Защо Европейският съюз обича Ердоган?

Има много причини западните лидери да не харесват Реджеп Тайип Ердоган. По време на 20-годишното управление на върха на политиката на своята страна, турският президент е затварял журналисти и опозиционни фигури, жестоко е репресирал протестиращите и управлява зле икономиката.

На външнополитическия фронт той се приближи към Русия, нахълта в Сирия и наложи ветото си в НАТО, за да блокира присъединяването на Швеция в критичен момент за алианса.

Има една причина обаче, поради която на европейските лидери може да им липсва застаряващият турски лидер, ако той изгуби от конкурента си центрист Кемал Кълъчдароглу на президентските избори на 14 май. Фактът, че Ердоган е на власт, особено след като предприема все по-авторитарен подход през последните години, позволи на ЕС да заобиколи въпроса за това дали Турция трябва да се присъедини към редиците му, пише главният кореспондент на Politico в Брюксел Сюзан Линч.

За много европейски политици Ердоган бе полезен политически антагонист, позволявайки на ЕС легитимно да изключи всяко сериозно обсъждане на членство на Анкара в съюза.

Все по-неприемливото му поведение, докато затваряше политически противници и се противопоставяше на нормите, наложени от върховенството на закона, даде на ЕС политическото покритие да избегне въпроса.

Смяна на режима може да промени тази динамика.

Това, което виждам през последните няколко години, е, че Турция и ЕС се движат в противоположни насоки“, казва Селим Кунералп, бивш постоянен представител на Турция в ЕС. „Турция под управлението на Ердоган се отдалечи от европейските ценности, процесът на присъединяване спря напълно, в резултат на което идеята Турция да стане член на ЕС вече не е надеждна цел“.

Историята на отношенията между ЕС и Турция датира от над 60 години. През 1959 г. Турция подава молба за асоцииране с Европейската икономическа общност – предшественик на ЕС, а през 1987 г. и молба за членство. Десетилетие по-късно страната получи статут на кандидат и започна да прави значителни стъпки, за да отговори на критериите за членство.

С идването на Ердоган на власт обаче постепенно отношенията между Анкара и Брюксел се влошиха, а няколко държави членки ясно показаха, че не са особено отворени за приемане на Турция в ЕС.

Застой

Има няколко причини за влошаването на отношенията – като и двете страни сочат с пръст другата.

Решението на ЕС да приеме Кипър през 2004 г. е постоянна точка на търкания. Турция окупира северната част на острова от 1974 г. - факт, който Никозия иска да бъде решен, преди да се съгласи на по-близки отношения между ЕС и Анкара.

Тогава се появи и ефектът Саркози. През 2011 г. френският президент за кратко посети турската столица и отправи ясно послание: Франция е твърдо против членството на Турция в ЕС. Няколко официални лица казват за Politico, че тази визита е била повратна точка за Ердоган.

От другата страна на отношенията е авторитарният завой на Ердоган, който удари смъртния гонг за перспективите на страната за членство.

Бруталното потушаване на протестите в Парк Гези през 2013 г. бе предвестник на дори по-драконовския отговор на провалилия се опит за преврат през 2016 г. Ердоган затвори десетки хиляди, след това затвърди властта си в конституционен референдум през 2017 г.

Неговата грубост се противопоставя на критериите от Копенхаген - условията, които всяка страна, която иска да се присъедини към ЕС, трябва да изпълни и които включват гаранции около върховенството на закона, правата на човека и защитата на малцинствата.

Големият въпрос, който виси над отношенията ЕС-Турция, е дали това ще се промени след изборите в неделя.

Изборите, в които се смяташе, че Ердоган ще изгуби, се превърнаха в едно от най-големите изпитания в политическата му кариера, тъй като социологическите проучвания показват, че е рамо до рамо с опозицията, водена от Кълъчдароглу.

Промяна в правителството вероятно ще даде глътка свеж въздух в партньорството между Турция и Запада. Кълъчдароглу заяви, че иска да рестартира процеса на присъединяване към ЕС и ще ангажира Турция да изпълнява решенията на Европейския съд по правата на човек – още една стъпка далеч от Ердоган.

Перспективата за ново управление на Турция обаче може да не заличи много от основните точки на търкания. „Вътрешните предизвикателства ще останат същите, който и да е на влст“, казва Галия Линденщраус, старши научен сътрудник в Institute for National Security Studies. „Има дълбока икономическа криза, а сегашното правителство предлага всякакви популистки мерки за облекчаване на настоящата криза, които ще спрат след изборите“.