Защо книжната онлайн търговия така и не избухна по време на COVID

Това заяви пред Economic.bg Десислава Алексиева, член на управителния съвет на Асоциация „Българска книга“ (АБК), представляваща над 130 издатели и търговци. С нея разговаряхме по повод Световния ден на книгата и авторското право, 23 април. 

Алексиева обърна внимание още, че онлайн търговията изключва цели групи потребители – като най-възрастните и най-младите читатели, което пък ощетява издателите.

Онлайн търговията не може да компенсира загубите от физическите магазини, както и не може да ги измести. Клиентите обичат миризмата на книгите и това да се потопят в тази утопия. При онлайн търговията този елемент на „цена за доставка“ също е ключов, защото по този начин книгата се оскъпява. Разбира се, има търговци, които предлагат безплатна доставка, но тогава загубите са за издателите“, пояснява Алексиева.

Ефектът COVID върху пазара

Между 20 и 30% е общият спад на продажбите на книги през месеците от януари до октомври 2020 г. спрямо същия период на 2019 г., показва проучване на АКБ. Участие в него са взели 67 респонденти, от които 77.6% издатели, 6% книготърговци и 16.4% съчетаващи двете дейности. Над половината от анкетираните посочват април като месеца с най-малко приходи, следван от месец май, когато действаха най-строгите ограничителни мерки в самото начало на коронавирусната пандемия. Именно в този период спадът в продажбите на книги е между 50 и 70%, сочат данните. 

Цели 72% заявяват, че след тежкия удар от пролетта са успели само частично да възстановят дейността си, а 18% продължават да изпитват изключителни сериозни затруднения. Всеки трети работодател през миналата година е бил принуден да намали служителите си с до 20%.

64% от респондентите споделят, че имат увеличение на приходите от онлайн продажби спрямо тези във физически обекти. 31% пък не виждат промяна в пропорционалното разпределение на приходите онлайн и от физически обекти и реализират същите продажби от собствените си онлайн магазини като преди кризата. 46% от издателите и търговците са успели да развият собствен онлайн магазин, но в същото време 54% не са развили нови подходи, партньорства и алтернативни методи на продажба в месеците на кризата.

Лентата назад

За да се реализират продажби, трябва да има нови заглавия, които да привлекат читателите. Според данни на Националния статистически институт (НСИ) се наблюдава една положителна тенденция в издателската дейност в България, която започва през 2012 г.

 

Поддържайки се едно средно ниво на около 5500 издавани книги в период 2007 – 2011 г., графиката започва да върви нагоре от 2012 г., когато отчита малко над 8 хил. заглавия. През следващите години тя търпи спадове и покачвания, но издадените книги се движат в този диапазон. 

Във всяка от трите години след 2017-а издадените книги са по над 8600, но има разлика при тиража. Най-ниският е през 2017 г. – малко над 4.87 млн. бройки, а най-висок е постигнат през 2018 г. – 9 млн. През 2019 г. бройката гони 6.33 млн. 

Бъдещето на книгата

Според Десислава Алексиева щетите от кризата могат да бъде преодолени, като едновременно с това се повишат и продажбите. Това може да се случи, ако се направят дългосрочни инвестиции в сектора.

„От изключително значение за пазара и неговото развитите по време на кризата е хората да имат достъп до книги и култура. Смятаме, че е изключително важно да бъдат подкрепени библиотеките, които ще задвижат колелото, след като бъдат вкарани в тях нови заглавия, а виждаме, че такива не липсват“, заявява тя.

По думите й веригата издатели-библиотеки-читатели, тъй като публичните библиотеки не са достъпни или предлагат стари заглавия поради липса на средства и поддръжка. По данни на АБК през последните години се наблюдава една сериозна тенденция за намаляване на обществените библиотеки и ако през 1989 г. те са били 9347, през 2008 г. наброяват едва 2351 на брой.

Книжният бранш – като един от засегнатите от ограничителните мерки – внесе предложение за включването му в Плана за възстановяване. Секторът поиска 90 млн. лв., които да бъдат вложени в книги за библиотеките през следващите 5 години.

Това финансиране ще помогне за закупуването на 7 млн. заглавия, иначе казано да се закупи по една книга на глава от населението. За жалост обаче в представения вариант на Плана за възстановяване, нашето предложение не фигурира“, заяви Алексиева.

По думите ѝ през последното десетилетие България отделя между 0.00 и 0.24 лв. на глава от населението за закупуване на книги за библиотеките. Като през 2009 г. е приет Закон за обществените библиотеки, с който са отделени общо 7 млн. лв., с които да се обновят заглавията по рафтовете. Сумата е крайно недостатъчна, изтъкна Алексиева. 

„Нашият план включва още и моментално възстановяване на училищните библиотеки, които да бъдат запълнени с нови заглавия, както и да се създаде механизъм за модернизация на обществените библиотеки, за да станат по-привлекателни. Надяваме се преди да бъде финализиран Планът за възстановяване, нашите предложения да бъдат включени“, коментира още Десислава Алексиева.

Четат ли книги българите?

Според проучване на анализаторската агенция Nielsen Bulgaria българите четат поне една книга годишно, а 60% четат до 10 книги. В изследването участват 500 души, представители на българското онлайн население на възраст 15+ години.

В отговор на въпроса колко книги/аудиокниги са прочели/изслушвали през изминалата година, 58% от респондентите са отговори от 1 до 10, 39% пък са прочели от 1 до 5, 19% – от 6 до 10, 22% са прочели повече от 10 книги през изминалата година. Една пета от анкетираните не са чели никакви.

Въпреки, че живеем в „дигитален свят“, и в проучването на Nielsen си проличава афинитетът на българския читател към традиционните форми. 78% от респондентите в проучването казват, че предпочитат да четат хартиени книги. Електронните остават сравнително по-непопулярни – 19% от анкетираните посочват този вариант за любим (било то на електронен четец, смартфон или др.). Само 3% споменават аудиокниги.

Половината от анкетираните пазаруват в книжарници, а вторият най-популярен метод за набавяне на книги са интернет приложенията за безплатно теглене. Всеки трети читател, участвал в проучването на Nielsen, казва, че си набавя книги от библиотеките, 28% – от близки или приятели, а 24% – от книжен или битпазар.

Проучването потвърждава наблюденията на АКБ, а именно, че потребителите предпочитат да пазаруват книги в книжарниците, а не в онлайн магазините.

Да спасим книгите от изчезване

Според Алексиева книгите имат бъдеще и то зависи от хората. По думите й мярката за намаляване на ДДС върху книгите от 20 на 9% – част от правителствените мерки за подпомагане на засегнатите от ограниченията бизнеси, е било от полза.

За съжаление, това е временна мярка, която ще приключи в края на годината. Книгите не се нуждаят от моментни решения, а от дългосрочни инвестиции и програми. Намаленото ДДС би следвало да бъде удължено, за да може да се развива сектора“, поясни още тя пред медията.

85% от издателите и търговците на книги, участвали в проучването на АБК, смятат, че намаленото ДДС трябва да стане постоянна мярка. 76% от респондентите заявяват, че мерките в подкрепа на бранша по време на кризата, предприети от държавата, са недостатъчни и настояват за по-голяма солидарност към културата.

Във Великобритания например ДДС върху книгите е 0%, а в редица европейски страни то е 5%, добавя Алексиева, пояснявайки, че целта на АБК е не просто да се грижи за продажбите на книги у нас, а да насърчава четенето и развитието на обществото чрез култура.