Не офшорните зони, а правителствата са проблемът

На 23 юли в-к Гардиън публикува резултатите от доклад на „Мрежата за данъчна справедливост“ (МДС). Заглавието - „Богатството не се просмуква: то просто отплува към офшорните зони“, не може да не привлече вниманието на четящата публика. Основната теза на статията и доклада е, че активи, оценени между 21 и 32 трилиона щатски долара (съпоставими цени, 2000 г.) са намерили приют в юрисдикциите с ниски данъци, т.е. са били „загубени в глобалния данъчен рай“. Сума, която, „ако би била обложена с данъци, би стигнала части от Африка да бъдат изправени отново на крака или да бъде намерено решение на кризата на еврото“.

Новото в доклада и статията е, че те съдържат оценка на обема на преводите към юрисдикции с ниски данъци от 139 страни. Методологията не е съвършена, но е приемлива и е единствената, специално разработена за целта. Картината изглежда така:

Необложени с данък активи, избрани страни

Страна/Преводи към юрисдикции с ниски данъци ($ млрд.)

Китай - $1 189 млрд.

Русия - $798 млрд.

Корея - $779 млрд.

Бразилия - $520 млрд.

Кувейт - $496 млрд.

Венецуела - $406 млрд.

Саудитска Арабия - $309 млрд.

Нигерия - $306 млрд.

Унгария - $242 млрд.

Украйна - $167 млрд.

Полша - $165 млрд.

Турция - $158 млрд.

Иран - $145 млрд.

Казахстан - $138 млрд.

България - $29 млрд.

Източник: МДС

Неизвестно защо вестникът не споменава периода, за който се отнася оценката, а той е 40 години, от 1970 до 2010 година.

Основният недостатък на методологията на МДС и представянето на доклада е, че в тях не се задава въпроса за алтернативните употреби на въпросните активи и евентуално събраните данъци от тяхното облагане.

Ето един непълен списък на тези алтернативи:

1. Никой не знае дали парите в наличност, ако са били ефективно събрани от съответните данъчни власти, за правителствата на страни като Китай, СССР (Русия), Унгария, Полша, Украйна, Турция, Иран или Казахстан не биха удължили живота на комунистическите и диктаторските режими в съответните страни.  Например, не е ясно дали реформите на Дън Сяопин в Китай изобщо щяха да започнат, макар днес да е сигурно, че благодарение на тях бедните (1,45 щатски долара на човек на ден) в тази страна са намалели от 82% на 16% за същия период.

2. Много вероятната употреба на този ресурс би била следната

Водене на война със съседи и анексиране на територии; например СССР в Афганистан, Русия – не само Украйна и Грузия, но и други страни; Китай – спрямо Тайван; или Иран по отношение на Саудитска Арабия и Ирак.

Потискане на собственото население и елиминиране на политическа опозиция – същите страни, страните от нова Европа преди 1989 г., а Украйна и Казахстан - в по-късен период, до наши дни.

Финансиране на безсмислени правителствени програми и проекти, като строителство на ненужни атомни централи, пътища и мостове към нищото - преди пет години в Казахстан имаше идея големите реки да бъдат обърнати да текат от север на юг и да поливат степите и пустините

Да се поддържат приятелски политически режими и партии в други страни;

Да биват отдавани в разпореждане на приятелски кръгове на управляващите.

3. Според този вероятен списък приоритети за „Африка“ няма място, освен след приятелските режими на бившите комунистически страни

4. Ако случайно този приоритет намери място в списъка, събраните от данъци средства биха били преотстъпени на програми на ООН, правителствата на страните „донори“ или ЕС и не малка част от тях би била похарчена за неизвестни безсмислени или дори вредни начинания

5. Разумно е да се предположи, че ако нямаше юрисдикции с ниски данъци

Облагаемият доход не би бил изобщо произведен

Той никога не би бил инвестиран в печеливши начинания в страните, от които е бил изнесен или в други страни и региони, например Африка

6. Ако се предположи, че част от въпросните активи са произведени по криминален начин, от т.нар. черна икономика, при липса на юрисдикции с ниски данъци тези средства би трябвало да бъдат инвестирани в същите криминални дейности. Т.е. бизнес като търговия с хора, оръжие и наркотици би могъл само да се разшири, тъй като доходите не биха могли да бъдат „изпрани“

7. Конкуренцията между юрисдикциите с ниски данъци ги кара те самите да проследяват „черните пари“ много по-добре от правителствата на страните с високи данъци, които се борят срещу тях. Между другото, причината за бягство на капитали и отговорността за несъбрани данъци трябва да се търси в политиката именно на тези, нарочени за „бели“ в икономическо отношение страни

8. Ако горното бъде отчетено, ще се види ползата от т.нар. офшорни зони както за глобалната икономика, така и за малоимотните във всички части на планетата, включително богатите страни.

Между другото, в оценките на МДС Българя е с най-малко „избягали“ капитали, сравнена както с бившите страни от СИВ, така и със страни с подобни икономика и население. Това ще рече, че и на това поприще икономиката не е много ефективна.