Парадоксът на скритите пандемии: Живеем по-дълго, но умираме от същото

В световен мащаб средностатистическият човек днес изкарва многократно повече пари от дедите си, а делът на крайно бедните се е свил драстично. На някои места по света стандартът на живот дори е скочил стократно през последните десетилетия. И по всичко личи, че той ще се подобрява занапред, а продължителността на живот ще нараства благодарение на научните постижения. Въпреки това – а донякъде и в резултат на всичко това – боледуваме повече.

Да, продължителността ни на живот се увеличава, но ние умираме от същите заболявания, от които са умирали и хората много преди нас, т.е. има скрити пандемии“, обясни доц. Милена Георгиева по време на дискусията „Covid Lesson To Lessen: Science Speaks“ на Webit.

Въпросните скрити пандемии произтичат от вредните навици, плод на модерния начин на живот. „В България тази тенденция е доведена до крайност, като страната ни е на първо място в Европа по предотвратима смърт“, отбеляза Гергана Паси, която бе модератор на дискусията. В контекста на това Милена Георгиева цитира данни, според които около 71% от годишната смъртност се дължи на хронични заболявания, т.е. незаразни, но социално значими. Това са сърдечно-съдовите, невродегенеративните и метаболитните нарушения.

COVID-19 само подчерта тези проблеми в България, оказвайки се непреодолима инфекция и катализатор на усложнения покрай вече съществуващите здравословни проблеми на българите. „Живеем в един модерен свят, свят на технологии, модерни здравни системи, модерна биомедицина и наука и в същото време се изправихме пред една много банална пандемия. Това е така, защото не научихме уроците от предишните предупреждения, които започнаха още в началото на това хилядолетие“, обяснява доц. Георгиева.

Факторът тютюнопушене и цената за данъкоплатеца

Съвременният човек трудно се отказва от вредните си навици, тъй като за него те всъщност влизат в графата удоволствия. Ако вземем предвид пушенето например, то увеличава риска от коронарна болест на сърцето (2 до 4 пъти), от мозъчен удар (2 до 4 пъти), от развиване на рак на белия дроб (25 пъти).

Интересен е и по-широкият поглед, откъм ефекта върху икономиката. Според актуално проучване на икономистите от ЕКИП от 2022 г. годишните пропуснати ползи за икономиката (през 2019 г.), свързани само с тютюнопушене, възлизат на 4.4 млрд. лв., или 3.7% от БВП, коментира Аркади Шарков. Затова пък потенциалните резултати от промяната на потребителските навици (преминаване към по-малко вредни алтернативи на цигарите) възлизат на 1.8 млрд. лв. свиване на отрицателните ефекти или спад във финансовото измерение на вредата от 41%.

При преминаване на 15% от пушачите към по-малко вредни алтернативи ефектът върху средногодишния брой заболявания в четирите основни болестни групи, свързани с тютюнопушене, намалява с близо 56 000 здравноосигурени лица, или 12%“, гласи един от изводите в изследването на ЕКИП.

При по-оптимистичния сценарий – преминаване на 50% от пушачите към по-малко вредни алтернативи – ефектът върху публичните финанси ще е спад на разходите със средно 51 млн. лв. на годишна база.

От храната до телефона

А тютюнопушенето е само един от факторите, влияещи на индивида, обществото и икономиката. И ако все пак не всички пушат, то всички се хранят. Проф. Георги Момеков подчерта негативните ефекти от солта и отбеляза, че единствените нации, които ни изпреварват по количества, са унгарците и чилийците, които ядат много месо.

Малките редукции във всички вредности могат да доведат до качествена разлика в риска. А рискът е математика. Ако човек има индекс на телесна маса 40, лесно може да установи какво ще се подобри, ако го намали на 20. Или пушачът, ако се откаже от навика си или премине към по-малко вредни алтернативи.“

Нещо, което малцина отчитат, но което през последните години се превърна в огромен фактор за общественото здраве – и физически, и ментално – е дигиталната зависимост. Психологът Детелина Стаменова обяснява, че тя се корени в „бездънните“ социални мрежи, към които човек развива необходимост да се връща отново и отново. Според нея тези рефлекси, които придобиват днешните деца към боравенето с информация чрез цифрови услуги, влияят на когнитивните им способности и уменията за учене и запомняне.

Пристрастеността към технологиите увеличава риска от повишаване на наднорменото тегло, както и нежеланието за физическа активност. Всъщност, когато зрителното сетиво е възбудено, човек спира да усеща кога трябва да спре да яде.

Наднорменото тегло е риск за общото здраве. А ние сме една много затлъстяла нация.“

„Умни“ инвестиции 

Парадоксът на българското здравеопазване е, че въпреки корените си „опазване“ и „здраве“, по своята същност тук става дума за болнолечение. 

Очевидно някъде бъркаме, щом имаме най-много болници на глава от населението, българинът най-често се лекува в болнични лечебни заведения, имаме свръххоспитализация и в същото време отчитаме тези резултати (високата смъртност)“, призна здравният министър в оставка Асена Сербезова.

Затова и голямото предизвикателство пред властите е как да преобърнат системата и да започнат да правят „умни“ инвестиции. А такива са тези в превенция, профилактика, промоция и здравна култура и нейното проповядване.

Изследване на McKinsey показва, че за всеки един „умно“ инвестиран долар дългосрочната възвращаемост в здравни и икономически ефекти е 3.4 долара, което значи 340% възвращаемост. Когато приспособим този модел към всяко от вредните влияния, може да наблюдаваме много по-дългосрочна перспектива.

Според изчисленията на икономистите, ако сега бъде приета една добре разработена и с ясни количествени показатели здравна стратегия, която също така да е съпроводена с достатъчно голяма приемственост между управленията, това би могло да спомогне към 2040 г. да бъдем едно по-здраво и по-дълго живеещо население, прогнозира Аркади Шарков.