„Възкръсналата“ мина, която може да пречупи минералното господство на Китай

Синият волфрам, блещукащ от стените на изоставените шахти в Сангдонг, може да помогне на Южна Корея да пречупи господството на Китай върху критичните минерали и да заяви претенциите си по отношение на суровините на бъдещето, пише Reuters.

Мината в Сангдонг, намираща се на 180 км югоизточно от Сеул, „възкръсва за нов живот“. Там ще се извлича редкият метал, намерил ново поле за приложение в цифровата ера – в технологии, вариращи от телефони и чипове до електрически превозни средства и ракети.

Защо да я отваряме отново след 30 години? Защото това означава суверенитет при природните ресурси, които се превърнаха в оръжия и стратегически активи“, каза Лий Донг-Соб, вицепрезидент на компанията оператор на мината Almonty Korea Tungsten Corp.

Сангдонг е една от най-малко критичните минерални мини от общо 30 такива преработвателни предприятия в световен мащаб, които са били пуснати или отворени отново извън Китай през последните четири години, поакзва анализ на проекти, обявени от правителства и компании, направен от Reuters. Става дума за инициативи за добив на литий в Австралия, редки земни елементи в Съединените щати и волфрам във Великобритания.

Мащабът на плановете илюстрира натиска върху страните по света, опитващи да си осигурят доставки на критични минерали, считани за съществени компоненти в прехода към зелена енергия. Достатъчно е да се споменат литият, който се използва в батериите на електрически автомобили, магнезият – в лаптопите, и неодим – във вятърните турбини.

Очаква се общото търсене на такива редки минерали да се увеличи четири пъти до 2040 г. За тези, използвани в електрически превозни средства и в батериите, се очаква търсенето да нарасне 30 пъти“, казаха от Международната агенция по енергетика през изминалата година.

Много страни гледат на своите минерали като въпрос на национална сигурност. В момента всички са зависими от Китай, който е установил контрол върху добива, преработката и рафинирането на много от тези ресурси.

Азиатската електроцентрала е най-големият доставчик на критични минерали за Съединените щати и Европа, според проучване на Китайската геоложка служба през 2019 г. От 35-те минерала, които САЩ са класифицирали като критични, Китай е най-големият доставчик на 13, включително редкоземните елементи, които са от съществено значение за технологиите за чиста енергия. В доклада се казва, че Китай е най-големият източник на 21 ключови минерала за Европейския съюз, например на антимон, използван в батериите.

Метафорично казано, в „ресторанта“ за критични суровини, докато Китай седи и яде своя десерт, останалата част от света е в таксито и още чете менюто“, коментира Джулиан Кетъл, старши вицепрезидент за метали и минно дело в консултантската компания Wood MacKenzie.

Залогът е особено значим за Южна Корея, дом на големи производители на чипове като Samsung Electronics. Страната е най-големият потребител на волфрам на глава от населението в света и разчита на Китай за 95% от вноса на метала, който е ценен заради ненадминатата си здравина и устойчивост на топлина. Китай контролира над 80% от световните доставки на волфрам, според CRU Group, базирани в Лондон стокови анализатори.

Мината в Сангдонг, някога оживен град с 30 000 жители, който сега е дом на едва 1000 души, притежава едно от най-големите находища на волфрам в света. Според собственика ѝ, тя може да произведе 10% от глобалните доставки, когато отвори следващата година.

Люис Блек, главен изпълнителен директор на базираната в Канада Almonty Industries, каза пред Reuters, че планира да предложи около половината от преработената продукция на вътрешния пазар в Южна Корея като алтернатива на китайските доставки.

„Лесно е да се купува от Китай, а Китай е най-големият търговски партньор на Южна Корея, но те знаят, че са прекалено зависими. Трябва да имаме план Б точно сега“, каза Блек.

Предисторията

Волфрамът на Сангдонг, открит през 1916 г. по време на японската колониална ера, някога е бил гръбнакът на южнокорейската икономика, представлявайки 70% от приходите от износ на страната през 60-те години на миналия век, когато е бил широко използван в металорежещите инструменти.

Мината беше затворена през 1994 г. поради по-евтините доставки на минерала от Китай, което го направи търговски нежизнеспособен. Сега Almonty Industries залага на това търсене и цените ще продължат да се покачват, движени от цифровата и зелената революции, както и нарастващото желание на държави да диверсифицират източниците си на доставки.

