5 цигари за 1 яйце: или какво причиняват войните на икономиката

Ден след руската ракетна атака, украинският президент каза, че е "оставен сам" да се бори с Русия и призивите му за помощ към 27-те европейски държави, остават без отговор. Неговото разочарование беше излъчено в момент, когато руският конвой от танкове се намираше на 10 километра от столицата Киев, хиляди украинци бяха разселени и се приютиха в метростанции, за да се предпазят от бомби, които разрушават сгради и причиняват смърт, пише The Business Standard.

Минаха седмици на разговори и предупреждения, които само засилваха напрежението. Въпреки всичко, войната избухна. Руската атака срещу Украйна имаше особено значение, тъй като Европа видя първата такава война след Втората световна война. Но и за Азия, и Африка войната не е толкова далеч.

Основания за война винаги има, необходим е само някакъв предлог. Независимо дали става дума за британския въздушен удар срещу Аржентина от 1982 г., или удара на военновъздушните сили на Франция в Мали от 2013 г., американския въздушен, или безпилотен удар в Либия и Сирия, или пълномащабна война в Ирак и Афганистан – за всяка атака бяха измислени предлози, както в случая с руска инвазия в Украйна.

Често пъти обаче страните се оказват сами в битката с "врага" си. Нашествениците са могъщи, независимо дали са сами, или в група. Положението е по-лошо за жертвата, която в случая е Украйна. 

Останахме сами да защитаваме нацията си. Кой е готов да се бие с нас? Не виждам никого", каза президентът на Украйна Володимир Зеленски в петък.

На теория никой не иска война, но на практика тя се случва. Всички преговори и усилия на ООН се провалиха, и войната стана неизбежна. С всяка война обаче идва огромната цена, която трябва да бъде платена, предимно от воюващите страни, след това от съседите и останалия свят – пряко или косвено.

Войната означава кръв, разрушение, кланета, разселване, бежанци, глад. Това са човешки разходи. Има обаче и икономически разходи. В повечето войни публичният дълг, инфлацията и данъчните ставки се увеличават, потреблението и инвестициите намаляват, а военните разходи изместват по-продуктивните държавни инвестиции във високотехнологични индустрии, образование или инфраструктура – ​​всичко това се отразява сериозно на дългосрочните темпове на икономически растеж.

5 цигари за едно яйце

През миналия век светът стана свидетел на две от най-лошите войни в човешката история, като втората беше най-разрушителната и скъпа, унищожи голяма част от Европа и Азия, и части от Африка. Освен че нанесоха зашеметяващи жертви както на военните, така и на цивилните, битките и бомбардировките от Втората световна война изравниха градове и населени места, разрушиха мостове и железопътни линии, и попариха провинцията.

Недостигът на храна, гориво и всякакви потребителски продукти продължи и в много случаи се влоши, след обявяването на мира. Опустошените от войната Европа и Япония, не можеха да произвеждат достатъчно стоки за собствения си народ, още по-малко за износ.

Страните похарчиха повече пари за Втората световна война, отколкото за всички предишни войни взети заедно. До 1945 г. изтощените държави се сблъскват със сериозни икономически проблеми като инфлация, дълг, търговски дефицити и дефицити на платежния баланс, също и с разочароващи усилията за възстановяване.

Запасите от злато и долари са изчерпани. Много страни се оттеглиха от пазара. Комунистическата Източна Европа го изостави напълно. Световната многостранна финансова и търговска система беше изправена пред сериозна заплаха.

Обединеното кралство се превърна от най-големия кредитор в света до най-големия длъжник в света. Държавите разпродадоха по-голямата част от своите златни и доларови резерви, както и чуждестранните си инвестиции, за да платят за войната. Тежките инфлации поразиха отслабените икономики. До 1948 г. цените на едро са с 200% по-високи в Австрия, с 1820% по-високи във Франция и с огромните 10 100% по-високи в Япония, отколкото преди войната, според Международния валутен фонд (МВФ).

През 1948 г. френското правителство девалвира франка с 80%, което направи банкнота от 5000 франка практически безполезна. В някои страни, като Германия, паричната система се срина. Хората прибягват до бартер, като често използват цигарите като пари.

И Първата, и Втората световна война бяха много скъпи за Обединеното кралство, като увеличиха рязко националния й дълг поради реконструкцията и създаването на социалната държава.

Националният дълг на Обединеното кралство нарасна до 150% в края на Втората световна война, което го накара да разчита на заеми от САЩ, чието изплащане отне много десетилетия.

Кой спечели?

Не всички държави бяха на загуба.

Само Съединените щати бяха излезли от Втората световна война със силата и ресурсите да помогнат. Глобалните дългове се дължат предимно на САЩ. Според МВФ до 1947 г. Съединените щати са натрупали 70% от световните златни резерви. Повечето от глобалните дългове се дължат на Щатите.

Втората световна война изглежда беше история за икономически успех за САЩ, които получиха стимул от увеличаването на разходите, тъй като толкова малка част от войната се води на американска земя. Щатите отбелязаха най-бързия икономически растеж в историята си не при възстановяването от Голямата депресия, а след голямата война, когато страната беше почти при пълна заетост. Частната и женската заетост нарасна, както и производителността на индустрията.

Европа също стана по-просперираща от всякога и се върна към предвоенните нива на производство в рамките на 5 години.

Войните правят глада по-вероятен. Съветският съюз, една от воюващите сили във Втората световна война, пострада най-много от масов глад, като загуби около 7 млн. граждани от глад. Украйна пък загуби над 3 млн. или близо 8% от населението си, заради глада, според дебат на Vox за икономиката на Втората световна война.

Войната означава смърт и разрушения, а печалбите, направени от война, ако има такива, никога не биха стрували цената на човешки животи и страдания.

Сега, когато Русия и Украйна са във война, светът оценява възможното въздействие на войната. САЩ и техните съюзници обявяват редица санкции с цел да извадят Русия от глобални сделки.

Войната засегна и без това нестабилния пазар на суров петрол и вероятно глобалният пазар на суровини също ще понесе удар. Целият свят беше изправен пред най-тежката си битка срещу пандемията COVID-19 и се бори да се възстанови от икономическите сътресения. Сега войната определено ще увеличи глобалните неволи, въпреки призива на британския министър на отбраната, че те няма да предизвикат европейска война, като същевременно помагат на Украйна да се „бори на всяка улица“.

Докато се съобщава за жертви, лидерите на Световната банка и МВФ предупредиха, че инвазията на Русия ще има последици за възстановяването на световната икономика и ще добави значителен икономически риск за региона и света.

Три сценария за кризата в Украйна

Bloomberg Economics прогнозира три сценария за кризата в Украйна. Първо, бързият край на борбата ще предотврати по-нататъшна възходяща спирала на стоковия пазар. Във втория сценарий се очертава продължителен конфликт с по-строг отговор на Запада и прекъсвания на руския износ на петрол и газ. Това ще доведе до по-голям енергиен шок и сериозен удар върху световните пазари.

В най-лошия сценарий Европа може да прекъсне доставките на газ, което ще предизвика рецесия, докато САЩ ще претърпят значително по-строги финансови загуби, по-голям удар за растежа.

Войните са непредвидими и реалните им резултати може да са още по-объркани. Бангладеш също има търговски и инвестиционни отношения както с Русия, така и с Украйна, които биха понесли удар, ако кризата се удължи, или се разпространи в по-широка война. Днешният свят е много по-интегриран, отколкото в ерата на световните войни през миналия век, и никоя страна не може да остане далеч от последствията от война във време, когато глобалната война срещу коронавируса все още не е приключила.