НСИ коригира надолу данните за българската икономика

Икономиката на България е нараснала с 4% през второто тримесечие на 2022 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт. Това е първата ревизия на числата, публикувани първоначално на 17 август. Тогава националната статистика отчете годишен икономически ръст от 4.8%.

На база на експресните данни отпреди три седмици България можеше да се похвали, че е с осмият най-бърз икономически растеж в Европейския съюз. След ревизията сега страната се свлича до 19-то място, като числата са съпоставими със средните за ЕС и Еврозоната.

Освен че България изостава от повечето страни в ЕС по икономически растеж, второто тримесечие на 2022 г. е най-слабото за последните четири. Два от трите месеца, които отчита сега статистиката, съвпадат с отказа на правителството на Кирил Петков да се съгласят с рубловата схема на Москва, поради което „Газпром“ спряха подаването на газ за България още на 28 април. Оттогава „Булгаргаз“ купува скъпа втечнена суровина от търговци, а цената за бизнеса и топлофикациите скочи със 120% за този период.

От данните на НСИ се вижда тенденция за рязко намаление на растежа на крайното потребление на домакинствата – до само 3.9%. Заради огромните бюджетни разходи – основно енергийни компенсации за бизнеса, но и други щедри бюджетни разходи, одобрени от предишните управляващи с Бюджет 2022, растежът на колективното потребление се изстрелва до близо 10%, с което общото крайно потребление расте с малко над 5%.

Данните за крайното потребление са важни, защото то формира близо 75% от брутния вътрешен продукт на България. Дори и сравнително малко изменение има голяма тежест в общия растеж на икономиката.

Продължават лошите новини за общите инвестициите в страната, които намаляват със 7.8% на годишна база през второто тримесечие. Това е влошаване спрямо първото, когато спадът на българските и чуждите вложения беше „само“ 5.7%.

Движен от високата инфлация и повишеното търсене на запад българският износ расте с повече от 10%. Добрата новина обаче се засенчва от огромния ръст на вноса – близо 17% на годишна база. Освен че усилва влиянието на инфлацията върху българските домакинства, скокът на импорта „изяжда“ реалния растеж на БВП.