„Ще строим, докато се купува“: Ще продължи ли бурното строителство в София?

Хаотичното изникване на сгради, различният дизайн и калните тротоари, по които ходим, са в резултат на сбъркания общ устройствен план на София и липсата на координация между общината и частния бизнес. Това стана ясно от думите на инвеститори и архитекти, които взеха участие в днешното събитие HOME Design & Architecture Day 2023. Според тях жителите на града страдат повече от това, че няма места за паркиране, отколкото от липсата на детски площадки и паркове.

При избора на локация дълбоко анализираме потенциала на квартала. Сградата не трябва да функционира сама по себе си, а трябва да се впише. Доста често се налага да подобряваме и инфраструктурата около сградата“, казва Димитър Савов, изпълнителен директор на BLD.

Според него трябва да се подобри координацията между частния бизнес и общината, тъй като има много примери за „добре свършена работа“ от страна на администрацията и „правилно планиране“ на инфраструктурата на съответния квартал. Това от своя страна, носи добавена стойност и повишава цените на имотите в съответния район. Добрият пример според него е кв. „Манастирски ливади – изток“, който в сравнение с „Манастирски ливади – запад“ има много по-добре развита инфраструктура и съответно позволява адекватно планиране на проектите и създаване на добър облик на града.

Основният проблем с облика на града според експертите идва от лошо планирания Общ устройствен план на София и собствеността на земята. Според арх. Ангел Захариев, управител на „А и А архитекти“, трябва да се дадат приоритети на определени райони от града, защото оставяйки всичко на пазарен принцип, се пренасищат едни райони за сметка на други заради по-добрата инфраструктура, която имат.

И всъщност едно от евентуалните решения на този проблем са публично-частни партньорства, защото е почти невъзможно да се достигне до консенсус между отделните инвеститори на определена територия какъв тип имоти да се строят – само затворени комплекси или жилищни сгради с детска площадка в междублоковите пространства. От друга страна, инвестиционните намерения на общината много трудно се реализират заради тежката процедура, през която трябва да преминат – обществено обсъждане.

Въпреки всичко това обаче инвеститорите няма да се откажат от строителство на нови жилищни сгради, докато търсене има.

Ще строим, докато се търси и купува“, казва Димитър Савов.

Противно на арх. Захариев, Савов е на мнение, че пазарът може да се саморегулира и признава:

Според официалните данни София спря да расте. В бъдеще все по-малко ще се строи, защото никой не е по-голям от пазара“.

И категорично е на мнение, че много внимателно трябва да се подхожда към промяната на Общия устройствен план, тъй като това е дълъг процес и може да блокира живота на целия град.

Проблемите около Общия устройствен план на София са „на масата“ от години и архитекти непрекъснато казват, че трябват промени, но за момента такива не се предприемат. Според сега действащите текстове на устройствения план, създаден през 2007 и изменен през 2009 г., София се очаква да достигне 4 млн. души население. „Скоро може цялата страна да достигне тази цифра. Всичко е сбъркано от самото начало. Планът е нереалистичен“, казва арх. Захариев.

Профил на купувача

Жилищният пазар се движи основно от хора на възраст между 30 и 40 години и това не е тенденция само в България, а по цял свят. Повечето хора купуват, защото им трябва по-голямо жилище. А тенденцията, появила се по време на COVID пандемията, за нужда от допълнителна стая (офис) се запазва дори и сега. Димитър Савов стига до извода, че въпреки че се запазва възрастта на активните купувачи на пазара на недвижими имоти, навиците се променят.

Около 15-20% пък са т.нар. „спекуланти“, които купуват жилища просто за да съхранят парите си, казва той.