Най-старата банка в света, от която Италия продължава да не може да излезе
Премиерът на Италия има план, но в него липсва важен елемент – купувач
Най-старата банка в света Banca Monte dei Paschi di Siena SpA в последните години поднася и най-продължителната сапунена опера на италианските финанси. Нейните корени датират от 1472 г., когато Леонардо да Винчи е бил на 20 години и напълно непознат за света, а Америка все още не е била открита от Христофор Колумб. Тогава банката е финансирала селскостопанска и търговска дейност в Сиена, а по-късно се разширява из целия полуостров.
Няколко века по-късно именно тя се превърна в един от най-големите кредитори в Италия. Експанзията ѝ започна от началото на 2000 г., когато тя дебютира на местната фондова борса. След това тя придоби няколко регионални банки и ударно започва да разширява клоновата си мрежа и портфолиото си. Така през 2007 г. банката купи още една италианска банка – Banco Antonveneta. Тогава финансовата институция от Сиена плати 9 млрд. евро на испанската Santander.
Експанзията обаче се случи точно преди финансовата криза от 2008 г. да постави…
…началото на агонията
Банката започна да трупа загуби за милиарди, а мениджърите се ангажираха с действия, които впоследствие ги забъркаха в години на съдебни процедури. За да скрият част от загубите от финансовите си отчети, висшето ръководство на банката сключи тайни договори за деривати с Deutsche Bank и Nomura. Това споразумение доведе до присъди за затвор за 13 банкови ръководители (бел. р. – те впоследствие бяха отменени).
Така се стигна и до големия момент – италианското правителство придоби контролния пакет акции на банката през 2012 г.
Сега правителството на Италия иска да завърши историята като слее банката, която вече е на пето място по големина в страната, с местен конкурент. Това ще даде на премиера Джорджа Мелони право да се хвали с разрешаването на един привидно безкраен проблем, с който редица управници през годините не могат да се справят.
В плана липса само купувач
Правителството няма официална власт да принуди друг кредитор да закупи неговия дял от 64% в банката. Въпреки че банката изглежда стабилна, нейното скандално минало я прави трудна за продажба.
Планът на Мелони за италианската банка поне ще запази институцията под местна собственост. Така ще бъдат спазени и регулациите на Европейския съюз, които разрешиха национализацията при условие, че банката стане отново частна – първоначално до края на 2021 г., но по-късно срокът бе удължен до края на 2024 г.
Monte dei Paschi е в много по-добра форма, отколкото бе само преди няколко години. Стратегия за възстановяване, водена от главния изпълнителен директор Луиджи Ловалио, и растящите приходи от лихви поставиха банката напът да отчете годишна печалба от над 1 млрд. евро за първи път от 2007 г.
Заради многократните неуспехи по продажбата правителството сега планира да предложи само до 15% от банката в по-малко пласиране и търси съветници за продажбата. Това ще спечели време на правителството, ще покаже, че е ангажирано с казуса пред европейските власти, и ще направи оставащия дял по-евтин за всеки потенциален купувач.
Сред италианските банки потенциалните купувачи от мащаба, който предвижда правителството, се свеждат до двама. Това са базираната в Милано Banco BPM SpA, която казва, че не се интересува от потенциална сделка всеки път, в който се появят спекулации. Основната причина за отказа според директорите на банката е, че това би ударило акциите на банката.
Другият потенциален кандидат е базираната в Модена BPER Banca SpA.
Всеки от тях би се затруднил с цялата сума по сделката.
Най-съществения напредък за евентуална продажба се състоя преди две години, но потенциалният купувач в лицето на UniCredit се оттегли от преговорите.
Чуждестранните банки с операции в Италия като Credit Agricole SA и BNP Paribas SA имат възможности, но продажбата на толкова ценна компания на чужд кредитор противоречи на възгледите на правителството на Мелони.
Въпреки че крайният срок е далеч, това не помага на държавата, тъй като потенциалните купувачи биха предпочели да изчакат наближаването на крайния срок в опит да извлекат по-изгодни условия.