Европейските цени на 88.5% от параволфрамата – основната суровина в продуктите от волфрам – се търгуват около 346 долара за тон, което е с повече от 25% повече спрямо година по-рано и е близо до най-високите си нива от пет години насам, според ценовата агенция Asian Metal.

Мината Sangdong се модернизира, като под земята се изкопават огромни тунели, докато работата по инсталацията за трошене и смилане на волфрам вече е започнала.

Трябва да продължим да работим с този вид мини, за да могат новите технологии да бъдат предадени на следващите поколения“, каза Канг Донг Хун, мениджър в Сангдонг, където на стената на мината има надпис „Гордостта на Корея“.

В последните 30 години бяхме изгубени за минната индустрия. Ако изгубим този шанс, няма да имаме повече", допълни той.

Almonty Industries подписа 15-годишен договор за продажба на волфрам на базираната в Пенсилвания Global Tungsten & Powders, доставчик на американската армия, която използва по различни начини метала в накрайници за артилерийски снаряди, ракети и сателитни антени.

И все пак, няма гаранции за дългосрочен успех за минната група, която инвестира около 100 млн. долара в проекта Sangdong. Такива начинания се още трябва да се борят с китайската конкуренция, а  някои експерти от индустрията се опасяват, че развитите страни няма да изпълнят ангажиментите си за диверсификация на веригите за доставки за критични минерали.

Сеул създаде работна група за ключови елементи за икономическата сигурност след кризата с доставките миналия ноември, когато Пекин затегна износа на разтвор на карбамид, който много южнокорейски дизелови превозни средства са задължени по закон да използват за намаляване на емисиите. Близо 97% от карбамида в Южна Корея идваше от Китай по това време и недостигът предизвика паническо изкупуване по бензиностанциите в цялата страна.

Корейската корпорация за възстановяване на мините и ресурси (KOMIR) – правителствена агенция, отговаряща за сигурността на националните ресурси – заяви, че се е ангажирала да субсидира около 37% от разходите за тунелиране на Sangdong и ще обмисли допълнителна подкрепа за смекчаване на евентуални щети за околната среда.

Бъдещият президент Юн Сок-йол обеща през януари да намали зависимостта от минерали от „определена страна“, а миналия месец обяви нова стратегия за ресурсите, която ще позволи на правителството да споделя информация за запасите с частния сектор.

Южна Корея не е единствена

САЩ, ЕС и Япония стартираха или актуализираха национални стратегии за снабдяване с критични минерали през последните две години, като изложиха широки планове за инвестиране в по-диверсифицирани линии за доставки, за да намалят зависимостта си от Китай. Веригите за доставки на минерали също се превърнаха в характеристика на дипломатическите мисии.

Миналата година Канада и ЕС стартираха стратегическо партньорство за суровини, за да намалят зависимостта от Китай, докато Южна Корея наскоро подписа споразумения за сътрудничество с Австралия и Индонезия по веригите за доставка на минерали.

„Дипломацията във веригата на доставки ще бъде приоритет на много правителства през следващите години, тъй като достъпът до критични суровини за зеления и цифров преход се превърна в основен приоритет“, каза Хенинг Глойщайн, директор на енергийните и климатичните ресурси в консултантската компания Eurasia Group.

През ноември водещият икономически плановик на Китай заяви, че ще засили проучването на стратегически минерални ресурси, включително редки земни елементи, волфрам и мед.

Необходими са глобални инвестиции от 200 млрд. долара в допълнителен капацитет за добив и топене на минералите, за да се отговори на критичното им търсене до 2030 г. Това е 10 пъти повече от поетите в момента ангажименти”, каза Кетъл.

И все пак проектите са изправени пред съпротива от общности, които не искат да има мина близо до домовете им.

През януари например натискът от страна на еколозите накара Сърбия да отнеме лиценза на „Рио Тинто“ за проучване на литий, докато администрацията на президента на САЩ Джо Байдън анулира два договора за наем на медните и никеловите мини на Антофагаста в Минесота.

В Сангдонг някои жители се съмняват, че мината ще подобри живота им.

„Много от нас в този град не вярваха, че мината наистина ще се „заживее нов живот“, каза 75-годишният Ким Куанг-гил, който в продължение на десетилетия се е прехранвал от добива на волфрам в мината.

Мината не се нуждае от толкова хора, както преди, защото вече всичко се прави от машини”, заключи той.