Дълг за плащане на пенсии? МВФ предупреждава за проблеми в България

Шестте парламентарни вота в последните три години доведоха до рязък ръст на пенсиите в България. Така през 2024 г. държавата се намира в ситуация, в която трябва да дофинансира системата с над 10 млрд. лв., или половината от нужната сума за покриване на пенсиите. А това представлява все по-голяма фискална тежест за държавата, която може би ще трябва да се покрива с вземането на нов дълг или отказването от други по-продуктивни разходи. Това посочва Международният валутен фонд (МВФ) в свой нов анализ, посветен на пенсионната система.

За ръстовете

Институцията, оглавявана от българката Кристалина Георгиева, обръща специално внимание на ръста на пенсиите от последните години и факта, че той бе съпроводен без усилия за повишаване на приходите в системата. За МВФ е пълно изкривяване на пенсионния модел вкарването на т. нар. COVID добавки към размера на пенсиите.

Мерките срещу COVID-19 се отразиха на финансовата устойчивост на пенсионната система. Разходите за пенсии достигнаха исторически връх през 2023 г. и се очаква това да продължи да нараства през следващите години“, посочва МВФ.

Добавките бяха въведени още в началото на пандемията от правителството на ГЕРБ и мярката представляваше повече от половината от фискалната подкрепа около COVID, въпреки че икономически пенсионерите не бяха сред най-засегнатите от ограниченията в дейността си. И тъй като е трудно политически нещо веднъж дадено да бъде взето – през 2022 г. след подадената оставка на кабинета „Петков“ и в условия отново на предизборна кампания политиците вкараха добавките като част от пенсиите.

Заедно с ръстовете на пенсиите бе увеличен съществено и таванът им, който през 2022 г. достигна 3400 лв. Така днес, по изчисления на МВФ и Министерство на финансите, едва под 0.1% от пенсионерите са ограничени от него, т.е. на практика той изобщо не задържа разходи и „дефакто изчезна“.

Финансирането

В България пенсионната система не може да задлъжнее, защото дефицитът ѝ се покрива от държавата. Но докато преди дофинансирането от данъци бе значително по-малко, сега то представлява около половината от разходите за пенсии.

Нарастващият дефицит на пенсионната система представлява фискална тежест. Дефицитите ѝ биха могли да доведат до по-висок държавен дълг при липса на други компенсиращи мерки“, посочва МВФ.

Предложения

С прости думи, обяснява МВФ – в настоящата ситуация човек, роден през 2000 г. може да очаква малка пенсия, но дори и тя ще бъде около два пъти по-голяма от приноса му.

Така МВФ стига и до своите предложения за промени в пенсионната система в търсене на устойчивост.

Едно от тях е промяна в пенсионната формула. В момента размерът на пенсията се изчислява на база продължителността на осигурителния период и осигурителния доход, а не на действително платените вноски. Това според МВФ намалява стимулите хората да се осигуряват и насърчава участието им в сивата икономика.

Според институцията, ако пенсионната формула бъде променена така, че да отчита действителния принос на всеки, ще бъде възможно да се увеличи и размерът на вноските за пенсии. Според данни на МВФ той е сред най-ниските в рамките на Европейския съюз.

Друго предложение е за премахване тавана на максималната пенсия, който и в момента на практика почти го няма, както и увеличаването на максималния осигурителен доход. МВФ предлага той временно да се обвърже с нарастването на заплатите в страната до постепенното му премахване.