Въглищата в Маришкия басейн ще се заменят с газ и водород

Газопроводи до въглищните централи, газ и водород – това са основните цели за бъдещето на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. Въпреки че държавата иска да спаси сектора и обещаваше въглищните централи да работят с хоризонт до 2050 г., в Плана за възстановяване и устойчивост на страната ни след Covid кризата е заложена замяната на въглищата.

Темата беше обсъдена на дискусията „Фонд за възстановяване и устойчивост на ЕС за прехода на България: Иновации - Зелена програма - Цифрова трансформация“. „Достъпът до инфраструктура за пренос на водород и газообразни горива до топлоелектрическите централи в Маришкия басейн ще доведе до намаляване и в последствие елиминиране на емисиите от производството на ток от въглища“, коментира председателят на екокомисията в парламента и бивш министър на околната среда и водите Ивелина Василева.

В обновената версия на плана, публикувана преди дни, става ясно, че се цели постепенното преустановяване използването на въглища за производство на електроенергия и поетапна замяна на горивната база в топлоелектрическите централи във въглищни региони на страната чрез използването на алтернативни екологосъобразни енергоносители като водорода. Това ще доведе до намаляване и в последствие елиминиране на емисиите на парникови газове, резултат от производството на електроенергия от твърдо гориво в тези региони.

Реформата ще се случи чрез изграждането на свързващи газопроводи в Маришкия басейн и създаването на инфраструктура, подходяща за пренос на водород, реализацията на проекта ще създаде условия за широкомащабно реформиране на енергийния сектор в страната, изразяващо се в постепенна декарбонизация на енергетиката и икономиката. Предвижда се нови газопроводи да бъдат изградени до четири ТЕЦ-а - „ТЕЦ Марица Изток – 2“, „Контур Глобал Марица Изток 3“, „Ей и Ес - 3С Марица Изток 1“, както и до „ТЕЦ Бобов дол“. Те ще бъдат свързани с газовата връзка с Гърция (IGB), газът от която ще може да бъде използван за захранването им.  

Проектите предвидени за сектора са на стойност близо 500 млн. лв. като по-голямата част от тях са за новите газопвороди в региона. 

В стратегията обаче не се посочва кога ще се случи това. „В следващите десетилетия газовата инфраструктура ще се трансформира поетапно в интегрирана ключова инфраструктура, способна да транспортира не само природен газ, но и водород, биометан, синтетични газове.“

Очаква се адаптирането на мрежите за пренос и разпределение на природен газ във „водородно готови“ ще превърне газопреносната инфраструктура на страната в силен стратегически актив.

В плана е записано, че Сектор „Енергетика“ е най-големият източник на емисии на парникови газове в страната с над 70% от общите емисии в страната. Топлоелектрическите централи, произвеждащи електроенергия от въглища, формират почти половината от емисиите в сектора, но нямат достъп до подходяща инфраструктура, която да им позволи промяна на горивната база. Стремежът за декарбонизация на икономиката налага необходимост от широкомащабно реформиране на енергийния сектор в страната, което от своя страна, е свързано със значителни инвестиционни нужди за поетапна замяна на горивната база в електроцентралите чрез използването на алтернативни екологосъобразни енергоносители като водорода.