Топката е в общините: Сега е моментът за ударно търсене на инвеститори

Прегледът на регионалните профили към тази година продължава ясно да показва, че макар отпечатъкът на пандемията и последвалото икономическо възстановяване да е видим на регионалната карта, съществуващите преди това големи различия между областите се запазват. Това става ясно от докладът на Института за пазарна икономика, който за поредна година прави профили на регионите в България.

Това, което отличава Северна и Южна България, продължава да бъде наличието на големи икономически центрове и добра свързаност. На север Варна се отличава като най-богатата икономическа област, но тя „няма как да повлияе на цялата карта“, коментира икономистът Петър Ганев.

По негови думи за страната сега е ключово дали местните власти в тази политическа нестабилност и икономическа конюнктура ще бъдат изключително активни в опитите си да привлича инвестиции и да изгражда индустриални паркове.

Ключово сега е да се развиват вторичните центрове – Русе, Велико Търново, Плевен – успоредно с разширяването на най-големите центрове, като София, Пловдив и Варна.

Той допълни, че в момента се наблюдава много добра образователна структура в Русе, Велико Търново и Габрово и „затова говорим за потенциал на север, който може да се отключи“, обясни Ганев.

Припомняме, че само преди седмица служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов посочи в интервю за Economic.bg, че преговаря с четири общини за изграждането на малки индустриални паркове и вижда една активна местна власт.

Според Ганев отключването на потенциала във вторичните центрове не просто ще увеличи заплатите и заетостта, а ще повиши качеството на живота, включително достъп до лекари, културна среда, чистота на въздуха и други.

В същото време обаче от Института подчертаха, че застаряването на населението и механичната миграция, която намалява населението в трудоспособна възраст, са сред предизвикателствата за тези райони.

Последното преброяване през миналата година освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, а данните за трудоспособното население показват, че 20 от 28 области са загубили поне една пета от работната сила.

Изненадващо резултатите от анализите на ИПИ показват, че Сливен надминава София по брой деца на 100 възрастни, което се обяснява с големия дял на ромското население и повече млади хора. За сметка на това Смолян, чиято образователна структура е най-добрата в страната и постига най-добри резултати, както и Кюстендил и Враца, губят най-бързо население.

Клъстерите, които привличат хора в момента, са малко и са основно около морето и в Кърджали, което се дължи на миграция от Турция.

Финансовата децентрализация

Ганев не пропусна да повдигне и темата за финансовата децентрализация на общините и идеята за прехвърлянето в тях на 2% от подоходния доход, за която от ИПИ настояват дълго. Заради политическата криза обаче преговорите за това са стопирани.

Тази инициатива остава на заден план заради политическата криза. На практика няма финансов министър, на който да я предложим. Това е нещо, което не може да направи служебен министър“, коментира той.

Ръстът на заплатите

През последните години продължава нарастването на възнагражденията в страната, сочи още докладът. Към средата на 2022 г. средната брутна месечна заплата в столицата надвишава 2300 лв. Област София е на второ място със средна заплата от над 1600 лв., а в рамките на 1400-1500 лв. са възнагражденията в областите Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и Габрово. Най-ниските заплати през тази година се отчитат в Благоевград и Кюстендил – около 1100 лв. месечно възнаграждение.