Защо и как трябва да се променим, ако искаме да станем по-богати
Институтът за пазарна икономика представи новата си книга "Анатомия на кризата"
Много се изписа за кризата от 2009 г., а в обществото все още битува схващането, че тя продължава и днес. Основен проблем на господстващото обществено мнение е, че правителството, синдикатите и работодателските организации се държат така, сякаш действително това е най-тежката криза в историята на страната. Това е отправната точка, от която тръгва най-новата книга на Института за пазарна икономика, озаглавена „Анатомия на кризата“.
Изданието логично следва друга публикация – „Анатомия на прехода“, издадена през 2004 г., разглеждайки и двата процеса като приключили.
Специфично за книгата е, че включва различните гледни точки на 10 автора – водещи икономисти в страната. Тя е изцяло посветена на България и стопанските процеси в контекста на Световната икономическа и финансова криза 2008 – 2009 г.
„Анатомия на кризата“ анализира икономиката от различни ъгли – фискална политика, финансови и търговски потоци на България с другите страни, двигатели на възстановяването, пазар на труда, осигурителна система, банков сектор, енергетика. Изданието развенчава удобните митове, които чуваме всеки ден в общественото пространство и които оправдават редица политически решения.
„Първото такова вярване е, че България е в дълбока криза. Всъщност цената й е много по-ниска от средната в ЕС. Тази криза е много по-лека отколкото това, което наблюдавахме през 90-те години“, заяви Красен Станчев, основател на ИПИ, по време на представянето на книгата.
„Опитите за увеличаване на минималната работна заплата са следствие от мита, че България е най-бедната страна в Европа. Следващият мит е, че страната е деиндустриализирана. Ако проследите динамиката на износа, ще видите, че добавената стойност и на износа, и на търговията и на икономиката расте. Това показва, че в крайна сметка образователната система и частният бизнес работят относително добре“, допълни Станчев.
„От една страна в обществото се наблюдава натрупване на желание за промяна, и то по-дълбока от чисто икономическата реформа, а от друга – заплашени сме от т. нар. фискални илюзии, че с правителствените разходи може да се реши всеки частен проблем. Това е сериозна заплаха пред стабилността“, заяви Петър Ганев, старши икономист в ИПИ.
Защо и как трябва да се променим, ако искаме да станем по-богати? Отговорът – в „Анатомия на кризата“.