Силициевата долина „изцежда” мозъците от Европа

Миналата седмица вестник Financial Times съобщи, че група от най-известните британски учени по квантови компютри тихомълком са се преместили в Силициевата долина в САЩ, за да основат стартъп на име PsiQ. Това, което ги е привлякло, е изобилието от рисков капитал, който не може да бъде осигурен в Европа.

Американската компания за инвестиции с рисков капитал Playground, създадена от основателя на Android Анди Рубин, е сред вложителите в новата компания на британските учени. При преглеждане на историята на Playground, две от най-успешните компании, в които тя е инвестирала, са били продадени на Amazon. Затова PsiQ има голяма вероятност един ден да се окаже сред трофеите на големите технологични корпорации.

Това не е първият път, когато най-умните и обещаващи технологични стартъпи на Европа биват погълнатите от гигантите в Силициевата долина и Сиатъл. Британският стартъп DeepMind (за изкуствен интелект), френският Moodstocks (за разработка на машинно обучение за разпознаване на изображения) и германският Fayteq (разработил технология за премахване на обекти от видеа), до един вече са собственост на компанията майка на Google – Alphabet.

С всяка една от тези сделки Европа губи позиции в световната надпревара за талантливи кадри. Между 2012 г. и 2016 г. над 560 европейски стартъпи (или 44% от общото им количество на континента) са купени от американски компании. Това сочат данните на консултантската компания Mind the Bridge. Както обяснява икономистът от Google Хал Вариън, основната причина за купуването на европейски стартъпи е да бъдат привлечени техните инженери за целите на голямата корпорация.

За да придобиете представа колко голям е недостигът на добри инженери за големите технологични компании, имайте предвид, че международният фонд за специалисти в областта на изкуствения интелект – „определящата технология на нашето време” според главния изпълнителен директор на Microsoft, е тревожно малък – от около 205 хил. души. Германия и Великобритания поради високото качество на университетите си са сред топ петте хъба за таланти в изкуствения интелект. Трудно е обаче задържането на тези скъпоплатени кадри в родната им страна.

Основното опасение относно това „изцеждане” на мозъци не се дължи на национална гордост или нещо подобно. Става въпрос за власт. Става въпрос кой контролира огромното количество политически важна информация, на която разчита изкуственият интелект за работата си.

Придобиването на DeepMind от страна на Google е особено ярък пример. Въпреки че стартъпът бе заявил, че ще брани автономността си и че ще се придържа към своите етични принципи след поглъщането, обещанието така и не бе реализирано. Репутацията на DeepMind се понижи значително, когато се разбра, че при партньорството си с британската Национална здравна служба през 2017 г. компанията е нарушила законодателството за неприкосновеността на личните данни. Последвалият ход на Google да превърне здравното звено на DeepMind в част от собствения си бизнес обезпокои защитниците на неприкосновеността на данните, създаде напрежение в самата DeepMind и доведе до стачки на служителите.

Европейските политици изглеждат незаинтересовани да се справят с тези проблеми. Те гледат на паричния поток, изливащ се от Силициевата долина към Европа, като на неоспорима икономическа изгода и определят инвестициите за придобиването на европейски стартъпи като на печат за одобрение към европейското образование. Във Франция министрите говорят с гордост за изследователските центрове на Google и Facebook в Париж, които привличат както изтъкнати професори, така и студенти. Френският министър по цифровите въпроси Седрик О миналата седмица заяви, че американските поглъщания на френски стартъпи „не са проблем” дотогава, докато не става въпрос за придобиване на критично важна технология.

Такова виждане е късогледо и показва, че политиците в Европа все още виждат производството от миналия век, когато размишляват кои сектори искат да предпазят. Това е обяснимо с факта, че в стари отрасли като енергетика и транспорт например, са заети много хора. Вместо да се съсредоточават върху компаниите за разработка на механика като Alstom и Siemens, Франция и Германия би било по-мъдро да мислят повече за фирми като DeepMind, Moodstocks и Fayteq. Или поне за германската компания за роботика Kuka, която бе купена от китайски гигант.

Използването на обществени средства, за да се повиши заплащането на изследователите би помогнало, както и по-голямо сключване на публично-частни партньорства. Необходими са и по-строги антитръстови разследвания в областта на технологиите, дори и те да граничат със защита на националния интерес. Не на последно място трябва да се отбележи, че в Европа все още вирее мечтата за местна версия на DARPA – агенцията към американското министерство на отбраната, която насърчава появата на нови технологии, които след това да бъдат използвани от военните.

Масовото изселване на компании за изкуствен интелект и дълбочинно обучение от Европа ще продължи, докато политическите лидери не започнат да гледат на тези области също толкова сериозно, както в момента се отнасят към индустриите, в които има коване на метали, например. И ако очите на въпросните лидери не се отворят скоро, надпреварата ще бъде изгубена необратимо.