АЕЦ „Белене“ може да се рестартира, за да се подхранват олигархични кръгове

Отговориха ли официално публикуваните доклади от Българска академия на науките (БАН) за АЕЦ „Белене” на въпросите, на които се очакваше да получим отговор?

Докладът на Българска академия на науките е наистина много подробен, изключително детайлен от гледна точна на анализа на икономическата ситуация в България, региона и Европа. Става ясно как тя ще се отрази в близките 30 години на потреблението на енергия в Европа, на цените в страната и нуждата ни от нови енергийни мощности.

След подробния анализ следват едни наглед задълбочени, но реално доста повърхностни заключения. Те целят да оправдаят построяването на АЕЦ „Белене” на всяка цена, независимо от това колко е скъп проектът и дали единичната цена на електроенергията от новата централа ще е конкурентна на пазара. Явно има политически натиск да се рестартира проекта и БАН е била натисната да произведе такива заключения. Казвам натисната, защото много ясно се вижда, че крайното заключение между версията, която изтече в медиите и версията, която беше публикувана от БАН, се различават на 180 градуса.

АЕЦ "Белене" може да се рестартира под натиска на правителството, или по-скоро на частни интереси, които желаят този проект да се възроди не непременно, за да се осъществи. Проектът може да не бъде завършен, но ако бъде рестартиран, започват поръчки за инженерингови анализи, консултанти и др. А това харчене на публични средства може да захранва ключови олигархични кръгове години наред. Опасността е данъкоплатците да платят сметката на олигархични кръгове, свързани със сектор енергетика.

С какво се различават предварително изтеклите документи в мрежата и официално публикуваните от БАН доклади?

В предварителната версия БАН посочва, че от всички 90 разгледани пазарни сценария за осъществяването на АЕЦ „Белене”, нито един от тях не е икономически обоснован и жизнеспособен. Заключенията от доклада, който беше публикуван официално, в два от вариантите с държавно участие проектът става рентабилен, но при много конкретни финансови допускания. Те не съществуваха в предварителната версия, която изтече към медиите.

Тези допускания са нереалистични. Ключовият фактор в анализа е лихвеният процент, при който България евентуално ще вземе кредит за построяването на новата електроцентрала. Вариантите, при които проектът е жизнеспособен, са тези, при които лихвеният процент е между 3-4% - нереалистично нисък процент за толкова рисков проект. Така се залагат параметрите на АЕЦ Пакш в Унгария, които са базирани на междудържавен заем при параметри, които не биха реалистични, ако проектът се осъществява на пазарна основа. Цените на електроенергията в анализите на учените съвпадат с тези на Европейската комисия, на други анализаторски компании, включително и на нашата. Липсата на кохерентност, обаче, при изводите за финансовата устойчивост на проекта между единия анализ и другия е очевидна.

Има ли пропуски в анализите и какви са те?

Това, което БАН изрично казва е, че България и регионът ще имат нужда от нови електроенергийни мощности заради затварянето на въглищните централи. Рано или късно те наистина ще затворят, но от тяхното спиране не веднага и не непременно произтича нуждата за построяване на голяма базова мощност за производство на електроенергия. В момента страната ни средно потребява между 4000-5000 MW, а мощността на българската електроенергийна система е около 12-13 000 MW. Дори при пиково потребление през зимата не достигаме повече от 8 000 MW. Говорим това при доста ниска енергийна ефективност и все още възможности за прилагане на механизми за оптимизация на потреблението както на бизнеса, така и на домакинствата. Бъдещата прогноза за потреблението на електроенергия по-скоро върви към стагнация през следващите 3 десетилетия както в България, така и в Европа. Дори да затворим всички въглищни електроцентрали, което няма да се случи, може би 1 000 MW, предимно когенерации, ще останат отворени и между 2035 и 2050 г.. Но дори да затворим мощности от 4 000 MW пак оставаме с 9 000 MW. Ясно е, че някои от тези мощности не са бързоманеверени, но нуждата от нови мощности може да бъде покрита по-евтино и по-бързо от нови ВЕИ, когато това е необходимо. Това е нужно, защото трябва да изпълним изискванията на Европейската комисия за декарбонизация на електроенергийния сектор, под които сме се подписали. Те няма как да се случат от днес за утре и затова има различни етапи, като единият е затварянето на въглищните централи. Много от тях може да преминат на природен газ, а тази опция някак си изобщо не се обсъжда в доклада. Тя е много по-евтина, защото при много от съоръженията не трябва да се строят нови мощности, а само модернизирани. Не се обсъжда възможността и за нови ВЕИ мощности, а те би трябвало да достигнат 50-53% от енергийното потребление на страната към 2050 г. според модели базирани на допусканията на Европейската комисия за цената квотите на въглеродни емисии и съответно конкурентоспособността на базови мощности на въглища.

ВЕИ създава много проблеми на системата, тъй като балансирането се усложнява. Но според наши анализи става ясно, че има начин да се затвори тази дупка в баланса чрез внос и по-добра интеграция на пазарите в хоризонт до 2050 г.. Дори когато имаме 50% ВЕИ мощности в системата, недостигът при пиково потребление ще е между 5-10% след 2040 г. Тези проценти могат много по-лесно да се компенсират чрез внос, отколкото чрез построяването на огромна базова мощност, от която електроенергията няма да може да бъде продавана, защото няма да има достатъчно търсене. Уверенията на БАН, че ще има недостиг на пазара в региона, за мен са несериозни и не знам дали говорим за манипулация или за непознаване на пазара. Дори в най-оптимистичните сценарии няма откъде да дойде това ново регионално търсене, заради промяната в структурата на икономиката, строителството на нови мощности в целия регион и очакванията за подобряване на енергийната ефективност.

Анализът на БАН за България е много задълбочени, но за другите страни в региона той липсва и се правят обобщения, които не стъпват на реални анализи какво се случва в тези страни. Там се къса нишката - в аргумента за Сигурност на електроенергийните доставки. АЕЦ „Белене” не е необходима за сигурността на тези доставки преди 2050 г. Тогава затваряме двата блока в АЕЦ „Козлодуй”, тогава няма да има базова мощност и без нея ще имаме проблем. Но да построим нова централа през 2026-2027, за да се предпазим от проблеми в системата 2050 г. е много неразумно. Не се знае и как ще се промени енергийният сектор и икономиката до тогава. Много са факторите, от които зависи бъдещето на електроенергийната система, за да предприемаме толкова драстичен ход тук и сега. Таблиците, с които разполагаме, показват, че при всички варианти загубата от ядрената централа до 2050 г. е близо 4 млрд. евро и ние ще трябва да платим тези пари. След 2050 г. проектът започва да става печеливш, защото единичната цена за производство се изравнява със средните цени в региона, но печалбите са наистина минимални. В крайна сметка, когато затворим 2080-2090 г. АЕЦ „Белене”, проектът едва ще е излязъл на минимална печалба и то при нереалистични допускания на финансовите пазари.

Пропуснат е моментът за извеждането на централата от производство. Говори се за строителство и оперативни разходи, но малко се говори за извеждането. Германия наскоро пресметна, че за да затвори всички ядрени електроцентрали до 2022 г., трябва да похарчи около 40 млрд. евро. Представете си финансовата тежест за България, ако и се наложи да похарчи дори 5 млрд. лв. за затварянето на централата. Мисля, че това не беше засегнато достатъчно в доклада на БАН.

Всеки проект, дори построен и собственост на частен инвеститор, е и малко държавен, защото, ако нещо се случи с ядрената централа, отговорността ще падне върху държавата. Всяка щета тук се оценявана на милиарди. Последствията от евентуална авария в централата не се взимат в предвид. Точно заради този риск лихвата по кредита не е 3%, а е 6-7%, защото банките преценяват целия риск, когато взимат решения.

