Нападението на „Хамас“ срещу Израел – перфектният подарък за рождения ден на Путин
Politico прави анализ на ситуацията в Израел и връзката на този конфликт с Путин и войната в Украйна
Бруталното нападение на „Хамас“ срещу Израел дойде на рождения ден на Владимир Путин. Такъв катастрофален шок в сигурността в Близкия изток вероятно беше добре дошла изненада за руски президент, чийто стратегически приоритет е да отклони подкрепата и вниманието на Запада от Украйна. Ужасът в Израел рискува да направи точно това, пише Politico в свой анализ на ситуацията.
Големият въпрос е каква заслуга има Кремъл в изграждането на перфектната буря от нарастващи кризи - в Израел, Косово, Кавказ и Африка. За мнозина е изкушаващо да видят Путин като мозък или кукловод, който разпалва повече конфликти, отколкото Западът може да се справи.
Всъщност Путин не разпали всички тези кризи, но сега той е щастлив да налее масло в огъня и да ги използва в своя полза. Той се наслаждава на хаоса. Пропагандистите на Кремъл вече разпространяват наратив, че войната в Близкия изток е победа за Русия и парите за Украйна ще пресъхнат.
Това беше може би най-добрият подарък за рождения ден на Путин. Атаката срещу Израел ще раздели вниманието, като се има предвид естественият фокус на САЩ върху Израел“, каза дипломат от ЕС.
„Надяваме се, че това няма да има драматичен ефект върху подкрепата за Украйна, но разбира се, много ще зависи и от продължителността на конфликта в Близкия изток. Ако наистина искаме да бъдем геополитически Европейски съюз, трябва да можем да се справяме с множество кризи едновременно.
Във Вашингтон е предизвестено, че атаките на „Хамас“ срещу Израел ще намалят фокуса на САЩ върху Украйна. Усещайки заплахата, че Западът може да е напът да изгуби фокуса си върху Киев, украинският президент Володимир Зеленски изтъкна, че поддръжникът на „Хамас“ Иран и Русия са близки съюзници, и представя борбата срещу Русия и борбата срещу ислямистките бойци като едно и също.
Колко замесени са руснаците?
Да започнем с атаките на „Хамас“. Русия отдавна ухажва ислямистките бойци, а лидерът на „Хамас“ Исмаил Ханийе и други официални лица направиха неотдавнашни пътувания до Москва. След атаките в събота руснаците побързаха да изтупат праха от старите планове да изтеглят границите на Израел обратно там, където са били през 1967 г. Външният министър Сергей Лавров каза, че създаването на палестинска държава е осуетено от „разрушителната политика“ на САЩ и почти можехте да чуете мъркането на задоволство, когато злорадият бивш президент Дмитрий Медведев отхвърли атаките на Хамас като „очаквано развитие“ и насочи гнева си срещу Запада.
„Вместо да работят активно за палестинско-израелското уреждане, тези идиоти (бел. ред. -САЩ) ни се намесиха и предоставят на неонацистите (бел. ред. - в Украйна) пълномащабна помощ, настройвайки двата тясно свързани народа един срещу друг,“ — изсмя се той.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков радостно заяви, че финансирането за Украйна сега неизбежно ще намалее. „Процесът на помпане на киевския режим с оръжия от фактическа, емоционална, финансова, технологична гледна точка ще навлезе в низходяща тенденция“, каза той.
Това означава ли, че Русия е имала пряка ръка в атаките? Това изглежда невероятно. Русия далеч не е толкова важна, колкото Иран, що се отнася до оръжията и финансирането на „Хамас“.
Норман Рул, бивш високопоставен служител на американското разузнаване, твърди, че политическата подкрепа на Москва за „Хамас“ е насърчила групировката да предприеме насилие, но каза, че всяка руска роля извън това вероятно ще бъде скромна.
Тази стратегия позволява на руснаците да твърдят, че подкрепят мирния процес, но последвалото насилие разстройва региона, отклонява вниманието на политиците от агресията на Русия срещу Украйна и привлича военноморските сили на САЩ от Черно море към източното Средиземноморие“, каза той пред POLITICO.
Флиртовете с „Хамас“ и подкрепата за палестинците също помагат на Путин в стремежа му да се представи като важен играч в глобалното пренареждане срещу Запада с Китай и Иран. Само преди дни той каза, че намерението на Русия е да „изгради нов свят“, като обвини Запада за войната в Украйна и каза, че конфликтът се води заради „принципите, на които ще се основава новият световен ред“.
Съюзникът на Русия и основният отвъдморски военен доставчик Иран със сигурност също иска нов световен ред, но е спорно колко директно Техеран дава конкретни заповеди на „Хамас“. Рул се съмняваше, че Техеран е участвал в оперативното планиране на нападението. Но това „погрешно разбира как работи Иран и неговата роля и как използва проксита“, каза той. Иран „създава чудовище Франкенщайн и след това го пуска на свобода в село“.
Този подход за разпалване на глобалната геополитика много подхожда на Русия.
Кризата в Кавказ
Нагорни Карабах в Южен Кавказ е друга възпламенителна точка, където критиците на Путин го обвиняват в умишлено разпалване на криза, която накара повече от 100 000 етнически арменци да избягат от прародината си след 24-часова военна атака от Азербайджан на 19 и 20 септември.
Тук отново картината е много сложна. В някои кръгове бедствието беше представено като знак за руска слабост - че Москва вече не можеше да гарантира сигурността на арменците пред лицето на настъплението от подкрепяния от Турция Азербайджан.
Русия, от друга страна, се опитва да внуши, че умишлено е прекъснала подкрепата за карабахските арменци, натрупвайки натиск върху помощта на САЩ и ЕС за изселването на бежанците. Съобщението от Москва е, че наказва арменския премиер Никол Пашинян, оставяйки го в беда за това, че се отказа от съюза си с Русия и се опитва да тласне страната си по по-западна траектория.
В този случай е по-вероятно Путин да е изиграл важна роля. Малцина опитни наблюдатели смятат, че е възможно Азербайджан да изпрати свои войски без зелената светлина от Москва или без руснаците да изгладят нещата с Техеран, традиционен враг на Азербайджан, който отдавна изразява опасения относно промените на границите в Южен Кавказ.
Случайно или не, докато азербайджанските сили напредваха, руският министър на отбраната Сергей Шойгу беше в Техеран за разговори с високопоставени ирански военни и служители по сигурността, включително Мохамад Багери, началник-щаб на иранските въоръжени сили, и шефа на аерокосмическата служба на Ислямската революционна гвардия Амир Али Хаджизаде.
Президентът на Европейския съвет Шарл Мишел също не оставя никакво съмнение, че смята, че бедствието в Кавказ е по вина на Путин, като каза, че арменците са били „предадени“ от бездействието на руските миротворци.
Балканска бъркотия
Четири дни след като Азербайджан превзе Нагорни Карабах, дойде ред на Балканите с дързък и изумителен сблъсък между въоръжени сърби и полицията в село Банска, в община Звечан в Северно Косово. Косово обвини сръбския президент Александър Вучич, че е наредил атаката, докато други виждат намеса на крайнодесни сръбски ултранационалисти, които имат близки връзки с Москва.
Още през 2018 г. в показания пред панел на Конгреса Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ, добре запознат с геополитическите машинации, отхвърли идеята, че всички „индивидуални кризи в различни географски райони“ са просто резултат от съвпадение.
„Традиционните модели на съперничество между големите сили се завръщат“, предупреди той тогава