Умната промяна на образованието

Попитали Конфуций:

- Учителю, колко дълго ще трябва да чакаме промяната?

- Ако чакате, ще е дълго…

Образованието е тема, винаги актуална. Заради промените, които се очаква да стават в него. Как да се променя то – е въпрос, който няма еднозначен отговор. Ето няколко мнения, очертани по време на дискусия в БАН.

Индустриалното развитие и новите технологии са сериозно предизвикателство пред образованието, но дават и нов инструментариум за неговата промяна. Интернет отваря широки хоризонти, но е и заплаха за нашия интелект, тъй като води до деформации в мисленето и навиците. Затова и целта на образованието е да предостави адекватни знания, съответстващи на новите форми на общественото развитие. Всяко ново техническо въведение са посреща с внимание и с резервираност.

Достъпът до технологии

също може да е фактор, създаващ неравенство между хората. Стига се и до морално-етичните норми и ценностите, в които младите хора ще бъдат възпитавани. Дигитализация - да, но не бива да убиваме чисто човешката духовност. Хубаво е, че се купуват таблети, но на учениците им трябват и музикални инструменти, за да се насърчава развитието на музикалната култура. Чрез софтуерни продукти те биха могли да подобрят логическото си мислене, езиковите си умения. Особено внимание трябва да се обърне на обучението на учителите. Държавата трябва да е наясно с приоритетното развитие на определени индустрии занапред, за да се готвят кадри за тях, тъй като това не става за месец-два, а отнема години, смята акад. Кирил Боянов.

Образованието не е еднопосочен процес и поколенията трябва да намерят общите допирни точки, да се пренастроят, гледайки в очи новите реалности. Дигиталната трансформация продължава и образователните технологии трябва бързо да се променят.

Време е за иновативни модели

и методи на преподаване, за прилагане на изследователския подход в образованието. За финансирането също трябва да се мисли, тъй като промяната изисква значителни ресурси. И това вече не е роля само на държавата и общините, но и на бизнеса. Адаптирането на образованието към дигиталното поколение е трудна за решаване задача, тъй като изисква промяна в начините на мислене и действие на много хора. В бъдеще редица професии може да изчезнат, но учителската не е сред тях, тъй като тя създава другите професии и е редно да е на гребена на вълната, е мнението на Яна Вангелова, председателят на Студентския съвет на Русенския университет.

Дигиталното поколение е израства с новите технологии и ако искаме да привлечем вниманието му към „черната дъска”, тя трябва да е тъч скрийн. Почти всички деца имат таблети и смартфони. Те постоянно теглят оттам информация, затова и уроците трябва да са не по-малко интересни за тях. Вече трябва да се правят учебници, които с всичките им съпътстващи мултимедийни ресурси да се качват в облака. Дигиталното образование ще е

двигател на цифровата икономика

Искаме ли икономиката ни да има двигател, трябва да създадем нов вид образователни подходи и ресурси. Учителят ще е активен фактор в този процес, като ролята му ще се промени и той ще се превърне по-скоро в ментор. Роботите и чатботовете също ще навлизат в образованието. Интерактивни дъски и маси ще оставят черната дъска далеч в миналото, уверява и проф. Ангел Смрикаров от Русенския университет.

Кой иска промяна и кой иска да се промени – това са два въпроса, от които вторият среща много по-малко ентусиасти. Във всеки университет е добре да се създаде Център за иновационни образователни технологии, който да е двигател на дигиталната трансформация. Тя няма да стане със заповед на министъра или на ректора, а са нужни хора, които да работят за нея. Ще се изисква постоянна квалификация и преквалификация на преподавателите, ще е нужно да се смени и начинът на мислене и на преподаване. Мерило за интелекта ще е възможността на всеки да се променя, твърди проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт, ръководител на Центъра по образователни технологии  към СУ. Студенти и ученици очакват да им се предоставя достъп до информация през техните мобилни устройства и се учудват, ако учебното съдържание не е достъпно онлайн. Университетите са в конкуренция и някои от тях предлагат обучителни програми от дистанция. Трансформацията на висшето образование е от съществено значение за оцеляването на университетите. От отвореността на образователните институции ще зависи те да намерят своето ново място. Вече съществуват дигитални университети, но всъщност дали не става дума само за подобряване, улесняване и усъвършенстване на образованието чрез дигитализация, а не за дълбока промяна – е риторичният въпрос на проф. Пейчева. Важно е

какви са ползите

от интегрирането на технологиите в обучението. На този етап те се използват по-скоро за удобство, отколкото за прилагане на по-ефективни педагогически модели. Изкуственият интелект и облачните технологии ще станат основни инструменти в научната дейност и образователните програми и технологии.

Децата стават скийнейджъри, те гледат на света през екрана на устройството в ръцете си. Ако прекалено много при обучението се акцентира на визуализациите, това ще е за сметка на аналитичните процеси. Забелязва се, че колкото по-умни стават технологиите, толкова повече хората оглупяват. Интернет не помага за развитието на социалната компетентност и затова възникват проблеми в общуването на младите. Парите за образование не бива да се насочват само за купуване на техника, а за реално развитие на хората и техния интелект, отбелязва психологът Панайот Рандев и добавя: Има опасност технологиите да се развият толкова силно, че хората масово да не са в състояние да се справят с тях. Технологиите чертаят следващото разделение на хората. Трябва балансирано да ги използваме, за да не загубим човешкото у себе си.

Образованието е нещо твърде важно, за да го оставим да се променя хаотично в ерата на дигиталната трансформация, облачните технологии и настъплението на изкуствения интелект.