Трупаме дефицити, а после се чудим защо теглим дългове

Настоящата година е шестата поредна с бюджетен дефицит. Годината е турбулентна, сменя се властта, което в родните условия означава, че бюджетът пак е леко изпуснат и дупката е по-голяма от планираното. Средносрочната фискална рамка залага дефицит и за следващите три години, при това без да отчита негативните развития през последните месеци. Казано с други думи, ако не променим нещо във фискалната си политика, страната ни е изправена пред едно цяло десетилетие на неизменни дефицити, което прави невъзможно поставянето ни в какъвто и да е списък на финансово отговорни страни. На фона на тези фискални реалности е направо неразбираемо как темата за новите дългове продължава да изненадва обществото.

Към бюджетните дефицити в случая трябва да прибавим и трупането на „скрити” дефицити, които са резултат от класически популизъм и проявленията на клиентилизъм в страната. В енергетиката „скритите” дефицити вече минават 3 млрд. лв. и вероятността да легнат на гърба на данъкоплатеца въобще не е малка. Участието на данъкоплатците (разбирай нов дълг) в разрешаването на случая „КТБ” също е много вероятно – било то сценарии с изплащане на влоговете или оздравяване на банката. В здравеопазването също бият камбаната за голям дефицит през тази година. Онзи ден пък стана ясно, че пак ще спасяваме/подкрепяме държавната железница. Общо взето, т. нар. „скрити дефицити” изглеждат по-плашещо и от видимите такива.

Така очертаната картина не е приятна, но това съвсем не означава, че се задава страшна буря в родните финанси в идните няколко месеца. Служебното правителство няма мандат да тегли големи външни заеми, а по-всичко личи, че няма и толкова спешна нужда. В края на юни, точно по време на банковите събития, пласирахме емисия за близо 3 млрд. лв. на международните пазари, които подкрепиха фискалния резерв и в голямата си част са още там – към края на миналата седмица във фискалния резерв има близо 7 млрд. лв. В тази сметка изключваме 1,2 млрд. лв., които са въпросният шестмесечен дълг, емитиран от правителството за да се справи с банковата ситуация – те имат конкретно предназначение и ще бъдат върнати до края на годината и затова ги оставяме настрани. С наличния ресурс във фискалния резерв общо взето няма проблем да се покрие дефицита от тази година и голямото плащане по външния дълг в началото на следващата година.

Служебното правителство не трябва да мисли за нови дългове сега, а по-скоро да държи здраво бюджета, да изчисти всички въпроси около изпълнението му и евентуалната дупка, както и да подготви някакъв проект за актуализация. Последното е по-скоро превантивна мярка, която да послужи при сценарии на нова политическа нестабилност и невъзможност да се състави правителство. Дори и да не се формира някакво мнозинство, важното е, че през октомври ще има парламент, което отваря възможност за корекции по бюджета. Новият парламент вече ще трябва да вземе отношение и по ситуацията около КТБ, което може да наложи нов дълг.

Всъщност последното към момента е най-неясният въпрос, тъй като до каквито и изводи да достигнат квесторите и одиторите, решението най-вероятно ще е политическо и под една или друга форма ще изисква работещ парламент. Ако се стигне до крайния вариант, а именно отнемане на лиценза и изплащане на гарантираните депозити, нов дълг при всички положения ще е нужен, но и съвсем постижим като срокове с работещ парламент от октомври. И тук служебното правителство не може да направи много – едва ли ще има решаваща роля по отношение на КТБ, няма отношение и към поемането на нови дългове.

Вместо да се фокусират в предизборното наплашване от финансов колапс на държавата, политическите партии най-добре да заявят как ще избягат от спиралата на дефицитното харчене и как ще адресират „скритите” дефицити в отделните сектори. Забележете, че държава генерира проблеми във почти всичко до което се докосне – отказва да отпусне примката от енергетиката и тотално я съсипа, държи монопола в здравето и всяка година парите не стигат, имаше си любима банка и я събори, отказа се да приватизира железницата и сега пак е ред на данъкоплатците и т.н. и т.н. Ако не искаме да трупаме нови дългове, не трябва просто да решаваме чисто финансови въпроси, а де се преборим с присъщия ни популизъм и клиентилизъм.

 Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg