Цената на ниското образование става все по-висока
Образователната структура на работната сила у нас постепенно се подобрява
~ 3 мин.
Явор Алексиев
През тази седмица НСИ публикува “Структура на заплатите 2014” - мащабно изследване на наетите лица, което се провежда веднъж на всеки 4 години. Резултатите от него показват ясно повишаващо се значение на образованието за размера на получавано заплащане.
Обща картина
Средното нетно заплащане в икономиката се увеличава от 3,03 лв. на час през 2010 г. до 3,45 лв. на час през 2014 г. Около 70% от наетите получават заплата, която е по-ниска от средната за страната, като 50% от наетите получават 24% от общата сума на заплатите в икономиката. На другия край на разпределението, 10-те процента най-високоплатени лица получават около 30% от заплатите.
Според резултатите от наблюдението на структурата на заплатите за 2014 г. индексът на Джини (по изчисления на НСИ) е 39, което дава основание България да се определи като страна с умерена неравномерност на разпределението на заплатите. В другото последно изчерпателно изследване, което обаче визира всички доходи, а не само тези от работна заплата (EU-SILC), този коефициент е сходен, 37.
Факторът образование
Това изследване е поредното, в което високото образование се очертава като основната предпоставка за получаването на високо заплащане. Нещо повече - цената на ниското образование става все по-висока. През 2014 г. лицата с начално или по-ниско образование получават едва 58% от средната заплата за страната при 65% през 2010 г. Сходна е тенденцията и при лицата с основно образование, които получават 64% от средната заплата за страната през 2014 г. спрямо 68% през 2010 г. Тенденция на спад на заплатите в относителен план е налице още при среднистите и при професионалните бакалаври.
Сериозният ръст в относителния дял на наетите висшисти показва, че образователната структура на работната сила у нас постепенно се подобрява. Разбира се, тук трябва да се отчита и фактът, че достъпът до висше образование в страната става все по-лесен, а качеството на това образование бързо девалвира (ако се съди от значителния брой висшисти, които работят на позиции, изискващи по-ниско образование). Това обяснява и по-големия дял на висшистите сред работещите. Друга част от обяснението може да се търси в преструктурирането на икономиката последните години и факта, че най-бързо развиващите се сектори, които създават и най-много нови работни места, са такива, които изискват средна или висока степен на образование (ИТ, аутсорсинг на бизнес услуги, някои сектори на преработващата промишленост и др.).
Факторът възраст
Младите стават все по-високоплатени, докато при лицата на възраст над 50 години се наблюдава трайна тенденция на спад във възнагражденията. Във възрастовите групи на 20-29 и 30-39 годишните ръстът на средното възнаграждение в периода 2003-2014 г. е с около 10 процентни пункта. По този начин средната заплата при 20-29 годишните достига 90% от средната за страната, а тази при 30-39 годишните - 108%.
При следващите възрастови групи е налице спад, като средните заплати при лицата над 50 години вече са по-ниски от средните за страната. Прави впечатление увеличаващият се дял на наетите във възрастовата група над 60 години - от 2,5% от всички наети през 2002 г. до над 9% през 2014 г. Тази динамика на увеличаващ се относителен дял на възрастното население от всички наети лица и паралелен спад в заплащането отразява не само промените в демографията и пенсионната система, но и променящата се значимост на различните икономически дейности и тяхната привлекателност за младите.
Факторът икономическа дейност
Оценката на динамиката на заплащането на наетите лица в зависимост от тяхната икономическа дейност е в известна степен затруднена от промяната в разделителната способност на данните. Изследванията от 2002 и 2006 г. се базират на стария класификатор на икономическите дейности, голяма част от които не са директно съпоставими с най-новите данни. Сравнението между 2010 и 2014 г. показва най-голям ръст на заетите в сектор “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” (което се дължи най-вече на ИТ сектора) - 11,7 хил. души, а най-голям спад се наблюдава в строителството и “Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети”, съответно с 18,7 и 27,7 хил. души. ИКТ секторът е и единственият, в който средното заплащане (7,6 лв./час) е над два пъти по-високо от средното за страната (3,45 лв./час), което в голяма степен обяснява неговата привлекателност за младите.
Изследването на НСИ “Структура на заплатите 2014” показва ясно повишаващото се значение на образованието за потенциалното ниво на получавания доход. Този ефект е най-ясно видим по отношение на нискоквалифицираните лица, чиито заплати изостават чувствително от средните за страната нива. Обратно - при висококвалифицираните специалисти (особено във възрастовата група между 20 и 40 г.) темпът на нарастване на възнагражденията е осезаем.
