Студената война е вече в киберпространството

Новата Студена война вече се провежда в киберпространството, като според експертите това нито е новина, нито вече става дума просто за „студена“ война. Около това мнение се обединиха специалистите от първия панел на международната конференция по киберсигурност Sofia CyberSec 2019, организирана от Дигитална национална коалиция, сайта Economic.bg и списание „Икономика“.

„Все още има романтично мислещи, добри хакери, които искат да подобрят сигурността, но все повече става въпрос за правителствени групи от Русия и други държави, които искат да компрометират различни инфраструктури и чрез тях да навредят на други държави“, коментира Петър Кирков, мениджър по развитието на кибербизнеса в Telelink.

Той посочи, че макар основната вина на пръв поглед да е на потребителите, допуснали компрометирането на работната си система, всъщност проблемът е по-дълбок – повечето компании не разполагат с достатъчно финансови средства, за да се защитят сами адекватно. Именно затова според Кирков инструментите за осигуряване на киберсигурност трябва да са по-лесни за ползване и по-евтини.

Мартън Домокос, който е старши съветник в унгарската адвокатска кантора CMS Budapest, коментира, че фирмата му е направила изследване сред страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) относно това доколко добре са защитени различните държавни и частни компании в тях. Като цяло станало ясно, че наетите от дружествата служители, които да отговарят за киберсигурността не са достатъчно добре подготвени, а освен това игнорират сигналите, които получават.

Той даде пример за хакер, който е уведомил дадена компания за проблем с нейната сигурност, но фирмата от своя страна е омаловажила предупреждението. След това хакерът се обърнал за медиите, обяснил за проблема и скандалът за компанията станал много по-голям, тъй като бил опетнен имиджът ѝ.

Александър Чирич, който отговаря за продажбите на системи за сигурност на IBM в Югоизточна Европа, отбеляза, че пропуските на компаниите в сферата на киберсигурността могат много пряко да засегнат крайните потребители, затова т.нар. „киберстудена война“, далеч не е „студена“. Той посочи, че проблемът е дотолкова сериозен, че е възможно насочването на ракета към адреса на даден потребител само чрез знаенето на неговия IP-адрес. Модераторът на панела Теодор Панайотов, който е изпълнителен директор на Coursedot, пък даде за пример случай, при който хакери са опитали да източат пари от казино, хаквайки разположения в него аквариум с риби. Така отново краен потребител – казиното – е щяло да пострада заради пропуск на фирмата, която е трябвало да осигури киберсигурност – производителят на аквариума.

Яни Толиатос, който е регионален директор по продажбите на Microsoft, посочи, че именно заради тази все още голяма уязвимост на технологичните компании и на производителите на „умни“ устройства технологичният гигант се е наложило да излезе от единствената си роля на разработчик на софтуерни продукти, а да навлезе много сериозно в областта на киберсигурността.

Като цяло панелистите се обединиха около тезата, че с все повечето „умни“ устройства и дори вече цели „умни“ домове, които улесняват живота ни, осигуряването на сигурност става все по-сложно. Именно затова отговорност трябва да проявяват както обикновените потребители, поставяйки сложни пароли, така и компаниите, недопускайки уязвими програмен код и алгоритми в своята дейност.