Достатъчно застъпено ли развитието на новите технологии (ВЕИ) в анализа?

В доклада на БАН са слабо отчетени възможностите за съхранение на енергия, които напредват с огромна скорост. Все още батериите не могат да съхраняват електроенергия от ВЕИ в големи обеми, но този момент ще дойде, а за него не са споменава нищо. За ВЕИ се споменава само като проблем, тъй като заради тях ще имаме недостиг при балансирането с базова електроенергия, което изисква построяването на АЕЦ „Белене”. Ако проследите логическите нишки в доклада, всички те водят до тезата, че трябва да се строи АЕЦ „Белене”, което го нямаше в предварителната версия. Бих казал, че това е по-скоро опит на БАН да се съобрази с желанието на правителството да рестартира проекта, но това разбира се са само хипотези.

Смятате ли, че може да се появи частен инвеститор при тези условия?

Много е интересно, че докладът на БАН казва изрично, че частен инвеститор няма как да се включи в проекта, защото при сценарий, в който той е водещ, проектът е икономически необоснован. Единствените жизнеспособни сценарии според БАН са тези, в които държавата е водещият играч. Мисля, че и Академията, и правителството разбират, че не могат да убедят хората, че този проект може да бъде купен от голям енергиен гигант. Руската „Росатом” с удоволствие би се съгласила да построи електроцентралата, но с наши пари. Ето каква е схемата според мен, а тя се прокарва и в доклада на БАН – Русия да ни даде заем, както е при АЕЦ „Пакш” в Унгария. Междувременно се наема отново Росатом да построи електроцентралата и така Руската федерация индиректно финансира своя компания, осигуряваща й сигурен бизнес. Този кредит след това ще го връща българската държава в  продължение на десетки години. Проблемът с този модел е, че попадаме в асиметрични търговски отношения с Русия и те винаги могат да бъдат използвани за политически натиск върху правителството. Например когато правителството реши да поеме някакъв външнополитически или енергиен курс, който противоречи на руския интерес. Това вече сме го виждали. Държавата може да бъде поставена в капан, тъй като ако сключи този договор, без финансови загуби няма да има начин за разтрогване. Казусът с двата реактора и арбитражното дело срещу България е показателен. В доклада на БАН не се търсят никакви алтернативи и това е част от проблема. Логиката е, че АЕЦ „Белене” е единственото решение, другите възможности просто сеигнорират.

Не „преписваме” ли много от унгарския модел при финансирането на АЕЦ „Пакш”?

Именно това е идеята, защото правителството разбира, че единственият начин да оправдае рестартирането е чрез заем, за да може да каже, че не се харчат държавни пари. Твърди се, че ще успеем да ги върнем, защото проектът е финансово изгоден, заради по-ниския лихвен процент. Заемът ще се връща с дивидентите от печалбата, както е в Унгария. Обаче проектът няма да е на печалба 30 години и в този период ще трябва да изплащаме заема от бюджета.

Намеква се в доклада, че ако при преговорите с руската страна, се предложат двата печеливши варианта от българска страна, Русия ще се съгласи. Това ме навежда на мисълта, че може вече да е имало предварителни разговори, при които са обсъдени някакви финансови параметри. Не е ясно дали Русия има сметка от това да даде 10 млрд. евро заем при 3% лихва, не съм сигурен. „Росатом” е световен лидер в този сектор, но е и компания в влошено финансово състояние, защото много от договорените проекти са забавени с десетки години, а компанията има нужда от ликвидност.

Русия може да използва заема като силно, политическо оръжие в бъдеще, защото той ще трябва да се върне. От това ще спечелят проруските олигархични кръгове в България, а правителството не се интересува какво ще се случи след 10 години, тогава няма да е на власт.