Пенсионните фондове продължиха с добрите резултати и през 2012 г.

- Г-н Абаджиев, каква е оценката ви за дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване през 2012 г.?

Трябва да кажа със задоволство, че въпреки трудностите сме доволни от постигнатото. Препятствията са разбираеми - развитието на икономиката, тенденцията на пазарите, непреминаващата криза. Всичко това създаваше трудности на пенсионно осигурителните дружества.

Резултатите при тази ситуация са добри. Можем да оценим 2012 г. като продължение на тенденциите в работата на компаниите досега. Активите в края на годината ще достигнат границата 6 млрд. лв.

 

- На какво се дължи това – на продължаващите вноски или дейността на дружествата?

И продължаващите вноски имат своята тежест. Ако погледнем обаче движението на активите ще видим 25% ръст на средствата през деветмесечието на тази година. Тази положителна тенденция означава повече средства по индивидуалните партиди на осигурените лица и по-висок доход при пенсиониране.

Заедно с постиженията, за които говорим, трябва да се споменат и някои цифри, които по-рядко се коментират. А именно – пенсионните фондове не са само касички, които събират пари. Въпреки че от универсалните пенсионни фондове (УПФ) все още не е започнало изплащане на пенсиите, то от професионалните и доброволните, и съвсем малко от универсалните, се правят плащания към осигурените лица.

От 2002 г. до края на септември 2012 г. са изплатени около 580 млн. лв. Това са средства за пенсии, еднократни пенсионни плащания, средства изплатени на наследниците на осигурени лица… Освен това има една сума, която се превежда към Националния осигурителен институт (НОИ) от професионалните пенсионни фондове (ППФ) при пенсиониране. Сумата към момента е 239 млн. лв. Ако сметнем активите плюс изплатените средства – сумата отдавна надхвърля 6 млрд. лв.

Другата положителна тенденция е увеличението на броя на осигурените лица – над 4 млн. души във всички фондове. Най-много, разбира се, са осигурените в УПФ.

 

- Как се движат резултатите на доброволните фондове?

Ситуацията около доброволните фондове (ДПФ - III стълб) засега е леко "замразена". Там осигурените са около 600 хил. души. Темпът на нарастване на осигурените в тези фондове е по-нисък. Можем да кажем, че тук не сме удовлетворени от резултатите, но факторите, които влияят върху дейността на III стълб са много – хората може би нямат достатъчно средства, които да внасят, зависими сме и от осигурителната култура.

Големият потенциал на допълнителното пенсионно осигуряване е именно в развитието на III стълб. В УПФ има около 3 млн. осигурени, а в ДПФ – едва 600 хил. В универсалните фондове хората се осигуряват на база работна заплата, а те са потенциални клиенти на III стълб. Трябват мерки, дори и от държавата, за стимулиране на осигуряващите се в доброволните фондове. Хората, които могат и желаят да отделят средства трябва да се стимулират. Нормата от 10% от заплатата, които сега не се облага, трябва да се повиши.

От 2018-2023 г. започва изплащането на пенсиите от УПФ и заедно с дохода от доброволното осигуряване можем да се доближим максимално до мечтаното замества на дохода преди пенсиониране в рамките на 75-80%. Това е европейска норма, която трябва да преследваме. Всеки от трите стълба на нашата пенсионна система трябва да дава своя принос и тогава хората ще започнат да получават достойни доходи.

 

- И други браншове искат облекчения. Кое дава основание за исканите стимули от III стълб?

Не се оценяват достатъчно ефектите от капиталовото осигуряване. От една страна се решава един социален проблем – пенсиите. Самият характер на работата на капиталовите пенсионни фондове рефлектира и върху икономиката на страната. Тези 5-6 млрд. лв. активи, за които говорим основно се инвестират в българската икономиката. Но не всичко може да се вложи у нас, затова и малка част се инвестира и в чужбина.

Резултатът от инвестициите влизат като средства по индивидуалните партиди на осигурените лица. 100% от дохода от инвестициите при УПФ е за осигурените. Имаме съчетание на икономическия и социален ефект от дейността на пенсионните фондове.

Схемите в Чили, с която се сравняваме, след 30 години дейност управляват над 150 млрд. долара – средства, които основно се инвестират в местната икономика. 11% от БВП на Чили се дължи именно на дейността на пенсионните фондове.

 

- През тази година отново се постави под съмнение дейността на дружествата. Защо?

За периода от 2002 до 2011 г. включително, средната годишна доходност на пенсионните фондове е над 5%. Това е добър резултат, защото през 2008 г. активите на дружествата се понижиха с 25%, но на фона на срива с 80% на фондовата борса. На следващата година вече успяхме да излезем на плюс. Икономистите оценяват много добре тези резултати. Резултатите на пенсионните фондове трябва да се гледат дългосрочно, защото това са дълги пари.

