„Министърът излъга“: АПИ подписа тихомълком договорите за „Струма“ през Кресна

Противно на изказванията на регионалния министър Иван Шишков, че все още няма избран вариант на трасе за последното парче от магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, Агенция „Пътна инфраструктура“ подписа договорите за строителство на въпросната отсечка между Крупник и Кресна. Освен това, във вторник започва строителство и на малък участък от проблематичния лот. Междувременно пък еколози и природозащитници готвят жалба до Брюксел. Всички тези събития носят усещане за дежа вю, тъй като от години замесените страни спорят за това откъде да мине 23.6-километровата отсечка, но без особен резултат.

Пътната агенция избра изпълнители за източното трасе на магистралата още в края на 2019 и началото на 2020 г. Контрактите с тях са подписани на 6 април тази година, т.е. около 3 – 4 години по-късно. Общата им стойност е почти 1.2 млрд. лв. с ДДС. Те са придружени с допълнителни споразумения от 24 и 27 април. Цялата документация е качена в Регистъра на 12 май. Въпреки това до момента не са обявени официално нито от АПИ, нито от ресорното ведомство.

На този фон МРРБ съобщи, че на 16 май, от 11:00 часа, министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков ще даде старт на доизграждането на пътен възел „Кресна“ и пътните връзки към него, част от лот 3.2 на магистрала „Струма“. И това ще се случи, въпреки че ключовият анализ на екологичните мерки, готвен от МОСВ, все още не е готов. Прессъобщението на МРРБ обаче отново пропуска да спомене за подписаните контракти. За тях първо съобщи „Капитал“ в събота.

Екологът Андрей Ковачев заяви в коментар за Economic.bg, че природозащитниците подготвят жалба до Брюксел, тъй като по думите му магистралата не само ще засегне защитените зони, но е и потенциален „път убиец“. Ковачев, заедно с представители на неправителствената организация „Да спасим Кресненското дефиле“, Институт за зелена политика и СДП „Балкани“, алармираха преди месец, че институциите се готвят за строителство в дефилето, предрешавайки избора на трасе.

Реално министър Шишков излъга обществеността, когато заяви, че още не е решено коя ще е алтернативата. При всички случаи това ще се отрази в жалба до Европейската комисия с искане за бързи процедури от тяхна страна, с идеята да предотвратим изграждането“, коментира Ковачев.

Припомняме, че на 25 април, т.е. няколко седмици, след като са били подписани контрактите, регионалният министър се опита да успокои протестиращи жители на Кресна, че не започва строителство. Същото направи и на 12 май, когато прие протестиращите и отново им заяви, че няма избран вариант за магистралата. Ковачев е присъствал на въпросната среща.

Той каза, че тепърва ще се решава за варианта. Това го каза в очите на хората, при условие, че той е бил наясно, че договорите реално за този вариант са сключени. На нормален човешки език, това го наричам лъжа. Имайки предвид, че става дума за пари, това е и измама. И това ще стигне до българската прокуратура и до Европейската комисия.“

Месец преди това еколози алармираха, че в проблематичния участък се извършват строителни дейности, които биха предрешили избрания вариант за трасето. Веднага след това МРРБ отрече, а от МОСВ коментираха за Economic.bg, че работата на експертите по анализа на екологичните мерки продължава.

Подписаните договори

Участъкът, минаващ през Кресненското дефиле, е разделен на два лота – 3.2.1. с дължина от 13.2 км и 3.2.2. с дължина от 10.4 км. Вторият лот включва и обходния път на гр. Кресна.

За първия лот АПИ избира изпълнител в края на 2019 г. Това е ДЗЗД „АПП ЛОТ 3.2.1“, с участници „Грома Холд“, „Европейски пътища“, „Водно строителство – Благоевград“, „Пътпроект“ и „Вахостав-СК“. Стойността на контракта е почти 600 млн. лв. с ДДС.

За втория лот в края на 2020 г. за изпълнител е избран ДЗЗД „АМ Струма – 3.2.2.“, с участници „ГБС – Инфраструктурно строителство“, „ЕПОС – Емпреза Португеза де Обрас Субтеранеас“ и „Главболгарстрой Интернешънъл“. Стойността на договора е малко над 570 млн. лв. с ДДС.

И с двата консорциума АПИ е подписала и допълнителни споразумения за отложено изпълнение поради независещи от възложителя и изпълнителя обстоятелства. От документа става ясно, че изпълнението на договорите, т.е. същинското строителство, ще започне след осигурено финансиране и след завършен анализ за съответствие на изводите от Доклада за оценка степента на въздействие от 2017 г., както и след приключила процедура за изменение на инвестиционно предложение и влязъл в сила акт. В случай че до 3 месеца някое от трите условия не е изпълнено, страните имат право да прекратят едностранно контрактите, без да дължат финансови компенсации.

