Неофит e новият патриарх на България

Новият патриарх на Българската православна църква от Патриаршеския избирателен църковен събор е митрополит Неофит. Той беше избран с 90 гласа от присъстващите на църковния събор общо 138 делегати. Гавриил е получил 47 гласа. Изборът е утвърден с протокол на Патриаршеския избирателен църковен събор.

Неофит водеше убедително още на първия тур. Точно в 14:01 часа варненският митрополит Кирил обяви официално, че русенският владика е избран законно и канонично за български патриарх.

"Имаме патриарх и неговото име е Неофит", заяви пред Синодалната палата и митрополит Йосиф.

До избора се стигна след гласуване на втори тур. На него останаха двамата митрополити, а третият участник - старозагорският митрополит Галактион отпадна с едва 22 гласа на първия тур.

По неофициална информация Неофит е подкрепен на втори тур от Русенската, Пловдивската, Врачанската и от епархиите, подкрепили преди това на първото гласуване Галактион. Зад Гавриил най-вероятно са застанат само неговите хора от Ловчанската и Софийската епархии.

Смята се, че новият патриарх ще продължи линията на покойния Дядо Максим, тъй като винаги е бил сред приближените му и се води негов духовен ученик.

Светското име на митрополит Неофит е Симеон Николов Димитров. Роден е на 15. 10. 1945 г. в гр. София. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсa на която завършва през 1965 г. От м. септември 1967 г. е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. той е на богословска специализация в катедрата по "Църковно пение" при Московската духовна академия.

От 01. 09. 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София. На 03.08.1975 г. в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий (б. Ню-Йоркски митрополит).

На 15.08. с. г. патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25.03.1976 г. в столичния катедрален храм "Св. Неделя" и за йеромонах. От 30.09.1975 г. той е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15.07.1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пение и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г. По време на това негово служение, на 21.11.1977 г. в столичния катедрален храм "Св. Неделя" е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх Максим. От 01.01.1981 г. до м. декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия.

Като такъв на 08.12.1985 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Левкийски" и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит. От 01.12.1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, а на 26.07.1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения от 01.07. с. г. Богословски факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски". Този пост той заема до м. януари 1992 г. От 27.01.1992 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при ПКСХП "Св. Александър Невски". На 27.03.1994 г. е избран, а на 03.04. с. г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит.

От 17.12.2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.
Към момента Негово Високопреосвещенство Русенски Митрополит Неофит е и председателстващ заседанията на Св. Синод на БПЦ, а също е избран за председател на синодалната Просветна комисия.