Обречени ли сме заради „бебе-рецесията”?

Напоследък в България се налага тезата, че има някаква невиждана драма с раждаемостта и трябва бързо, спешно нещо да се прави. В началото на годината се появи „новината”, че страната отчита най-ниска раждаемост от 1945 г. насам – през 2012 г. били родени по-малко бебета дори от кризисната 1997 г. Наистина драматично, но безкрайно невярно или поне некоректно цитирано – въпросните данни нямат нищо общо с официалната статистика за раждаемостта. Данните на НСИ за 2012 г. вече са налични и макар наистина да показват спад на раждаемостта, то тя остава на нива около 70 хил. бебета на година, което е близо до нивата от 2004 г. например.

Тази седмица бе публикуван и доклад на Евростат, който алармира за „бебе-рецесия” в Европа и хвърля допълнителнa светлина върху проблема. Видно е, че икономическите процеси влияят сериозно на раждаемостта и след избухването на кризата (2008-2009 г.) в цяла Европа раждаемостта тръгва надолу. Интересно е, че се наблюдава времеви лаг, тоест осезаемият ефект върху раждаемостта се появява 1-2 години след настъпването на икономическите проблеми – това се дължи както на минимум 9-те месеца разлика между взимането на решение за дете и появата му, така и най-вероятно на нужното време за осъзнаването за дълбочината на проблемите от обикновените хора.

Прави впечатление, че връзката между икономическите реалности (измерени чрез промените в БВП) и раждаемостта (в случая промените в т. нар. тотален коефициент на плодовитост) в България е най-силна от всички страни в ЕС. Важно е и че въпросният времеви лаг в България почти го няма, тоест тук решенията на семействата се влияят непосредствено от икономическите реалности и най-вече от нарастването на безработицата. С други думи, когато заетостта върви надолу, се раждат по-малко бебета. В периода 2009-2012 година, когато е и големият спад в заетостта, раждаемостта в страната е спаднала с около 12 хил. бебета или около 15% спад. Полетът надолу се успокоява през последната година и ако заетостта наистина тръгне нагоре, то още през 2013 г. може да видим по-различни данни.

Не трябва да забравяме и че населението на страната намалява, тоест абсолютната бройка бебета е нормално да върви надолу, тъй като има по-малко потенциални родители – населението на възраст между 20-29 години например вече е под 1 млн., като от 2009 г. е намаляло с около 100 хил. човека. Средната възраст на майките при раждане на първо дете също плавно расте – от близо 25 г. през 2004-2005 г. до над 26 г. през последните 2-3 години. Така че ако гледаме коефициента на раждаемост, който отчита и промените в населението, се вижда, че раждаемостта през 2012 е сходна с тази от 2006 например и полетът надолу вече е почти напълно овладян.

Всички тези данни наистина не са положителни, но все пак трудно можем да говорим за някаква огромна драма с раждаемостта през последната една година. Раждаемостта зависи от икономиката и по-специално от заетостта и наистина също беше изпаднала в „рецесия”, която вече най-вероятно е ударила дъното си. Ефектите на „рецесията” при бебетата обаче не са необратими. Раждаемостта трябва да се разглежда дългосрочно и от гледна точка на семейството – повечето семейства в страната имат или биха имали едно или две деца (коефициентът на плодовитост в страната е 1,5) и ако кризата просто е отложила това решение с една или две години, то дългосрочният ефект върху демографията на страната не би бил толкова сериозен. Казано по-просто, ако икономиката ни се възстанови и генерираме по-висока заетост, то „бебе-рецесията” от последните години няма да ни тежи в бъдеще.

Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg