Трябва винаги да сме готови за промени

Г-жо Кючукова,  вие сте първата  „Мисис Икономика”. Към какви спомени ви връща това отличие от 2001 г.?

Преди всичко към спомените ми за хората, с които съм работила – прекрасни професионалисти, отдаващи от себе си всичко в името на компанията. С много от тях и досега поддържаме контакт. Тази награда не е само моя, тя е на целия колектив работил по това време.Тя бе признание за труда им, за усилията им, които ежедневно полагаха, и ги мотивира да продължат да работят още по-усърдно.Тя е доказателство, че положените от тях усилия, не са останали незабелязани.

Сп. „Икономика” е родено в годината, в която България пое курс към демокрация и пазарна икономика. Какви според вас са някои от силните, но и от слабите страни на този нелек път на промяната?

Ако се ограничим в сферата на икономиката – то ключовата промяна бе поставянето ѝ на пазарна основа. Българският бизнес стана интегрална част от световните пазари, което откри нови възможности, но постави и по-високи изисквания към качеството на продукцията и неговата конкурентоспособност. Рязко нараснаха възможностите и за привличане на чуждестранни инвестиции и развитие но водещи технологии. Същевременно процесът на приватизация, представляващ на практика преразпределение на огромен публичен ресурс в частни ръце при отсъствието на съответни частни капиталови натрупвания, доведе до сериозни икономически и социални дисбаланси на национално ниво, а и до определени негативни обществени нагласи. Към това би следвало да се добави и сравнително ограничения интерес от чуждестранни инвестиции (особено на приватизационния етап) – за разлика от страните от Централна Европа. Това в много голяма степен бе свързано и с обстоятелството, че България се оказа от „грешната страна“ на Югославия. Войните физически отрязаха страната от Европа, а в комбинация с ембаргото генерираха дългосрочни проблеми и за страната, и за региона – става дума за организираната престъпност и корупцията, които неминуемо съпътстват всяка война и всяко ембарго.

Като представител на висшия мениджмънт на МИБ, каква е днес мисията на банката, създадена през 1970 г.?

МИБ е една от най-старите международни банки за развитие, обединяваща девет страни, аналогична по статут на Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие на Съвета на Европа, Международната финансова корпорация (IFC) и др. Тези банки се различават от търговските банки, като главната им мисия не е извличането на търговска печалби, а подкрепата на устойчивото икономическо развитие на страните-членки и задълбочаване на търговско-икономическото сътрудничество между тях, което намира отражение както във финансовите продукти, които предлагаме на нашите клиенти, така и в техните условия. Мащабната реформа в МИБ след 2012 г. обуслови и промяна, актуализация на нейната мисия и тя е посочена в новата петгодишна Стратегия за развитие – 2018-2022 г., а именно подпомагане свързаността и интеграцията между икономиките на страните-членки с цел осигуряване на устойчив и инклузивен растеж и конкурентоспособност на националните икономики.

България е сред ключовите членове на МИБ. Как се отразява това на България и на бизнеса в нашата страна?

България е вторият по големина акционер в институцията, като делът ѝ в акционерния капитал възлиза на 12.95%. Към настоящия момент банката е финансирала местния бизнес с над 220 млн. евро, а активното портфолио към края на януари 2019 г. е 140 млн. евро. Освен че предоставя заеми, включително на малки и  средни предприятия, банката е купувач и на български ДЦК от местния пазар. Имаме и синдикирани заеми съвместно с Българската банка за развитие (ББР). Тя е със статут на наблюдател в  МИБ и  имаме отлично сътрудничество, което се надяваме да развиваме в интерес на българския бизнес и в бъдеще. През 2013 г. ББР получи кредитна линия в размер на 20 млн. евро за финансиране на малки и средни предприятия в България. Средствата бяха предоставени за срок от 7 години и бяха използвани както за директно кредитиране на компании, така и за финансиране на програми за подкрепа на българския бизнес, реализирани от търговските банки. Имаме и подписани Меморандуми за сътрудничество с Българската агенция за експортно застраховане и с Българската търговско-промишлена палата.

Ретроспективен бе поводът да ви потърсим. Кое според вас осигурява дълъг живот на една компания или бизнес начинание?

Много трудно е да стигнеш върха, а още по-трудно – да се задържиш на него. В условията на глобална икономика, където промяната е постоянна, а  конкуренцията – безмилостно жестока, ситуацията може да се измени всеки момент и ти трябва да бъдеш готов за промени и то много бързо. Някои компании постоянно са по-добри от другите, превъзхождат ги, не защото имат повече ресурси или защото в тях работят най-умните, квалифицирани  и способни хора, а защото те непрекъснато търсят иновациите, като имам  предвид нещо много повече, отколкото създаването на нови продукти. Това са и нови умения, които ръководителите и служителите може да развият и да овладеят. Става дума за усъвършенстването на бизнес процесите и откриването, създаването на изцяло нови пазари, несъществували до този момент, които да отговорят на недостатъчно задоволени нужди на клиента. Бих искала да цитирам главния изпълнителен директор на Amazon.com Джеф Безос: „В Amazon имаме три големи идеи, към които се придържаме от 18 години, и които са причината да бъдем успешни: 1. Поставете клиента на първо място; 2. Изобретете нещо ново; 3. Бъдете търпеливи”. Мисля, че това дава отговор на въпроса, трябва да се учим от големите в бизнеса.

Вашето пожелание към сп. Икономика?

Да остане все така младо по дух и опитно като професионализъм!