„Възраждане“ внесе подписите за референдума против еврото: какво следва?

„Възраждане“ внесе в парламента 590 хиляди подписа за референдум за за отлагане на присъединяването на България към еврозоната и запазване на българския лев до 2043 г. Според Костадин Костадинов, лидера на проруската партия, допитването може да се проведе още с местните избори наесен. Това обаче е малко вероятно, тъй като вероятно след няколко месеца ще има нови избори, а освен това има заявки референдумът да бъде внесен в Конституционния съд.

Влизането в еврозоната е капан, от който няма изход“, каза Костадинов, допълвайки твърдението си с познатите аргументи, че това щяло да доведе до унищожаване на спестяванията на българите и обезценяване на доходите.

Инициативата за събирането на подписите за референдума срещу еврото започна на 10 януари. Въпросът, под който се подписваха гражданите, бе зададен така:

Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 година?

Какво следва?

Внасянето на подписите в Народното събрание е само първата стъпка от процедурата.

Процесът по евентуалното допитване ще стартира със свикването на 49-ото Народно събрание от президента Румен Радев. Очакванията са това да стане не по-рано от 19 април. Избраният за председател на Народното събрание – процедура, която отне дни при предишния парламент – трябва да изпрати внесените подписи на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО), която извършва служебна проверка не по-късно от 45 дни от получаването ѝ.

Ако ГРАО установи наличието на над 400 хиляди валидни подписа, депутатите се задължават да насрочат референдум, без да обсъждат предложението. Те имат срок от три месеца да направят това.

След становището на ГРАО има две хипотези – при наличието на нови избори, за които заговориха както от втората политическа сила – коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“, така и от „Възраждане“ – парламентът може да бъде разпуснат още през лятото преди да изтекат въпросните три месеца и без да е взето решението за референдума.

Дори и да бъде взето още в рамките на 49-ия парламент, то може да бъде забавено чрез Конституционния съд. Изисква се 48 депутати да го оспорят пред Конституционния съд, който да се произнесе дали референдумът е противоконституционен. Заявки за това вече бяха дадени многократно, тъй като според експерти България неформално е приела еврото още през 2007 г. с влизането си в Европейския съюз.

Съдът няма срок, в който да се произнесе. Едва след неговото становище – в случай, че е допустим – президентът има месец от обнародването на решението на Народното събрание да определи датата на референдума.

Според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление самото допитване може да се насрочи между два и три месеца след датата на обнародване.