500 лева минимална пенсия?

Как да стане минималната пенсия 500 лева? Много просто, казват популистите – променя се едно изречение в закона. А пари откъде? Пари има, ако има желание и воля. Просто се прави ясна сметка какво има в държавата.

На мнозина може би им се вижда безсмислено да се обръща внимание на тези приказки. Само че те се повтарят отново и отново, от едно телевизионно студио в друго. И дори интервюиращите журналисти нямат "желание и воля" да направят сметка и да попитат популистите защо разпространяват небивалици. А сметката е наистина проста и ясна.

Колко струват пенсиите?

През 2014 година за пенсии ще бъдат платени 8,1 милиарда лева - почти 10% от националния БВП. При минимална пенсия около 150 лева днес, исканите 500 лева означават горе-долу трикратно повишение и на останалите пенсии. При малко над 300 лева днес, средната пенсия ще трябва да стане над 900 лева. При около 2,2 милиона пенсионери и при най-занижени сметки за пенсии годишно ще са нужни поне 20 милиарда лева, т.е. още около 12 милиарда. Откъде биха могли да се вземат тези пари?

Днес пенсиите идват почти по равно от осигуровки и от данъци. За да се съберат още 12 милиарда, работещите около 2,7 милиона българи и техните работодатели ще трябва солидарно да внасят за осигуровки около 2,5 пъти повече или приблизително две трети от днешните заплати. От друга страна, също толкова ще трябва да се повишат и данъците. Така за пенсии ще отидат още около 25 на сто от заплатите и от печалбите на бизнеса. Отделно ДДС ще трябва да скочи на около 50%, със съответното отражение върху всички цени. Да не говорим за акцизите. За тези, които случайно не знаят, да кажем, че за 2014-та са планирани 8,3 милиарда от ДДС и 4,4 милиарда от акцизи. Излиза, че вариантът да се вземат още 12 милиарда чрез повишение на осигуровки и данъци би означавал пълна катастрофа за бизнеса и домакинствата, което го прави невъзможен.

И още едно число – тази година се очаква общите приходи на държавата от данъци да бъдат 17,3 милиарда. А това означава, че също толкова катастрофално невъзможна е и идеята недостигащите пари за пенсии да се набавят чрез съкращаване на други държавни разходи – тогава ще трябва да се закрият почти изцяло здравеопазването, образованието, армията и МВР. А администрацията да се разпусне.

Да разгледаме отделно и любимото предложение на всички популисти – премахване на плоския данък и замяната му с пропорционално облагане. Това, разбира се, е възможно. Във всеки случай обаче при днешните 2,6 милиарда от данъка върху доходите на физическите лица и 1,6 милиарда от корпоративния данък положителният финансов резултат от гледна точка на задачата да се намерят още 12 милиарда ще е толкова незабележим, че дори не си заслужава да се говори за него.

Магията на златото

Така стигаме до златото - "черешката" на тортата на популистите, магическо решение на всички проблеми, несметно и неизчерпаемо богатство, което би ни дало възможност да направим каквото си поискаме, стига "да си го вземем". Подобни приказки винаги и навсякъде са били съблазнителни, а днес у нас на мнозина сигурно им се виждат и правдоподобни. Вероятно поради неосведоменост, а и защото по принцип е достъпно и "патриотично" бедността да се обяснява с "алчните чуждестранни капиталисти". Но да приемем, че наистина става дума за "пладнешки грабеж" и да видим колко може да спечели държавата, ако развали златните концесии и сама се захване за този бизнес.

Популистите казват - стотици милиарди и даже трилион. Обикновено в дъното на това твърдение стои елементарна заблуда – установените залежи злотоносна руда се умножават по цената на чистото злато все едно килограм руда означава килограм злато. Тази сметка освен това се крепи на напълно погрешното разбиране, че златодобивът е нещо като да събираш от бога дадена дъждовна вода и да я продаваш.

Всъщност, откритите в България руди съдържат между 2% и 4 % злато. Освен това, за да се изчислят потенциалните печалби, трябва от стойността на златото да се извадят всички огромни разходи – от добива на рудата, през преработката ? до концентрат и после до метал, до реализацията му на металната борса. Както и присъщите технологични загуби, които днес са между 30% и 50%.

Така според последните официални данни "на отчет" у нас се водят запаси от около 27,3 милиона тона руди, съдържащи злато, и около 128 тона чисто злато, подлежащо на извличане. По днешни цени това прави около 8 милиарда лева.

Засега в България има две ефективно действащи златни концесии, като по-съществената е находището в Челопеч. През миналата година от него са добити 2 милиона тона руда, от които е произведен 126,6 тона концентрат. От него пък са получени малко над 4 тона злато. Счетоводната печалба е 156 милиона долара, но преди отчисляването на лихви по кредити, данъци и амортизации.

Тези числа, разбира се, са ориентировъчни, включително понеже цената на златото е много нестабилна във времето. Неслучайно преди десетина години предишният концесионер на Челопеч фалира. Във всеки случай обаче, ако държавата поеме този риск и развали концесиите (със съответните юридически проблеми и финансови неустойки), тя ще трябва първо да направи огромни инвестиции, после да поеме огромните разходи по производството, за да получава в края на краищата печалби (при това несигурни), които годишно се измерват не в милиарди или трилиони, а в десетки милиони. Така че за 500 лева минимална пенсия не може да се разчита и на златото. Дори и да имаше как да извлечем и да продадем всичките му залежи наведнъж.

Няма друг начин да се повишат пенсиите освен чрез повече инвестиции, по-конкурентоспособна икономика и много, ама много работа. Не по-малко важно е обаче да бъдат забравени златните химери на популистите. Докато има кой да им вярва, те ще продължат да ги повтарят, макар много добре да знаят, че разпространяват небивалици. Това е тяхната сметка, за да останат по-дълго в бизнеса с политиката.

DW.DE