„Един малък участък от 200 м“

В едното споразумение обаче има изключение от тези условия. За втория лот, включващ и обхода на гр. Кресна, е записано, че

към настоящия момент за изпълнението на обекта на АМ „Струма – лот 3.2“ не е осигурено цялостното необходимо финансиране, но е налице възможност за започване на изпълнение на етап от него.“

Става въпрос за "доизграждането на пътен възел „Кресна“ на км 401 + 691.90 по километража на АМ „Струма“ лот 3.2=397 + 000 по километража на АМ „Струма“, лот 3.3, попадащ в обхвата на АМ „Струма“, лот 3.2 за осигуряване безопасността при преминаване на транспортните потоци между трасетата на съществуващия главен път Е79 и изградения автомагистрален участък на лот 3.3. и се осигурява функциониране на ПБ „Кресна“ в пълния му обхват, „без да се преопределя бъдещият вариант за изграждане на магистралния участък…“

Припомняме, че Шишков на няколко пъти коментира, че едва след анализа на екологичните мерки, ще се реши откъде точно да мине магистралата. Той пък трябваше да е готов още през януари, след това остана за последния момент на април месец или малко преди да изтече ОВОС-ът.

Най-вероятно именно за да не се изгуби действащият ОВОС, министърът съобщи, че е одобрил ПУП за малък участък с дължина от 200 м, но който не предопределя варианта за трасе. Именно за този малък участък става въпрос в допълнителното споразумение и с него ще започне строителството във вторник.

Това, което сме направили и най-вероятно това, което е заблудило хората, за да излязат на протест, е че съм одобрим един ПУП, изключително малък. Той на практика довършва един недовършен пътен възел в края на магистралата, в посока от Гърция към София. Има едно кръгово движение и съм одобрил ПУП за не повече от 200 м за довършване на пътната връзка“, коментира Шишков на 25 април.

Според еколога Ковачев това е нарушение на споразумение между ЕК и България от 2017 г., когато Брюксел е отпуснал средства за лот 3.3. Тогава Комисията е изискала от България лот 3.3 и крайните връзки и части към 3.2. да се строят така, че да не се преопределя и „предварява“ варианта за участъка през дефилето.

България е приела това споразумение и в момента го нарушават. Това застрашава финансирането за 3.2 (бел.ред. – проблемният участък пред дефилето), ще има и последващи санкции. Застрашава и парите за другите лотове. Предполагам, че тях тези неща не ги интересуват просто. Интересува ги строителните фирми да приберат парите. Оттам нататък какво се случва с хора и природа, не ги интересува.“

След поредните протести на еколози и жители на Кресна миналата седмица, Шишков коментира:

Скоро ще направим първа копка, макар и в много малък участък на магистралата, с който на практика навлизаме с мисълта за дефилето. Казвам така, защото все още не е решено трасето. Там решението предстои. В това отношение магистрала „Струма“ е другата, в която имаме голямата амбиция да я направим така, че да започне строителството, което да бъде завършено в най-кратки срокове и магистрала „Струма“ да бъде завършена в цялост.“

При всичките тези изказвания нито веднъж министърът не споменава за подписаните контракти. Интересно е как може и да започне строителството без въпросния ключов анализ на екологичните мерки. В отговор на запитването на Economic.bg в края на март, от МРРБ посочиха, че ведомството и ДНСК осъществяват постоянен контрол по спазването на разпоредбите за законодателството в процеса на издаване на разрешенията за строеж.

Съгласно законодателството за издаване на разрешение за строеж се изисква действащ акт по екологичното законодателство. В този смисъл е невъзможно допускане на строителство без наличие на валиден акт по екологичното законодателство.“

Магистрала или скоростен път?

По проект участъкът ще е скоростен път, като скоростта за движение ще е ограничена до 90 км/ч. Ще липсва и аварийна лента. Това е така, тъй като теренът не позволява да се разгърнат няколко платна и пътят да е с габарит на магистрала.

Ковачев казва, че еколозите и природозащитниците са „за“ магистралата и искат да стане максимално бързо, но да е магистрала. По думите му въпросното трасе може да остане локален път, тъй като заради опасните завои в дефилето, скоростта на движение е 60 км/ч.

Това не е магистралата, а скоростен път. Завоите в дефилето са за 60 км/ч, т.е. за второкласен път. Това няма локален път, стоп платно, лоша видимост, хора, животни, достъп до земеделски земи. Това е път-убиец. Ако никой не го интересува природата, ама тоя път ще убива хора. И това ли не ги интересува?“

Предисторията

През последните няколко години строителството на отсечката в избрания вариант по времето на ГЕРБ, а именно - трафикът в посока Гърция да минава по съществуващия път Е79 през дефилето, а в посока София по нов път източно от него – предизвиква напрежение между държава и еколози заради защитените зони, през които трябва да премине.

Финансирането също е проблемно, тъй като през 2019 г. Брюксел отказа да отпусне пари за трасето. Тогава от Еврокомисията заявиха, че проектът през защитените зони във вида, в който България го е изпратила, е в нарушение на европейските директиви, а графикът и сумата, записани в документите, са необмислени или сгрешени. Така България трябваше да допълни екологичната документация спрямо специфичните цели за видовете и местообитанията.

Сега трасето е включено за финансиране в новата оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г., но не е сигурно, че Брюксел няма да върне отново проекта за екологичните мерки, свързани със защитените зони.

Спорът за магистралата ескалира по време на кабинета „Петков“, когато бивши двама министри се скараха задочно откъде трябва да мине трасето. Бившият регионален министър Гроздан Караджов дори заяви, че „Струма“ може да бутне правителството. Малко преди края на кабинета, екоминистърът Борислав Сандов издаде решение, с което се опита да блокира строежа. Впоследствие то бе обжалвано от АПИ и отменено от ВАС.