Нечовешките условия на севернокорейския режим

Близо 120 000 души в Северна Корея живеят в трудови лагери, 50 000 от които са изпратени от режима в чужбина. Заплатите им се превеждат директно в Пхенян, а лидерът на Северна Корея най-вероятно с тях финансира любимото си занимание.

Данни на правозащитната организация “Human Rights in North Korea” (HRNK) показват, че правителството в Пхенян използва все повече собствени граждани като принудителни работници. Режимът вероятно се опитва по този начин да заобиколи международните санкции и да си набави твърда валута.

Едно от обвиненията към управниците е, че хората, осъдени от държавата за някакви престъпления, остават там за неопределено време. Те са принуждавани да работят в селското и горското стопанство, във фабрики и мини. Благодарение на сателитно наблюдение, от организацията установяват, че броят на задържаните в трудовите лагери е нараснал до 120 000 души.

 

Нечовешки условия

Условията в лагерите са ужасяващи, а хората в тях работят до пълно изтощение, без да им се предоставя достатъчно храна, посочват от HRNK.

“При управлението на Ким Чен-ун се предприемат агресивни чистки и значително по-твърди действия срещу онези, които наричат режима „измет“, казва Грег Скарлатю, директор на HRNK. “С  оглед на това, че се преследват и членове на семействата или сътрудници на задържаните, може да се предположи, че броят на политическите затворници вероятно е нараснал значително в последно време. Ние го проверяваме с помощта на сателитни снимки и свидетелски показания на избягали в чужбина“, допълва още той, цитиран от „Дарик“.

Правозащитниците твърдят, че трудовите лагери са били разширени. Известно е, че един от тях, намиращ се край границата с Китай, е бил затворен. Твърди се, че севернокорейският режим не е искал китайски туристи или бизнесмени да виждат какво се случва в лагера, носещ номер 22. Не е ясно какво се е случило със задържаните в него. Комплексът се е простирал на площ от над 2000 кв.м. и е бил закрит през 2013 г. Предполага се, че част от задържаните са били преместени в други лагери, а останалите са измрели от глад – може би около 20 000 души.

„Режимът „изнася“ принудителни работници в чужбина“, казва Марзуки Дарусман, специален помощник на ООН по въпросите за човешките права в Северна Корея. В свой доклад, публикуван през ноември, той посочва, че над 50 000 севернокорейци са изпратени на принудителна работа зад граница, главно като дървосекачи, миньори и строителни или текстилни работници.

 

Къде отиват заплатите на работниците?

По-голямата част от работниците са били изпратени в Русия и Китай, а останалите в 15 други държави, сред които Кувейт, Малайзия, Катар, Полша. Предполага се, че месечните им заплати са в порядъка на 110 евро и те се изплащат направо на севернокорейското правителство. Вероятният размер на приходите е около 2 млрд. евро годишно.

Според правозащитните организации работниците работят в робски условия и недохранване. Те са строго надзиравани, за да се гарантира, че няма бегълци.

„Северна Корея е изпратила на принудителен труд в Русия 47 000 работници“, казва японският правозащитник Кен Като. Според него по силата на това споразумение на Пхенян ще бъдат връщани бегълци и противници на режима.

Около 90% от техните заплати се превеждат направо в Пхенян, а в началото на тази година, работниците били помолени „доброволно“ да дарят на държавата 100% от заплатите си. Твърди се, че с тези пари бил организиран парадът по случай 70-та годишнина от края на японската окупация.

По думите на Кен режимът в Пхенян постоянно прави опит да заобиколи международните санкции и да си набави чуждестранна валута, с която да финансира своята атомна и ракетна програма.

Борба срещу севернокорейския режим

Директорът на Human Rights in North Korea Грег Скарлатю настоява за по-голямо единство в борбата срещу безчинствата на севернокорейския режим срещу собствения му народ. „Междинната общност би трябвало да подеме гигантска обществена кампания, подобно на онази срещу режима на апартейда в Южна Африка през 1980-те години“, казва той.

Според него обществото трябва да работи по две направления – с помощта на Съвета за сигурност да изправи Северна Корея пред Международния наказателен съд, както и да продължава да се ангажира със защитата на човешките права в самата страна“, подчертава Грег Скарлатю.