Над 21 млн. лв. е загубата на БДЖ за половин година
Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията отчете последната година от дейността си
Снимка: Стилиян Гребеничарски
~ 2 мин.
Загубите на Холдинг Български държавни железници за първите шест месеца от годината възлизат на над 21 млн. лв. Това стана ясно по време на публичния отчет на Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията за последната година.
Държавният железопътен оператор има общи задължения за 605 млн. лв. Основна цел пред холдинга и министерството е постигането на споразумение за разсрочване с облигационери и кредитори. Направено е предложение за 30% опрощаване на дълговете и срок на изплащане от 6 години. Първоначалното предложение бе 10-годишен период без намаляване на задълженията, но то не се прие от кредиторите.
Министър Данаил Папазов посочи, че резултатите на дружествата, чиито принципал е министерството са като цяло добри, но проблемни продължават да бъдат тези от железопътния сектор. Национална компания Железопътна инфраструктура е с втората най-голяма загуба след БДЖ - 18,7 млн. лв. Осигурено е финансиране, както за съфинансиране на ключовите европейски проекти по модернизация и рехабилитация на инфраструктурата, така и за ремонтите, които компанията извършва със собствени средства. Друг приоритет пред ведомството е бързото завършване на множеството проекти в изпълнение, за да може секторът да повиши ефективността си.
Летище София е регистрирало печалба от 1,8 млн. лв. за полугодието, аеропортът в Пловдив е на загуба от 363 хил. лв. След дългогодишно натрупване на отрицателни финансови ресултати, Български пощи записва печалба от 146 хил. лв. Добрият резултат се дължи на обновяването на мрежата от пощенски станции и обогатяването на гамата от услуги. Пощенският оператор вече може да пласира ваучери за храна, а електронният картон позволява на пенсионерите да получат пенсиите си във всяко населено място.
Над 2 млн. лв. е печалбата на Пристанище Варна ЕАД, а 96 хил. лв. е тя на държавното Пристанище Бургас.
Данаил Папазов обяви, че по Оперативна програма "Транспорт" 2007 - 2013 г. са разплатени 555 млн. лв. за дванадесет месеца, което се разнява на приблизително една трета от общия бюджет на програмата. „Следващата седмица ще бъде сключен договорът за рехабилитация на железопътна гара Бургас“, съобщи министърът. Сключени са 115 договора по програмата като е договорен целият наличен финансов ресурс. Сред основните цели на министерството през изминалата година бе налагането на по-бързо темпо на работа, за да се изпълнят всички проекти в рамките на програмния период. В тази връзка през последните седмици се проверяват всички големи инфраструктурни обекти на място, за да не се допусне забавяне.
Папазов посочи, че от юни 2013 г. досега са изготвени 12 законопроекта и са приети 38 подзаконови акта, чиято цел е разрешаване на проблемите в сектора, подобряване на бизнес средата и намаляване административна тежест.
По време на отчета за дейността на МТИТС, заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Георги Тодоров заяви, че са въведени 216 нови електронни административни услуги, от които могат да се възползват гражданите, бизнеса, централната и местна власт. Реализирани са и 200 електронни вътрешно-административни услуги и е създадена свързаност на 32 регистъра в държавната администрация.
Държавният железопътен оператор има общи задължения за 605 млн. лв. Основна цел пред холдинга и министерството е постигането на споразумение за разсрочване с облигационери и кредитори. Направено е предложение за 30% опрощаване на дълговете и срок на изплащане от 6 години. Първоначалното предложение бе 10-годишен период без намаляване на задълженията, но то не се прие от кредиторите.
Министър Данаил Папазов посочи, че резултатите на дружествата, чиито принципал е министерството са като цяло добри, но проблемни продължават да бъдат тези от железопътния сектор. Национална компания Железопътна инфраструктура е с втората най-голяма загуба след БДЖ - 18,7 млн. лв. Осигурено е финансиране, както за съфинансиране на ключовите европейски проекти по модернизация и рехабилитация на инфраструктурата, така и за ремонтите, които компанията извършва със собствени средства. Друг приоритет пред ведомството е бързото завършване на множеството проекти в изпълнение, за да може секторът да повиши ефективността си.
Летище София е регистрирало печалба от 1,8 млн. лв. за полугодието, аеропортът в Пловдив е на загуба от 363 хил. лв. След дългогодишно натрупване на отрицателни финансови ресултати, Български пощи записва печалба от 146 хил. лв. Добрият резултат се дължи на обновяването на мрежата от пощенски станции и обогатяването на гамата от услуги. Пощенският оператор вече може да пласира ваучери за храна, а електронният картон позволява на пенсионерите да получат пенсиите си във всяко населено място.
Над 2 млн. лв. е печалбата на Пристанище Варна ЕАД, а 96 хил. лв. е тя на държавното Пристанище Бургас.
Данаил Папазов обяви, че по Оперативна програма "Транспорт" 2007 - 2013 г. са разплатени 555 млн. лв. за дванадесет месеца, което се разнява на приблизително една трета от общия бюджет на програмата. „Следващата седмица ще бъде сключен договорът за рехабилитация на железопътна гара Бургас“, съобщи министърът. Сключени са 115 договора по програмата като е договорен целият наличен финансов ресурс. Сред основните цели на министерството през изминалата година бе налагането на по-бързо темпо на работа, за да се изпълнят всички проекти в рамките на програмния период. В тази връзка през последните седмици се проверяват всички големи инфраструктурни обекти на място, за да не се допусне забавяне.
Папазов посочи, че от юни 2013 г. досега са изготвени 12 законопроекта и са приети 38 подзаконови акта, чиято цел е разрешаване на проблемите в сектора, подобряване на бизнес средата и намаляване административна тежест.
По време на отчета за дейността на МТИТС, заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Георги Тодоров заяви, че са въведени 216 нови електронни административни услуги, от които могат да се възползват гражданите, бизнеса, централната и местна власт. Реализирани са и 200 електронни вътрешно-административни услуги и е създадена свързаност на 32 регистъра в държавната администрация.
