Опознай и управлявай бъдещето

Знаете ли какво е futures literacy? Базова грамотност за това какво предстои, въз основа на сигналите на промяната, двигателите зад тях, тенденциите, хората и явленията „извън кутията“ и изследването на различни сценарии. Това се определя от ЮНЕСКО като основно умение за 21-ви век.

Тази грамотност отключва въображението и способността на хората да се подготвят и да бъдат изобретателни с настъпването на различни промени. В изследванията за бъдещето (futures studies - в мн.ч. поради вероятността за сбъдване на различни сценарии – б.а.)/ futurology) прогнозите са с хоризонт 10 години и обхващат сигнали и тенденции, появили се най-много 2 години преди настоящето, така че реално „днес“ се случва „утре“. Международните бизнес лидери създават големи вътрешни екипи, за да разчитат сигналите. И това се отплаща с иновации, които променят живота сега. Futureplatform.com цитира проучване на Рене Рорбек и Менес Етингю Кум от 2018 г. сред 83 фирми от широк спектър индустрии. То проследява практиките на корпоративно предвиждане и futures thinking, които компаниите са прилагали през 2008 г. с хоризонт до 2015 г. Сред констатациите им са, че „фирмите, подготвени за бъдещето, имат значително по-голяма вероятност да попаднат в групата на фирмите с по-добри резултати в индустрията. Тези фирми са постигнали по-висока рентабилност, конкурентна позиция и пазарен растеж“.

Но в България футуролозите и специалистите в тази скъпа и ценна специалност се броят на пръстите на едната ръка и реално нямат „пръст“ в бъдещето. Съответно и отвъд медийното внимание при събития и кризисни, иновационни шокове, бизнесът по-скоро не знае и не владее тази базова за успеха грамотност.

Представяме ви три гледни точки за сигналите на бъдещето в България и за „грамотността за бъдещето“ у нас, която тепърва ще се развива:

Доц. Мариана Тодорова, доктор по футурология, доцент в Института по философия и социология, БАН:

Улавянето на трендове обновява бизнеса

Снимка: Личен архив

Доц. Тодорова, каква е ролята на футурологията за бизнеса?

Изследванията за бъдещето (future studies/ futurology) винаги са имали огромно значение в САЩ, Великобритания, Нидерландия, Германия, Япония, Южна Корея и Сингапур. Организацията, която представлявам в България – Millennium Project – се отделя от дирекция на ООН през 1996 г. и се превръща в един от най-перспективните тинк танкове за бъдещето. Към днешна дата всички големи политически организации, институции и корпорации имат futurist (изследователи на бъдещето/ футуролози), които участват в прогнозирането и дизайна на продуктите и услугите на бъдещето. Има и новосъздадена позиция за това: „Chief Future Officer“.

Има ли интерес от държавата и бизнеса към Вашите проучвания?

България и Европа значително изостават в ползването на подобна, смея да кажа, водеща експертиза в момента. Все по-често съм канена от различни бизнес структури, които се интересуват по-абстрактно от глобалните трендове в тяхната област, за разлика от международните компании, където правим ориентирано към бъдещето стратегиране (future oriented strategies). В Института по философия и социология съм част от секция по социални анализи, стратегии и прогнози и бихме могли да създадем такъв стратегически център.

Какво предприемачите е добре да усвоят за своята future literacy?

Зад работата на футуролозите стои солидно методологическо познание за това как се изграждат прогнози, алтернативни сценарии за бъдещето, улавяне или/и стартиране на трендове. В този смисъл е по-добре предприемачите да ползват натрупаната експертиза на професионалистите (кратките пътища водят до редица ирационални модели на поведение и грешки). Това, което могат да ползват, е знанието за иноваторската умствена нагласа (mindset). Откриването на малки трендове е чудесна възможност за обновяване на бизнеса, а грижата за хората и рехуманизацията на фона на дигиталната дехуманизация ще стане златен корпоративен стандарт.

Какво е нужно да направи един бизнес, за да има достоверна картина за своето бъдеще?

