Метавселената настъпва в реалността

На 1 май 2006 г. американското списание BusinessWeek излиза с една по-особена корица. За разлика от стотици свои предишни броеве, личността на нея този път не е реален човек, а всъщност е виртуален герой. Нарича се Анши Чънг и представлява аватар на Айлин Грейф - първата милионерка от активи във виртуалното пространство. Грейф, за която пишат също Fortune, CNN и други водещи световни медии, натрупва истинско състояние от създаване и продажба на компютърно генерирани имоти и артикули във виртуалния свят Second Life.

Днес може и малцина да се сещат за този проект, но по онова време той беше изключително популярен и неговите „обитатели“ се увеличаваха с хиляди на ежедневна база. И ако си мислите, че това е единствено територия за хлапаци и фенове на видеоигрите, помислете пак. По онова време редица компании създадоха свои магазини със съвсем реални продукти в Second Life, IBM си направи конферентен център, в който се провеждаха реални събития, Reuters откри виртуална редакция, която да отразява събитията там, а Швеция дори създаде свое посолство във виртуалния свят.

Някои хора определят Second Life като игра, но всъщност той няма игрови елементи. За сметка на това има множество възможности за общуване, развлечение и реален бизнес. Проектът, създаден от компанията Linden Lab, през годините се развиваше изключително динамично и не беше единственият. Редица други виртуални светове също бързо набираха популярност. Някои откровено създадени за игра, други – със социални цели, а много от тях постепенно развиващи

съвсем реална икономика

базирана на дигитални активи. В един от тях – EVE Online – например, през януари 2014 г. се проведе т.нар. „битка за B-R5RB“, в която са унищожени виртуални космически кораби на стойност над 300 000 реални щатски долара.

Въпреки впечатляващото им развитие през годините, тези първи виртуални светове обаче така и не успяха да добият масовост.

И тогава Facebook си смени името. С новия си бранд Meta компанията зад популярната социална мрежа направи силен залог на т.нар. метавселена. Едно ново наименование за добрите стари виртуални светове, което бързо беше подето от медиите и се превърна в нарицателно за всякакви подобни проекти.

Компанията, която е собственик и на популярните шлемове за виртуална реалност Oculus, дори вече представи своя VR проект Horizon Worlds, който е достъпен безплатно в САЩ и Канада. Очакванията от него са големи, но истината е, че съществува един друг

по-важен двигател

за бързото развитие на виртуалните светове през последните месеци. И той не е свързан с Facebook, а с една технология, която преди десет години тепърва е прохождала. Става въпрос, разбира се, за блокчейн и по-специално за базираната на нея NFT (Non-Fungible Token). Както сп. Икономика вече писа, това е блокчейн базиран метод за удостоверяване на дигитална идентичност, приложим за произведения на изкуството и всякаква друга интелектуална собственост. Редица музиканти, художници и фотографи вече продадоха свои NFT проекти за стотици хиляди и дори милиони долари, а съоснователят на Twitter Джак Дорси дори успя да продаде първия си туит в платформата по този начин.

NFT се развива още по-бързо в новите метавселени, в които нуждата от дигитална идентичност и удостоверяване на собственост върху виртуални артикули е още по-голяма. Само за по-малко от месец станахме свидетели на множество рекордни продажби, сред които

виртуална яхта, продадена за 650 000 съвсем реални долари, както и „недвижими имоти“ за дори още по-големи суми. Междувременно към старите виртуални светове се прибавиха и нови като Sandbox, Decentraland и др. А интерес към сектора вече имат и множество компании от други браншове – от Microsoft, до Nike, която току що придоби стартъп за разработка на ... виртуални маратонки.

Така още преди Facebook да е навлязла сериозно в този дигитален сегмент, той вече се развива с бързи темпове. Дали обаче този повторен опит за неговото масовизиране ще бъде успешен, тепърва предстои да разберем.

Текстът е част от бр. 106 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.