Служебният кабинет планира нов вътрешен дълг за 2 млрд. лв.
Дългови книжа за първите 200 млн. лв. ще бъдат емитирани още следващата седмица
Снимка: БТА
~ 2 мин.
Антония Симова 
Служебният кабинет планира да тегли 2 млрд. лв. вътрешни заеми до края на годината. Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите емисионен календар за последните четири месеца от годината – практика, която бе позабравена около пандемията.
Според календара правителството дава заявка за тегленето на 200 млн. лв. още следващия понеделник – 19 септември. Седмица по-късно се предвижда да бъдат емитирани държавни ценни книжа отново за същата сума. Двете емисии са с матуритет от съответно 10.5 и 5.5 години.
Правителството, назначено от Румен Радев, планира да изтегли още 200 млн. лв. в деня след изборите – на 3 октомври. Като цяло намеренията са през октомври да бъдат изтеглени общо 750 млн. лв., а в последните два месеца от годината – още около 900 млн. лв.
От емисионния календар става ясно, че правителството се насочва към дългосрочни нови заеми с матуритет от 5.5 и 10.5 години, вместо по-краткосрочните, които бяха теглени в последните две години. Впечатление прави, че разлика има и в подхода що се касае до сумите. Финансовото министерство под ръководството на Асен Василев залагаше на по-големи суми – от 500 млн. лв., докато сега тенденцията е те да са между 150 и 200 млн. лв. на емисия.
Заявка за тегленето на нов дълг както на вътрешния, така и на международните пазари даде служебният министър на финансите Росица Велкова още с встъпването си в длъжност. По нейни думи идеята за международната емисия е тя да бъде в началото на септември, но към момента няма информация за предприети действия в тази посока.
Съгласно актуализацията на бюджета лимитът на нов държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е в размер на 10.3 млрд. лв. Емитираният до момента дълг от кабинета на Кирил Петков е в размер на 1.8 млрд. лв. на вътрешния пазар. Така изчисленията показват, че служебният министър Велкова разполага с възможност да изтегли до 6.5 млрд. лв. от международните пазари, където условията стават все по-неблагоприятни след агресивното вдигане на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка.
