Политиците и бизнесът не правят достатъчно икономиката да бъде по конкурентна

Това е записано в Годишника на швейцарската организация IMD World Competitiveness Center. Документът е представен от Центъра за изследване на демокрацията, който е партньор на IMD.

Анализът на швейцарския изследователски център показва, че през последното десетилетие икономиката на страната се движи основно благодарение на Европейския съюз, който е основен пазар за България и основен източник на иновации. През 2017 г. България заема 49-то място от общо изследвани 63 икономики. Отчетено е подобрение с шест позиции спрямо предишното издание на Годишника през 2015 г.

Конкурентоспособността на българската икономика остава сред най-ниските в Европа, но зад нас остават Румъния, Словакия, Унгария, Гърция, Хърватия и Украйна.

В документа е записано още, че дългосрочните фактори за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика остават устойчиво ниски, което прави вероятността за промяна в близките години много малка. За да има съществено подобрение, трябва да има корекция в поведението на политиците и бизнес лидерите, пишат експертите.

Като основни фактори на българската конкурентоспособност се запазват сравнително евтините стоки от първа необходимост (цена на живот), нормата на растеж на реалния БВП (вкл. на глава от населението), приходите от туризъм, валутните курсове, евтините наеми на офис-пространство и липсата на сериозни рискове, които биха довели до преместване на аутсорсинг услугите. Всички тези фактори са пряко свързани с много ниската база, от която тръгва българската икономика, и могат лесно да се променят при смяна в световната конюнктура.

Според изследването, основните предизвикателства пред управлението на обществения и частния сектор остават застаряването на населението, прилагането на законодателството по отношение на конкуренцията, правораздаването и финансирането на пенсиите. Положително се оценяват размерът на данък печалба (1-во място сред всички изследвани държави), общият размер на корпоративните и лични данъци, размерът на правителствения дълг, възможността за бързо и безпроблемно регистриране на нови фирми и регулациите на пазара на труда.

Бизнесът продължава да оценява като сериозен проблем изтичането на мозъци. За трета поредна година данните за общата и младежката безработица бележат понижение, но въпреки това остават сравнително високи. Това в комбинация с ниското равнище на заплащане в сравнение с Европа в повечето сектори продължава да създава предпоставки за изтичане на квалифицирани кадри зад граница и увеличение на дела на скритата икономика в България.

Тежестта от спазването на регулациите и липсата на одитна култура и добри счетоводни практики също са посочени от бизнеса като значителни пречки. Още веднъж се потвърждава нуждата от увеличаване на международния опит, адаптивността и гъвкавостта на българските фирми.

Същевременно България се нарежда сред водещите места по инвестиции в телекомуникациите, комуникационни технологии и дигитални умения, което показва потенциала за развитие на таланти и високо обучени кадри, при наличие на необходимите политики, добро управление и инфраструктура. България остава и сред лидерите в областта на броудбанд ползвателите и скоростта на интернета.

Тази година IMD за първи път публикува Класация на дигиталната конкурентоспособност, в която България заема 45-то място от 63 държави. Тя се базира на 50 индикатора, като въвежда няколко нови критерия за измерване способността на страните да адаптират и изследват приложението на цифровите технологии, с потенциал това да доведе до трансформация в правителствените практики, бизнес модели и обществото като цяло. Водещи в класацията са Сингапур, Швеция, САЩ, Финландия и Дания. България показва сравними с останалите държави показатели по научна концентрация и технологична рамка, но изостава по отношение на гъвкавостта на фирмите и адаптацията на ИТ технологиите.

Сред основните предизвикателства и възможности за подобряване на конкурентоспособността на България за 2017 г. са подобряването работата на съдебната система и справяне с безнаказаността по високите етажи на властта. Също и модернизирането на публичната администрация и независимите регулаторни органи с цел намаляване на корупционните рискове и подобряване на пазарната конкуренция. Подчертана е необходимостта от подобряването на качеството на здравеопазването и образованието, за да се обърне изтичането на мозъци и намаляването на населението.

Ще бъде необходимо фокусиране на финансирането от ЕС върху икономическите и социални ефекти, вместо върху усвояването, както и пълна либерализация и диверсификация на енергийния пазар с акцент върху ангажираността на потребителите и постигане на растеж, базиран на ниски въглеродни емисии, е посочено в изследването.