Обща картина
Средното нетно заплащане в икономиката се увеличава от 3,03 лв. на час през 2010 г. до 3,45 лв. на час през 2014 г. Около 70% от наетите получават заплата, която е по-ниска от средната за страната, като 50% от наетите получават 24% от общата сума на заплатите в икономиката. На другия край на разпределението, 10-те процента най-високоплатени лица получават около 30% от заплатите.
Според резултатите от наблюдението на структурата на заплатите за 2014 г. индексът на Джини (по изчисления на НСИ) е 39, което дава основание България да се определи като страна с умерена неравномерност на разпределението на заплатите. В другото последно изчерпателно изследване, което обаче визира всички доходи, а не само тези от работна заплата (EU-SILC), този коефициент е сходен, 37.
Факторът образование
Това изследване е поредното, в което високото образование се очертава като основната предпоставка за получаването на високо заплащане. Нещо повече - цената на ниското образование става все по-висока. През 2014 г. лицата с начално или по-ниско образование получават едва 58% от средната заплата за страната при 65% през 2010 г. Сходна е тенденцията и при лицата с основно образование, които получават 64% от средната заплата за страната през 2014 г. спрямо 68% през 2010 г. Тенденция на спад на заплатите в относителен план е налице още при среднистите и при професионалните бакалаври.
Сериозният ръст в относителния дял на наетите висшисти показва, че образователната структура на работната сила у нас постепенно се подобрява. Разбира се, тук трябва да се отчита и фактът, че достъпът до висше образование в страната става все по-лесен, а качеството на това образование бързо девалвира (ако се съди от значителния брой висшисти, които работят на позиции, изискващи по-ниско образование). Това обяснява и по-големия дял на висшистите сред работещите. Друга част от обяснението може да се търси в преструктурирането на икономиката последните години и факта, че най-бързо развиващите се сектори, които създават и най-много нови работни места, са такива, които изискват средна или висока степен на образование (ИТ, аутсорсинг на бизнес услуги, някои сектори на преработващата промишленост и др.).
Факторът възраст
Младите стават все по-високоплатени, докато при лицата на възраст над 50 години се наблюдава трайна тенденция на спад във възнагражденията. Във възрастовите групи на 20-29 и 30-39 годишните ръстът на средното възнаграждение в периода 2003-2014 г. е с около 10 процентни пункта. По този начин средната заплата при 20-29 годишните достига 90% от средната за страната, а тази при 30-39 годишните - 108%.
При следващите възрастови групи е налице спад, като средните заплати при лицата над 50 години вече са по-ниски от средните за страната. Прави впечатление увеличаващият се дял на наетите във възрастовата група над 60 години - от 2,5% от всички наети през 2002 г. до над 9% през 2014 г. Тази динамика на увеличаващ се относителен дял на възрастното население от всички наети лица и паралелен спад в заплащането отразява не само промените в демографията и пенсионната система, но и променящата се значимост на различните икономически дейности и тяхната привлекателност за младите.
Факторът икономическа дейност
Оценката на динамиката на заплащането на наетите лица в зависимост от тяхната икономическа дейност е в известна степен затруднена от промяната в разделителната способност на данните. Изследванията от 2002 и 2006 г. се базират на стария класификатор на икономическите дейности, голяма част от които не са директно съпоставими с най-новите данни. Сравнението между 2010 и 2014 г. показва най-голям ръст на заетите в сектор “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” (което се дължи най-вече на ИТ сектора) - 11,7 хил. души, а най-голям спад се наблюдава в строителството и “Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети”, съответно с 18,7 и 27,7 хил. души. ИКТ секторът е и единственият, в който средното заплащане (7,6 лв./час) е над два пъти по-високо от средното за страната (3,45 лв./час), което в голяма степен обяснява неговата привлекателност за младите.
Изследването на НСИ “Структура на заплатите 2014” показва ясно повишаващото се значение на образованието за потенциалното ниво на получавания доход. Този ефект е най-ясно видим по отношение на нискоквалифицираните лица, чиито заплати изостават чувствително от средните за страната нива. Обратно - при висококвалифицираните специалисти (особено във възрастовата група между 20 и 40 г.) темпът на нарастване на възнагражденията е осезаем.
