Планираният от Василев нов дълг – много или малко?

С представянето на Бюджет 2022 от финансовия министър Асен Василев започнаха и критиките от страна на опозицията в лицето на ГЕРБ. Едни от най-големите бяха свързани с размера на дълга, който новото правителство обмисля да изтегли в следващите три години. Припомняме, че с планираните вътрешни и външни заеми съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт на страната ще достигне около 30% през 2024 г.

Справка в сайта на финансовото министерство показва, че в последния си стратегически документ от месец май финансовият министър на ГЕРБ Кирил Ананиев също предвиждаше все по-голям дълг. В Конвергентната програма 2021-2023 г., която Ананиев изпрати до Европейската комисия на 5 май, се предвиждаше взимане на 20 млрд. лв. нови заеми за трите години между 2021 и 2023 г., или около 6.2-6.7 млрд. лв. годишно. Според изчисленията на тогавашния финансов министър през 2023 г. изтегленият от кабинета дълг щеше да достигне 29.3% от прогнозния БВП.

Изчисленията са направени при очаквания за скромен ръст на икономиката с около 3.6-3.4%.

Служебният министър на финансите Валери Белчев пък предвиждаше дългът да достигне 29% от големината на икономиката през 2023 г. и 31% през 2024 г. Това стана ясно от публикувания от служебното ведомство проектобюджет, който впоследствие бе изтрит от сайта на министерството. Белчев заложи за следващата година общ дълг в размер на 10 млрд. лв., а очакванията му за ръста на икономиката бяха сходни с тези на настоящия финансов министър – около 5%.

Сравнени с дълговите стратегии на Ананиев и Белчев, плановете на Василев изглеждат най-скромни. Според анализа в средносрочната бюджетна прогноза, публикувана в петък, и външният, и вътрешният дълг да растат със сходен темп. На вътрешния пазар очакванията са в структурата на дълга да има някои промени и държавните ценни книжа със срочност между 5 и 10 години да вземат превес за сметка на тези, които доминират в момента – между 1 и 5 години.