Русия и Саудитска Арабия може да фалират заради петрола

Каква може да бъде следващата голяма финансова криза? Спукване на балона при акциите в технологичния сектор, който се надува през последните 2 години? Тотален крах на фондовия пазар извън разпродаването, което вече беляза началото на 2016 г.? Всяко едно от тези неща би могло да се случи. Все повече обаче изглежда, че ще станем свидетели на национални фалити, предизвикани от сриващите се цени на петрола и суровините.

Международният валутен фонд (МВФ) обсъжда спасяване на Азербайджан, тежко засегнат от силното поевтиняване на петрола. Венецуела е готова да обяви фалит отново по същата причина. Еквадор изглежда ще поеме по същия път. И по-значими държави могат да ги последват – най-вече Русия и Саудитска Арабия. Никоя от тях не изглежда платежоспособна за дълго време при тези много ниски цени на суровините.

Скоро можем отново да изпаднем в мащабна криза на суверенните дългове. Само че този път износителите на суровини ще бъдат въвлечени във водовъртежа, а не страните от периферията на еврозоната. Точно като при кризата в еврозоната обаче загубите скоро ще се прехвърлят към банковата система и не след дълго може да се наложи да има поредица от спешни спасявания.

Ключовият въпрос ще бъде дали това може да се използва за прокарване на реформи, тъй като няма много смисъл просто да се спасяват държави, които повече не могат да разчитат на енергийния износ.

Сривът на петролните цени и на други суровини покрай тях вече доминира на пазарите от началото на тази година. За по-голямата част от света и дори повечето нововъзникващи пазари по-евтиният петрол би следвало само да засили икономическия растеж. За износителите на петрол обаче това е катастрофа.

Първите „пукнатини” започват да се появяват в Азербайджан, един от най-големите износители на петрол сред бившите съветски републики. Страната вече започна разговори с МВФ за спешна помощ, тъй като харчи бързо резервите, натрупани в годините, когато един барел петрол се търгуваше за 100 долара и отгоре. Досега са стопени над 60% от резервите и се обсъжда пакет от заеми за над 4 млрд. долара.

Азербайджан обаче не е единствената държава, която ще закъса. Венецуела, която от години е икономически неспасяем случай въпреки богатите си природни ресурси, е в още по-голяма беда от обикновено. Президентът Николас Мадуро обяви икономическо извънредно положение, макар вероятно това да не се различава толкова от нормалния живот за отдавна страдащите граждани. Еквадор не изглежда в много по-добра форма.

Следващата е Нигерия. Тя вече поиска 3,5 млрд. долара заеми от Световната банка и Африканската банка за развитие, които да й помогнат при недостига на ликвидност, причинен от силния спад на стойността на петролния износ.

Ами двете наистина големи икономики, движени от петрола – Саудитска Арабия и Русия? Саудитските финанси никога не са се славели с прозрачност. Страната има един от най-ниските производствени разходи в света, но има и огромни разноски и на практика няма други източници на приходи.

Дори по официални данни Саудитска Арабия отчита бюджетен дефицит от 100 млрд. долара за миналата година и като се има предвид, че цената на петрола все още спада, и въпреки икономиите, тази година е малко вероятно да бъде много по-добре. Това се равнява на 15% от брутния вътрешен продукт (БВП), което прави Гърция да изглежда направо скромна в харчовете. Саудитците имат изобилие от активи, на които да разчитат, но когато харчиш с 15% повече, отколкото изкарваш на година, бързо изгаряш много от ликвидните пари.

Бюджетният дефицит на Русия не е чак толкова висок. Прогнозите на финансовото министерство го оценяват на 20 млрд. долара за тази година или около 3% от БВП. Това обаче се основава на цена на петрола 40 долара за барел, което сега изглежда нещо далеч назад във времето.

Икономиката изпадна в рецесия – най-новите данни сочат, че се е свила с годишен темп от 3,7% – рублата е в състояние на свободно падане, а страната харчи скоростно резервите си. Заради военната си намеса Владимир Путин напълно се провали в диверсифицирането или модернизирането на икономиката си и остави държавата на произвола на енергийните пазари (колкото и странно да е, вече не чуваме много за това как Путин може да упражнява натиск върху Западна Европа чрез контролиране на петролните и газовите доставки). Нищо добро няма да излезе от това.

Кои страни ще фалират и колко дълго ще им отнеме да стигнат дотам, предстои да видим. Едно нещо обаче научихме от краха през 2008 г. и кризата с еврото през 2011 г. – кризата на суверенните дългове бързо преминава в банкова криза. След като Гърция, Португалия и Ирландия изпаднаха във фалит, загубите се пренесоха в банковата система.

Това ще се случи отново, ако износителките на петрол фалират. Има заеми към националните петролни компании и подкрепяни от държавата строителни проекти и много скоро всички тези проекти могат да се окажат неизгодни. Истината е, че има причина, поради която банките понасят удари през последните няколко дни със спад от цели 30% на ключовия банков индекс от началото на годината, и тя е постепенното осъзнаване, че в крайна банковият сектор би могъл да се изправи пред огромни загуби от поевтиняването на петрола.

Само тази седмица се наложи Deutsche Bank да прави изявление, за да успокои инвеститорите, че е „твърда като скала”, но колкото и чудно да е, те обикновено въобще не намират за много успокояващи такива съобщения.

Ресурсите в света, особено на МВФ и Световната банка, вече бяха изцедени от последната криза на суверенните дългове. Ирландия може и да се е „излекувала”, но Гърция и Португалия все още са в „интензивното”. А Атина едва ли ще може да се изправи на крака скоро.

Нов кръг спасявания ще увеличи много сметката. Дори и така, парите ще трябва да се намерят. Ключът ще бъде да се искат реформи в замяна. През 2016 г. никоя страна не бива да е зависима само от износа на петрол – онези, които са в това положение и в резултат фалират, ще трябва да намерят нови източници на растеж. Ако не могат, за разлика от периферията на еврозоната, вероятно ще бъде по-добре да ги оставим да фалират.