Регионалните предприемачески открития предстоят

Враца софтуерно общество вече пета година създава ИТ кадри за български и международни компании. В Русе произвеждат електрически мотори и коли, а Бургас се превръща в т. нар. „интелигентен град“ и открива гимназия по компютърно програмиране и иновации. Ако отворите гимназиалните учебници, едва ли ще прочетете вълнуващата история на регионалните предприемачески общности в България, защото тя се пише и се развива по-скоро неформално и динамично.

Извън София-град няма развита предприемаческа среда, но „нещо се случва“. Според експерти на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, Русе и Бургас са примери за центрове на активни неформални взаимодействия между бизнес и изследователски / университетски звена, с цел иновации и регионално икономически развитие. Те наричат този процес „предприемаческо откритие“, защото създава възможности за бизнес и технологичен растеж. И макар тези взаимодействия да са по-скоро неформални, има заявка за ръст на регионалната икономика: Бургас и Русе са сред най-силните икономически центрове, с ръст на преките чужди инвестициите на глава от населението. Във Враца икономическата активност също нараства, градът е „люпилня“ за програмисти, безработицата намалява стабилно, но иновациите все още са рядкост.

„Предприемачите в Северозападния регион предпочитат да залагат на сигурното. Търсят това, което „работи и може да изкарва пари“ и го мултиплицират. Малко са хората, които се осмеляват да реализират различни, нестандартни бизнес идеи. Като цяло развитието на бизнеса сякаш е с 10-15 години по-назад от южната част на страната, но има тенденция на догонване. Тази година във Враца влизат 3 големи инвеститори и това вероятно ще промени много средата“, казва Емилиян Кадийски от Враца софтуерно общество. Неговата организация обучава ИТ специалисти и създава кадри, които да могат да работят по проекти за цял свят от Враца.

 Емилиян Кадийски - Снимки Иван Стрижлев и Христо Марински

Проблемът е в развитието на локален бизнес. „Липсата на местен пазар е най-трудното нещо, с което трябва да се справят предприемачите. Повечето търсят начини да работят с клиенти от други места или от чужбина, но имаме достатъчно примери за хора, преминали през курсовете ни, които работят по проекти за цял свят и го правят от тук“, казва той.

Петко Георгиев, председател на ИКТ Клъстер-Бургас допълва, че най-сериозното предизвикателството е да впрегнеш предприемаческия потенциал, да накараш хората да измислят и развиват продукти и услуги, които са продаваеми не само в България, но и зад граница. Според него предприемаческата общност в Югоизточна България има нужда от сплотяване, от показване на успешни примери, както и от знания и умения за бизнес. „В момента има различни и интересни държавни програми за финансиране, има и частни фондове. Т.е. донякъде финансирането не е големият проблем“, казва той.

 

Петко Георгиев, председател на ИКТ Клъстър – Бургас  - Снимка ИКТ Клъстер Бургас

Арх. Емил Бурулянов от студио „Декор Дизайн “, който създава „умни“ градски проекти в Бургас, допълва, че креативността и бутиковите проекти са отличителна черта на регионалната общност. „Иновациите и дигиталният бизнес са бъдещето и на Бургас. Местната власт разбира това и инвестира в проекти. Това е симбиоза, в която едната страна получава иновативен продукт за сравнително малка инвестиция, а другата страна получава възможността да реализира продукта си без собствени средства, и след това да го представи като успешен и работещ проект“, обяснява той.

Според него, здравословна конкуренция с елементи на допълване и споделяне на знания е ключът за развитието на региона. Затова има нужда от повече бизнес инкубатори и акселераторски програми. Петко Георгиев допълва, че след срещи в 10 града от Югоизточен район в рамките на проект "Осигуряване на ефективна подкрепа за предприемачеството", е убеден, че средата ще се развие. Бургас вече разполага с безплатна обучителна програма за предприемачи StartupHub.bg и споделено офис пространство. Расте броят и на индустриалните зони. В момента се работи по фаза 1 на Индустриален и логистичен парк – Бургас.

Никола Илчев, предприемач в сферата на електронната търговия от Русе, също смята, че местната предприемаческа среда има нужда от насърчение . В града има развити бизнеси, които споделят опит, предоставят ресурси, но не и силни обучителни организации“, казва той.

 Никола Илчев – Фото Личен архив

“Предприемачеството в региона все още е в зародиш. Има стартиращи бизнеси, но те са прекалено малко и плахи. Развиват се основно в дигиталното предприемачество и съпътстващи услуги“, допълва Десислава Николова, която произвежда първите български електрически скутери „Моторета“. Според нея, фактът, че регионът се специализира в разработването на електрическите превозни средства, е голямо икономическо предимство. В града се развива бизнесът и на Sin Cars  -български електрически автомобили, Русенски университет също проектира автомобили, задвижвани с електричество.

 Десислава Николова - Фото Красимир Свраков, сп. Икономика

„Регионалната специализация доскоро беше диктувана от два фактора - наличието на Технически университет и шивашки предприятия. Русенският университет обаче не е вече чисто технически, заедно с него функционира много силен икономически факултет. Русе има потенциала да се превърне и в дигитален център на много услуги, които не изискват големи и замърсяващи производства. Стратегическото му местоположение и близостта му с румънската столица допълнително благоприятстват такова развитие“, допълва Никола.

Промяна на икономическия профил е на път да се случи и във Враца. Регионът се развива в сферата на производството на дограма, има много строителни фирми, автокъщи и сервизи. С навлизането на международни инвеститори от автомобилния и ИТ сектора се раздвижва и местната предприемаческа инициатива. „ Амбицията ни е все повече и дигиталната индустрия да навлиза като значим отрасъл. Вече имаме достатъчно примери за хора, преминали през нашите курсовете, които работят по проекти за цял свят от тук“, казва Емо Кадийски.

Във Враца скоро ще отвори споделено място за работа с подкрепата на общината, индивидуални дарители и бизнеси. Това за сега е спорадичен акт на регионална сплотеност. „Рядко получаваме подкрепа от местния бизнес. Като цяло бизнесът в региона не проявява силен интерес към дейността на Враца Софтуер общество. „За щастие, ние сме в ИТ сферата и много фирми с офиси в София ни помагат. Но с навлизането на нови инвеститори ще се увеличи и броят на мениджърите на средно ниво, което ще изисква сериозна подготовка и инвестиция в уменията на хората. Конкуренцията ще расте, както и нуждата от развитие на активна бизнес среда, в която всички, които имат желание за работа, да се реализират.“

Арх. Бурулянов смята, че регионалната битка за предприемачески открития предстои. „Бургас е град, готов за бизнес, който има незапълнени ниши за развитие. Смятам, че пикът на икономическия му подем е още далеч. Ние се развиваме бавно, не търсим мащаб, а по-скоро резултати, искаме да бъдем предвидим партньор“.

„Аз също силно вярвам в потенциала на Русе като икономически център. Секторът на услугите е с добро качеството и достъпни цени, малките мащаби помагат да намериш всичко, от което се нуждаеш много по-бързо. Но регионът има нужда от повече хора, които да повярват в него“, допълва Десислава.

И така новият голям въпрос пред регионалните бизнес общности е как ще се справят в съревнованието за предприемачески открития, които да осигурят възможност за устойчиво икономическо развитие. Достатъчно ли е да са дигитално ориентирани и да се стремят към иновации, или преди това е необходимо да събудят и разгорят треската за предприемачество? Предстои да разберем.