Това зависи от мащаба на бизнеса и целите, които иска да постигне. Понякога е нужно да се направят само нишови промени, а друг път цялостна пренастройка и рекалибрация на бизнеса. Винаги е по-продуктивно да се следи глобалния контекст, защото не е възможно да се стартира чисто българска платформа по телемедицина, например, ако вече съществуващите са много по-конкурентни или ефективни. Всички големи консултантски компании имат подобни департаменти, но бих препоръчала по-малки бутикови организации, които са по-гъвкави, креативни и финансово по-достъпни.

Кои заплахи застрашават нашата адекватна реакция на бъдещи събития?

Най-голямата непосредствена заплаха е ползването на улесненията от изкуствения интелект във всички области, спирайки да извървяваме дългия път на познанието. Без да търсим оригинални източници и натрупванията, които идват с „узряване“ на мисленето (професионалист в една област чрез грубо околичествяване се става с 10 000 часа работа и практика) и ползвайки предимно големите езикови модели като ChatGPT като оракули, рискуваме да тръгнем по пътя на когнитивния залез и да изгубим способността си за критично мислене. В дългосрочен план изкуственият интелект може да пренапише историята ни и да преизобрети цивилизацията ни, в която трудно ще можем да открием себе си.

Бъдещето се случва днес под формата на стартъпи, венчър инвестиции, литература и изкуство, образование. Бихте ли споменала примера от България?

Разбира се, в България има устойчива „екосистема“ за това. Следя работата на INSAIT. Радвам се на успехите на Endurosat, Dronamics, Payhawk. Но за мен би било интересно и голяма предизвикателство да участвам в проекти по преструктуриране и преизобретяване на бизнеси.

Кои професии ще оцелеят, взаимодействието с изкуствения интелект, ChatGPT, са големите теми и в България по отношение на бъдещето. Има ли национална визия по тези въпроси?

Почти всички професии ще бъдат трансформирани от дигиталните технологии и изкуствения интелект и ще изискват сътрудничество на хората с него, което ще е и взаимна адаптация. Изкуственият интелект непрекъснато ще се учи от обратната човешка връзка (reinforcement learning supported by human feedback), а хората ще го ползват като огледало за несъвършенства си (предразсъдъци, дефицити) и за отличителните си черти – въображение, съзнание, съмнение, творчество и импровизация. Много нови професии, които дори не може да си въобразим днес, ще се появят до 5 г. За съжаление не виждам консолидирана национална визия по тези въпроси.

Христина Каспарян, главен директор на Център „Външноикономическо сътрудничество” на Българска стопанска камара. Специализира Futures Thinking:

Futures thinking уменията са практически ориентирани

Снимка: Личен архив

Г-жо Каспарян, защо се насочихте към futures thinking?

В БСК улесняваме международните контакти на българските фирми. Проследяваме развитието на установени тенденции или зараждащи се такива, които да ни насочват какви стоки и услуги се търсят. Така можем да бъдем полезни на фирмите при включване в международни партньорства. Аз търсех начин да структурирам по-добре работата си и попаднах на 5-месечна практическа специализация по Futures Thinking в САЩ. В момента разширявам знанията с две допълнителни по-задълбочени специализации по темата.

Търсят ли Ви като експерт в тази област?

Спорадични запитвания има, но като цяло България е държава, която гледа към миналото. Трудно е да се обясни на хората какво представлява futures thinking. То не се отнася до предвидимостта, а до улавянето на „сигналите от бъдещето“ и работата в посока на желаното бъдеще. За да се търси такава услуга, трябва да се „образова“ пазарът. Най-големите глобални компании имат отдели от по над 300-400 души и ползват и услугите на специализирани експерти. Тези компании са „създателите“ на бъдеще.

Важно е в България да се създаде базова грамотност по темата. Futures thinking уменията са много практически ориентирани. Те са комбинирани умения за бизнес, лидерство, креативност, иновативност и стратегическо мислене. Всеки може да се научи на тях и да ги ползва по начин, който е подходящ за неговата работа. Разбира се, професионалните футуристи правят изследвания, комбинирайки множество различни по-сложни методи.

Бихте ли споменала примери за сигнали от бъдещето и трендове от България?

