски отношения с България. Има обаче и хора, които имат българско гражданство и са отишли ​​в Европа, където в местните системи се регистрират като българи (с български паспорт), и ежедневно разпространяват антибългарска пропаганда в социалните мрежи, обявявайки за предатели тези, които искат да решат проблемите между двете страни. Въпросът с раздаването на българско гражданство може да се каже, че беше вътрешен проблем на България, която улесняваше получаването му. Знам, че в България това е тема табу, но това е истината.

Как тогава ще постигне общо разбиране за историята?

Историята е може би най-трудната страница в македоно-българските отношения. Къде е възникнала грешката? В неразбирането, че едно и също нещо няма как да се реши бързо или лесно и под натиск. Това е процес, който трябва да протича паралелно и в Македония, и в България.

Първото нещо, което трябва да се определи, е терминът обща история. Да, такава история съществува, но не е българската история, която Македония ще приеме за своята. Това е обща българска и македонска история, дефинирана през призмата на днешното разбиране кое е македонско и кое българско. Това е много важно. Но за да се вземат исторически решения, от същественото значение е да няма политическа турбуленция. Нека установим нормална структура на взаимоотношенията. Такава структура би била добра за конструктивен обществен натиск върху историците да намерят общ език. Ако ние като народи, като държави, като бизнес, като медии, като общество имаме приятелски отношения, тогава в историята ще търсим това, което ни свързва, а не това, което ни разделя.

Какво е отношението на македонците към България в момента?

Не знам как да отговоря на този въпрос, защото не знам какво искате да чуете. Ако искате да знаете истината, това е описано в едно изследване, което заключава, че езикът на омразата в Македония към България е пряко следствие от политиката на вето. Реалността е в рамката на безнадеждността. Това означава, че голяма част от обществото в Македония няма доверие в България, а огромна част от анкетираните граждани виждат България като най-голямата заплаха за оцеляването на независимата македонска държава. Те възприемат България като държава, която е по-голям враг от Гърция. Това е ситуацията, чиито причини трябва да се търсят в действията отпреди две години. Ако преди първото вето имаше надежди, че България е наш приятел, държава, която първа призна Македония и няма да наложи вето, разочарованията започнаха, след като ветото беше наложено. Сега последното вето беше прието безучастно.

Следващото вето ще бъде посрещнато с още по-голямо безразличие и след година България ще се възприема като вражеска държава в Македония. Някои ще кажат, но вие няма да влезете в ЕС… Да, може би не, но македонската общественост отдавна загуби доверие в този процес. На Балканите вече се прави нова политическа карта на нови Отворени Балкани, а македонците гледат на това със симпатия, особено ако към нея се присъединят Черна гора, Косово и Босна. Тогава Коридор 8 няма да е важен, София няма да е важна за тях, линията на влияние ще бъде Атина, Скопие, Тирана, Белград… Затова е много важно по кой път ще изберем да вървим. Либералната, европейската мисъл е път без граници, път от общ македоно-български интерес.