Вино с характер

Там, където е текло, пак ще тече… хубаво вино. Винарна „Горун“ е създадена да съхрани и надгради вековните традиции във винарството на Дунавската равнина и да покаже, че в България може да се прави вино на световно ниво. Лозята са разположени на ветровитите хълмове над река Искър, където слънцегреенето е голямо, а избата е в живописна долина. Микроклиматът на района и тероарът са необходимата предпоставка за висококачествени вина.

Вдъхват нов живот и преустройват запустялата ветеринарна лечебница, строена от немци преди сто години, във винарска изба в град Искър. Наричат я на старото име на населеното място - Горун, заради вековните зимни дъбове в околността. Ето каква е историята:

Семейство Петя и Милослав Ангелови са в частния бизнес от 1991 г. Завършили икономика във Варна и още като студенти станали предприемачи и минали през различни дейности. Проявили икономическа далновидност и се насочили към покупката на земя, тя станала добра основа за агробизнес, после узрели и за идеята да създадат винарска изба. В зърнопроизводството са от 2013 г. Бащата на Милослав Ангелов е бил агроном и с професионална реализация в селското стопанство, той дал

подтик към земеделието

Той събужда родовата страст към земята и виното, след като се е занимавал активно със земеделие и е изучавал внимателно почвените и климатичните особености на микрорайона. За него е жив споменът за близо 4000 дка лозя, които впоследствие са изкоренени. И така духът на гроздето и виното започва да витае в семейството. Инициативата идва от по-големия син Петър Ангелов, който учи право в СУ „Св. Климент Охридски“, но във втори курс се заема с изграждането на първите лозови масиви, по европейски проекти с фокус възстановяване на местните сортове – Гъмза, Кайлъшки мискет и Кайлъшки рубин. Сътрудничество им със специалистите от Института по лозарство и винарство в Плевен ги кара да се замислят защо този Институт, без аналог на Балканите, е създаден през още 1892 г., точно в Плевен. Така разбират, че по онова време българската държава решава да развива лозарството. Кани френска делегация от специалисти, които дават препоръка Институтът да се разположи точно в този район. Започва като опитна станция и земеделско училище и от 1893 г. датира първото вино. На следващата година Плевенската гъмза взема редица медали на международни изложения. „Ние решихме да съживим лозарството и винопроизводството в района и да възкресим

добрите стари традиции

стъпили на много знание и опит. Получи се освежаване и на поговорката, че когато гените говорят и боговете мълчат“, казва Петя Ангелова.

В това семейство икономиката и правото вървят ръка за ръка с бизнеса. Има разпределение на работата и отговорностите. Петър влага младата си енергия в лозята, отглежда ги по иновативни методи и така получават висококачествено грозде. Малкият им син Милослав вече е агроном, магистратурата му е по международни икономически отношения и той постепенно навлиза в работния процес. Родителите Петя и Милослав се радват, че синовете им се връщат към корените и традициите: „Няма рецепта как децата да се почувстват здраво свързани със семейния бизнес. Важно е

камъкът да си тежи на мястото

и всеки да следва своята мисия, с която се е явил на Земята“, уверява Милослав Ангелов-баща. Той обяснява, че без съвременни технологии няма как да се развива модерно земеделие, тъй като те предлагат много улеснения при липсата на работна ръка. В лозарството обаче човешкият труд в голямата му част не може да бъде заменен от машините. За брането на грозде има машини, но висококачественото вино се постига с много ръчен труд, съвременно технологично оборудване, професионализъм и иновации. Винарска изба „Горун“ привлича енолога Светослав Кръстев, натрупал опит в България, Калифорния и Нова Зеландия. Той умело съчетава класическите и новите стилове, като се придържа към минимална човешка намеса при винификацията на гроздето. „Стремежът ни е нашите вина да имат собствен характер, който да очарова“, посочва Милослав, а Петя добавя: „За нас

правенето на вино е изкуство

Ние творим, като търсим точния баланс - в избата, на лозето, но и на различните гледни точки. Екипът ни е букет от три възрасти – нашите синове са на 25 и на 30 години, технологът е около 40-годишен, а ние двамата със съпруга ми сме на 50+“.

Резултатите идват бързо – избата е твърде млада, а вече валят награди. Първата реколта вино правят през 2019 г., но не се устремяват към пазара. Искат да са сигурни, че успехът ще е гарантиран. През 2022 г. на Балканското изложение на виното тяхното бяло вино и розе

печелят два златни медала

и един сребърен, получават и плакет за най-добър дизайн на етикет - модерна интерпретация на българската шевица. За тях е важно опаковката да привлече вниманието. По световните конкурси обаче дегустацията е „сляпа“ и обикновено млада изба влиза в престижните класации чак след петата година, но „Горун“ е изключението, което подкрепя правилото. „Опитът, традициите, образованието и смелостта са важни за доброто развитие и за „късмета“ в бизнеса. Моят дядо е бил известен бъчвар и този факт в родословното дърво също допринася икономисти и юристи да стават лозари и винари. Когато всичко се прави от душа и сърце, тогава и късметът каца на рамото“, твърди Петя Ангелова.

Френската държава оказва силна подкрепа на винопроизводството и така подгрява мита, че във Франция се правят най-добрите вина. Българската държава стои встрани от реализацията на българското вино на международните пазари, но сем. Ангелови са твърдо убедени, че то ще заеме своето достойно място.

Фактите говорят

• В района на град Искър сем. Ангелови имат 60 дка лозови масиви, преработват и част от роднински добив в Русенско.
• Залагат на местни сортове – Гъмза, Кайлъшки мискет, Кайлъшки рубин, но и на световни царе на гроздето - Каберне совиньон, Каберне фран, Сира, Пино ноар.
• Бутилките са на световно ниво, но най-голямата гордост е продуктът в тях: „По бутилките посрещат, по съдържанието ни търсят отново“.

Текстът е част от бр. 115 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са изцяло отговорност на списанието и не отговарят непременно на редакционната политика на Economic.bg.