За мен книгата на Георги Господинов „Времеубежище“ не е толкова художествена литература, колкото много добър сценарий за едно съвсем правдоподобно бъдеще.

Добрите сигнали от бъдещето не се намират в мейнстрийма, а на ръба на културата, обществото, градовете - там, където иновациите срещат първите си аудитории и потребители. Сигналите са отвъд собствените ни предразсъдъци.

Много ме вълнува какво се случва в Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии  INSAIT – върху какво ще работят приетите в програмата там и как то ще оформят едно възможно бъдеще. Един пример, който обсъждахме като сигнал, е първият успешен полет на Dronamics и бъдещето на карготранспорта. Дори колегите от останалите държави се пошегуваха за името на дрона Black Swan (от англ. - “Черен лебед“, както се наричат неочакваните, считани за невъзможни събития с голям мащаб и въздействие).

Какво е значението на регулациите в света на бъдещето?

Регулациите често се разглеждат като тежестта на миналото. Те винаги изостават от развитието на технологиите. Но те не са най-силният блокер, тъй като са реактивни в своята същност. Най-силният блокер са хората. Няма непоискано бъдеще. Няма бъдеще, което много хора в много държави да искат да се случи и то да не се случи. Давам пример: изкуственият интелект е нещо, от което хората по принцип се страхуват, представяйки си как „Матрицата“ и „Терминатор“ се сбъдват. Но пускането на „чат“ за масова употреба е гениален ход, защото хората го възприеха с невероятна скорост, без да се замислят. Някой накара ли ги насила да го направят? Не. Те имат право на избор и го направиха. Наясно съм, че твърдението ми е спорно и дискусионно, но това е добре.

Леона Асланова, основател на първата в България агенция за иновации Innovation Starter и на форума за иновации Innovation Explorer, на който са гостували футуролози като Герд Леонард, Давид Пасиг, Рик Вера, Хана Фрай:

Пропускаме да участваме в дизайна на бъдещето

Снимка Личен архив

Д-р Асланова, защо е важно да говорим за бъдещето? Какво пропускаме в разговора за него?

Към бъдещия хоризонт на очакване има три подхода - оптимистичен и изпълнен с мечти за по-добър, технологичен и модерен свят; песимистичен, който вижда края на човечеството; и реалистичен, който стъпва на тенденции, достоверни данни и обосновани прогнози. Важно е да говорим за бъдещето, за да не изоставаме. Пропускаме (от гледна точка на България) да участваме в дизайна му. В България се броят на пръсти експертите футуристи и знам, че достъпът им до това знание е органичен, но четенето може да компенсира и ограмотява.

Герт Леонард от Агенция на бъдещето, който гостува на Innovation Explorer 2020, казва: „Технологиите се развиват като свръхсветлинен двигател, а ние не се развиваме така. Трябва да намерим начин да останем хора, без самите ние да се превърнем в технологии“. Как да се справим със страховете, че Изкуственият интелект ще ни отнеме работата, ще превземе света ни?

Технологиите не са опазени от човешката лошотия, завист, злоба, от войните ни и оръжията, защото са човешко изобретение. Далеч сме от момента, в който изкуственият интелект ще ни превзема, но сме близо до този, в който ще дадем първите жертви, заради собственото си неблагоразумие да искаме твърде много, да сме богоравни или над Космоса като цяло.

Какъв е хоризонтът на бъдещето на България? Има ли национални политики и частни инициативи, които да разширяват визията за него?

За национални политики в полза на бъдещето на нацията не се досещам, съвсем за нито една. За отделни инициативи - да. България има нужда от нова стратегия за препозиционирането си като държава, от нова интелигентна специализация и от яснота какви иновации желае като държава да въвежда през следващите 10-20-50 години. Например, дали иска децата да учат с изкуствен интелект и по програми, които са изработени лично за всяко дете и неговото развитие (custom design) или ще ги държи заседнали в ученето на 19-и век. Живеем в свят, в който е задължително да имаш поне две различни специалности, да говориш поне 3-4 езика, за да се развиваш и да си конкурентноспособен.

Текстът е част от бр. 116 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са изцяло отговорност на списанието и не отговарят непременно на редакционната политика на Economic.bg.