Добри са и показателите за 2012 г. въпреки трудностите – за десетте месеца доходността е над 6%., а акумулираната доходност от УПФ за периода от 2002 г. насам е 60%.

Един от положителните ефекти на кризата е, че пенсионните фондове се научиха да работят в такава ситуация, защото никой не може да гарантира, че подобно нещо няма да се повтори в бъдеще.

Напоследък се изговориха доста глупости за нашата дейност. Нашият 3-стълбов модел се отчита като най-добра, модерна и сполучлива структура. Това е мнение и на Международния валутен фонд (МВФ), който препоръча системата да се развива, за да дава по-добри резултати.

Меко казано е нелогично държавата да се откаже от тази система. Още повече, че сега се очаква да започнем да берем плодовете от тази система – през 2023 г. започва масовото изплащане на пенсиите във II стълб. Приказките, че не се знае къде отиват парите от пенсионните фондове са несъстоятелни. Знае се – на петия ден всички средства са инвестирани. Всеки ден Комисията за финансов надзор (КФН) получава информация за парите и инвестициите. Всеки може да погледне и да види.

Може да се погледне и 10 години назад къде са били вложени средствата. Не вярвам хората тихо и мирно да се съгласят да се загубят 5 млрд. лв., които са по техните лични сметки. Тези пари ще бъдат получени от осигурените като допълнителна пенсия към тази от държавното обществено осигуряване (НОИ).

Има държави, които направиха глупостта да национализират парите от частните пенсионни фондове, но не успяха да подобрят бюджета на общественото си осигуряване.

 

- Какво предстои пред частните пенсионни фондове?

Проблемите в първия стълб са ясни, не искам да навлизам в тази тема. Не трябва обаче да прехвърляме проблемите от болната на здравата ръка, а да търсим начин за стабилно развитие на пенсионната система. И при нас има новости, които трябва да се въведат.

Предстои да допълним Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с предстоящите плащания от 2023 г. Липсва уредбата за УПФ, която беше дълго отлагана. Необходимо е да се допълни правната рамка за плащанията от доброволните и професионалните пенсионни фондове. С Министерство на финансите и КФН стигнахме до извода, че трябва да се напише по-широк проект за изменение и допълнение на КСО, а не всеки проблем да се решава на парче.

От няколко години говорим и за въвеждане на мултифондовете…

 

- Докъде стигна въвеждането им?

Доникъде. Имаше проект, сега има нов. Имаме желанието, ние и КФН, мултифондовете да се въведат. Те са необходимост най-вече за осигурените лица, на които им предстои скорошно пенсиониране. Техните средства трябва да се отделят в консервативни фондове и да се инвестират внимателно, тъй като не сме застраховани, че няма да се повтори нова криза.

 

- Кога започва първото изплащане на пенсии от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване?

Масово ще започне през 2023 г., когато родените през 1959 г. ще навършат възраст за пенсиониране. Законът дава възможност, ако някой осигурен има добри натрупвания по личната си партида да се пенсионира 5 години по-рано. Този срок не е задължителен.

 

- Изплащането на пенсии ли е следващото предизвикателство, което ви предстои?

Ние и сега изплащаме. Процесът е проигран, но има неща, които трябва да се усъвършенстват – натрупването на резерви, гаранциите за средствата, наследствените права…

Когато човек е пенсиониран, неговите средства ще продължат да носят доходност, но тези пари не трябва да се инвестират по общия начин.

 

- Какви са очакванията ви за 2013?

За съжаление нещата не могат да се прогнозират ясно. Надеждата ни е, че икономиката на България ще дръпне напред, защото от това зависят доходите на хората, които са основополагащи. Вноската от 5% на 1000 лв. е едно, но на 3000 лв. съвсем друго.

Ресурсът на пенсионните фондове трябва да се използва по-ефективно, за да носи пенсионна доходност и ползи за икономиката на страната. Понякога сме принудени да търсим начини за доходност от инвестиции извън страната, защото най-важното е добрата доходност за клиентите.

 

- Можем ли да очакваме намаление на таксите за управление на средствата през следващата година?

Тези, които говорят, че таксите са високи трябва да знаят, че разходите не се понасят от пенсионния фонд, а от дружеството. Тук говорим за инвестиции, за такси и комисиони. В контекста на всички промени трябва да се реши и въпросът с таксите. Нашата принципна позиция е, че има място за намаление. Самите дружества вече започнаха да ги понижават.

Управлението на активите не е проста работа. То струва пари – плаща се на банките попечители, за търговията на борсите… Всичко това са такси, които плащат дружествата. Повече от 10 години компаниите отчитаха загуба, докато осигурените лица и фондовете нямаха такава. Намалението на таксите трябва да е по-плавно и след оценка на възможностите.

Един от начините за намаление на тази такса е спестените средства да се прехвърлят за трупането на резерви в УПФ – средства, които да се ползват от фондовете за плащане на пенсии на хора, които живеят над средната продължителност на живот в България.